Плах реванш на парламентаризма

В петък бе бойното кръщение на новото "анти-ГЕРБаджийско" парламентарно мнозинство. Справи се за деня. Премиерът в оставка Бойко Борисов си бе взел отпуск, уж за да "подготвя кабинет", в който няма да участва лично. Премиерът бе повикан да се яви в парламента, за да представи модела на участието на България в Плана за възстановяване и развитие на ЕС - най-важния документ за последното десетилетие. Борисов се опита да се скрие зад Томислав Дончев, но депутатите го задължиха да се яви лично и да докладва по въпроса на 21 април, сряда. 

Кой спечели изборите? Кой е в опозиция?

Да припомня: в четвъртък, някъде до 9 без пет сутринта, мнозинството от теле-анализаторите се прехласваха да обясняват, че "ГЕРБ са спечелили изборите". Не, не са ги загубили, но и не са ги спечелили, и това стана ясно час и половина по-късно при избора на председател на парламента. 

Една от манипулативните опорки на властта е и тази, че ГЕРБ имат най-много гласове и мандати и следователно са "първата политическа сила". Първата политическа сила днес няма парламентарно мнозинство. А едно парламентарно управление се опира на парламентарно мнозинство.

Какво означава "мнозинство"?

През 2013-2014 г. Борисов регулярно будалкаше партиите, подкрепящи тогавашното правителство на Пламен Орешарски, че неговата парламентарна група е най-голямата и следователно той трябва да определи правителството.

Привикването на Бойко Борисов в сряда в парламента, по волята на новото парламентарно мнозинство, ясно показва кой не е спечелил изборите. Не са ги спечелили ГЕРБ и трябва да излязат в опозиция. Оставката си Борисов трябваше да връчи лично. Ако новото мнозинство е  достатъчно отговорно в приказките си, идеята за цялостна ревизия на управленията на Борисов може би ще започне. Дали ще бъде довършена - не е ясно, но стъпката е в съвсем правилна посока. Това не е "реваншизъм", а опит постфактум да бъдат консумирани контролните правомощия на Народното събрание. Опозицията не е успяла, когато му е било времето... Не е успяла поради огромните "демократични дефицити". 

В България тече вече 30-годишна война срещу парламентаризма. Тя рязко се усилва в периодите, в които БСП участва в правителствата. Това е война срещу демокрацията. Последните десет години тя се води от политическа партия ГЕРБ. 

Антиавторитаризмът - обединителната доктрина

Предстои странна легислатура и е възможно партиите да променят отношението си към властта. Въпросът е дали обществото ни е узряло да каже "стоп" на днешния български антипарламентаризъм и ултраавторитаризъм? Ако новите парламентарни партии успеят, ще можем да кажем, че в България се извършва някаква антиавторитарна революция. Нужно е прецизно да се прередактират няколко десетки закона, които регулират икономическите, финансовите, трудовите, социалните и т.н. отношения. Днешният авторитаризъм не е голо властване. По правило той създава привилегировани позиции на хора и структури, близки до Господаря. 

Постдемокрацията

30-годишната война срещу парламента е война срещу демокрацията. Редица европейски анализатори и политици споделят сходството в духовния климат на днешна Европа и на онази Европа отпреди 1933 г., т.е. преди идването на Хитлер на власт. Сходствата са многобройни. Фюрерът разгроми "ваймарската демокрация". Ненавиждаше я.  

Професор Колин Крауч, социолог, е измислил термина през 2000 г., а през 2004 г. публикува книгата "Постдемокрацията". Острата формулировка на една негова основна теза е защо демокрацията се превръща в своята сянка. Отговор има и в последната му книга "Постдемокрация след кризите" (2019 г.). Нашенски интелектуалци - и сноби, и сериозно мислещи, на часа грабнаха новия термин. Колин Крауч е ляв мислител, фабиянец, канят го в наши университети и в престижни телевизионни предавания. Процесите, които проф. Крауч обсъжда, подпомагат адекватното разбиране на нашенските избори от 4 април, както и основния днешен и утрешен политически сблъсък. Левият мислител Крауч обективно констатира "несмъртта" на неолиберализма. 

Един нецентрален момент от неговите изследвания е тенденцията за подмяна на парламентарните и партийните политически елити с личните екипи на политическите лидери. Колин Крауч пише за упадъка на демократичните институции, които обаче формално продължават да функционират - нещо, което през последните 25 години у нас наблюдаваме постоянно. Централен проблем според него е установяването на политически елити, все по-слабо свързани с нациите си и все по-тясно обвързани с глобалните върхушки. В този смисъл демократичните режими се преобразуват в "анти-демос-крации". Важен белег на постдемокрацията е игнорирането на националните парламенти. В този смисъл днешният режим на Бойко Борисов е "европейски", но "лошоевропейски"; пример е, какво става, когато от Европа се копира недоброто. Например подмяната на националните парламентарни политически дебати с обсъждания в тесни премиерско-съветнически кръгове. 

Сред левите демократично настроени слоеве в целия западен свят избуяват умора, разочарование и дори отчаяние. И това става централен проблем. ПЕС отдавна трябваше да бие тревога за съдбата на европейската демокрация. Нейните днешни врагове не са "обичайните заподозрени" - ксенофобите и Русия. Бутафоризаторите на демокрацията са по-сериозната заплаха.

Следя делата срещу американските граждани, нахлули в Конгреса на 6 януари. Като мнозина в България си припомням наши аналогични инциденти - 10 януари 1997 г. или протестите срещу правителството на Орешарски и белия автобус - два рекорда по антипарламентаризъм, които все още не са получили адекватна публична и правна преценка...

С какво да започнем?

Промените в политическия модел трябва да стартират незабавно. Може да се започне с правилника за работата на Народното събрание. Начинът, по който отиващият си премиер схващаше парламентарния контрол, е общоизвестен - контролът е нещо неприятно и вредно, което е най-добре да го няма или поне питания да няма в пленарната зала. Питат, моля ви се, и после искат да обсъждат чутото. Съпоставят дела и документи. Този парламент има за мисия да превъзпита този премиер и след него - всички подир него.

Блиц контролът е своеобразен връх на парламентаризма. Ако не можеш да отговориш веднага, искаш 24 часа отсрочка. Блиц контролът трябва да се възстанови незабавно. Бягството на министър или премиер от контрол следва да се санкционира примерно с порицание. Опозицията не е враг на държавата; когато народен представител зададе въпрос, той не удовлетворява лично любопитство, а пита от името на цялото българско общество, чийто представител е. На въпроса не може да се отговаря с контранападки. Времето за парламентарен контрол трябва да се върне в нормален делничен ден. Хората трябва да могат да чуят какво е питан и как е отговорил съответният министър. Стенограмите от заседанията на Народното събрание трябва да са всеобщо достъпни, примерно 24 часа след приключването на заседанията. Никакви ограничения в правата на независимите народни представители не са приемливи. Дори твърдя, че в действащия правилник има откровено противоконституционни текстове. Те следва да се заличат незабавно. Независимият народен представител не е "нелегален", не е поставен извън закона.

БСП се яви на тези избори без ясна теоретико-политологическа платформа, обясняваща случващото се в страната през последното десетилетие и защо то е катастрофално. Независимо дали ще се стигне до скорошни (повторни) избори или новата власт ще се позакрепи, БСП трябва да предложи на българското общество свое аналитично и предупреждаващо разбиране до какво води ултраавторитарният олигархически модел на ГЕРБ. Последиците от него ще са драматични. 

На следващите избори БСП и ГЕРБ трябва "елегантно" да си сменят местата. После ще видим.