Перспектива без перспектива

Ст.н.с. Въто Христов

Цитат:
"Изчезват 11 местни породи овце в България, формирани в продължение на хиляди години, а 30 са на ръба на оцеляването".
Съобщение на експерти пред БТА, 3.10.2011 г. 

Наскоро в сайта на земеделското министерство (МЗХ) бяха публикувани за обсъждане "Перспективи за развитие на животновъдния сектор до 2014 г." В последните години са разработени няколко подобни материали, отнасящи се до животновъдството, но с различни наименования - стратегия, програма, приоритети и т.н. Положени са много усилия, загубено е време на специалисти, похабени са и значителни ресурси. Някой да е отчел резултатите от тези разработки - поне аз не съм чул, видял или прочел.
Животновъдството в България е в плачевно състояние и това е казвано многократно на различните ръководства на МЗХ, в това число и на настоящето. Публикувани са десетки критични материали за състоянието на говедовъдството, овцевъдството и свиневъдството, в тях се съдържат и предложения за подобряване на тези сектори. Но те не са прочетени от органите на властта, а ако са прочетени, още по-лошо, защото и в двата случая са подминати с пренебрежение.
Конкретно за публикувания материал.
* Не е ясна целта - за какво ще послужи тази разработка? Такъв материал не може да се направи отделно от едно цялостно третиране на проблемите на земеделието. Неведнъж беше предлагано на НС, МС и МЗХ да се разработи стратегия, концепция или програма за развитие на земеделието, която да се приеме с консенсус от парламента. Въздържам се да приложа витиеватите отговори, които съм получил, но реално придвижване на въпроса няма. Правят се самоцелни и частични разработки, които не решават проблемите на земеделието, в това число и на животновъдството. Както е и в случая.
* Къде се намира нашето животновъдство, сравнено с европейското?
- Наситеността на земеделската земя с животни общо за страната е 4 пъти по-малка от тази в страните членки на ЕС и близо 10 пъти по-малка при едрите арендатори и земеделски кооперации, сравнени с европейските. За изминалите 22 години българската земя обедня на хора с 16%, а за различните видове животни намалението е от 3 до 6 пъти. У нас има парадокс: едрите арендатори и земеделските кооперации имат малко животни, а в същото време 10-15 хил. животновъди нямат земя. Концепция трябва

да посочи как ще се отстрани тази аномалия

Една от причините за големите пожари през летните горещини е липсата на животни, които да изпасват тревата. Но МЗХ мълчи по този въпрос и оставя на пожарникарите да гасят огъня. Ако се направи анализ на тези пожари, ще се види жестоката истина, и което е по-важно - трябва да се набележат мерки. Твърдя, че преобладаващата част от пожарите са върху земеделски земи.
- Продуктивността (млечността) на кравите се задържа на едно ниво 20-25 години, въпреки голямото намаление на броя им. На това ниво ли ще останем? За същото време повечето страни удвоиха млечността и достигнаха нива, които за нас са мираж.
- Страните членки на ЕС (особено старите) произвеждат 3 пъти повече месо от крава - повече от 200 кг срещу 70 кг при нас. Структурата на говеждото стадо говори, че повечето от телетата се колят в първите месеци след раждането. В документа на МЗХ не се взема отношение по този въпрос, а се говори, че говеждото месо ще се запази на същото ниво.
- От трите вида животни - говеда, овце и свине, взети заедно, произвеждаме 107-115 хил. тона годишно, колкото от птиците. Ежегодния внос на свинско месо вече е 120 хил. тона, на говеждото - 16-20 хил. тона. Дори вносът на птиче месо достигна значителната цифра 90 хил. тона. А това са все меса, с които сме се задоволявали и изнасяли, и то при положение, че консумацията на 9 млн. българи е възлизала на 80 кг. на човек.
- Защо постоянно се хвалим, че изнасяме зърно (3 млн. тона м.г.) и слънчоглед, а в същото време внасяме над 220 хил. тона месо и незнайно колко мляко и млечни продукти? Нима не можем да превърнем зърното в месо и да ядем български продукти? Китай може да произвежда по 60 кг месо на човек за 1,3-милиардното си население, а ние - само 29-30 кг за 7,3 милиона. Да не говорим за Дания, Холандия, Франция и други европейски страни. Увеличението на животновъдната продукция ще задоволи нуждите на преработвателите и ще възвърне славата на фуражната ни промишленост. Нима животновъдството не е възможност за ангажиране на работна ръка и важна антикризисна мярка? Тези въпроси също не се третират в документа.
- Какъв традиционен сектор е овцевъдството, както пише в документа, когато той всъщност е ликвидиран? Сочим, че изнасяме годишно 20-40 хил. агнета и около 5-7 хил. тона овче месо, а премълчаваме вноса на 300-450 хил. броя агнета, главно от Румъния, но и от по-далеч.
* Защо не отчетем (и видим), че

сме се превърнали в суровинен придатък на ЕС

като изнасяме земеделски суровини (главно зърно и маслодайни семена), а внасяме месо и месни произведения, мляко и млечни произведения. За 2009 г. търговския баланс на живи животни и животински продукти е отрицателен - минус 267 млн. щ. долара.
* Известни са трудностите с изхранването на населението в световен мащаб. Ние, вместо да увеличаваме производството на хранителни продукти, в т.ч. и животновъдни, увеличаваме вноса им. И това се прави при положение, че консумацията средно на човек у нас е много ниска както на месото, така и на млякото. Това означава, че ние сме в редиците на развиващите се страни.
* На конференцията, проведена в началото на юни т.г. в ИПЖЗ в Троян, посветена на проблемите на месодайното животновъдство, представих материал за месото от говеда с предложение какво и как да се направи. Присъстваше цялата дирекция "Животновъдство" начело със зам.-министъра. Останах с впечатлението, че от тази дискусия не е останало нищо в главите на организаторите, защото мерки не бяха взети, а целта като че ли беше да се обучава самата дирекция или да се отчете "важно мероприятие" за месодайното говедовъдство и овцевъдство. На конференцията пролича и друг факт. Основните докладчици бяха учени от института на ССА, мястото - ИППСЗ в Троян, но техните имена не фигурираха в програмата. Това говори за морала на организаторите на проявата и отношението на МЗХ към селскостопанската наука.
* В заглавието пък и в съдържанието на документа не става ясно за какъв период се отнася той. Изписано е "до 2014 г." До края или до началото? Защо поставям този въпрос? От началото на 2014 г. започва новата селскостопанска политика на ЕС за периода 2014-2020 г. Ние още не знаем каква е и какво да добавим от националния бюджет, за да ускорим развитието на животновъдството.
* В материала е отбелязано, че за периода 2007-2011 г. 46 440 млечни ферми са преустановили дейността си. Нима това наистина са били млечни ферми? Ако един гражданин на републиката има 1-2 крави, значи ли, че той има ферма за мляко? Интересно разбиране и критерии.
* Авторите не са посочили някаква конкретна цел, която да постигнем с тези "перспективи". Например - ще гоним ли поне средното равнище на животновъдството в ЕС. Вместо да се доближаваме до постигнатото в Европа, ние изоставаме и по всички показатели продължаваме да тъпчем на последното място. Искаме ли и ще успеем ли сами да задоволяваме нуждите си от животновъдни продукти? Ще се опитаме ли

да възстановим до някаква степен животновъдството

до равнището на 1989 г.? Как ще намалим нарастващия внос? Каква част от големия износ на зърно и слънчогледово семе ще превърнем в месо и мляко? Колко месо на човек ще осигурим? Ще изравним ли субсидиите на животновъдите с тези на зърнопроизводителите, кога и как? Колко допълнителни работници можем да ангажираме и още много други неща. Знам, че това не може да стане за 2-3 години, но може да се направят първи стъпки за развитие на сектора.
За съжаление, този негоден документ вече се появи в сайта на МЗХ. А в. "Български фермер" в два последователни броя през август го публикува като прогноза, макар и в съкратен вид. Ако все пак авторите държат да го официализират,

той трябва да бъде преработен основно

Използвам случая да напомня на министър Найденов, че през юли м.г. десетина учени от различни партии се срещнахме с него (за което му благодарихме), изложихме нашето мнение за проблемите в отрасъл "Земеделие" и обосновахме необходимостта от разработване на стратегия за неговото развитие. Разделихме се с уговорката, че разговорът скоро ще продължи, за да се уточни какво, как и кога ще се направи за разработване на стратегията. Изминаха 14 месеца. Още не ми е ясно какво разбиране влага министърът в думата "скоро". През изминалата зима Клубът на аграрниците разработи стратегия (концепция) за развитие на земеделието за 2014-2020 г. Г-н министър, вие дори не пожелахте да я получите лично! Все пак я имате чрез канцеларията на премиера. Прочетете какъв отговор съм получил от ваш заместник. Тази пролет получихте предложение от проф. Светла Бъчварова, да възложите на Селскостопанската академия, заедно с вузове и специалисти от МЗХ да разработи необходимата стратегия. Вашето ведомство реагира с мнението, че ССА не е в състояние да разработи такъв документ! Това е цинично. Тогава кой може? Сигурно такива специалисти, които разработиха "перспективите", поместени в сайта на министерството.
А наясно ли сте, че в дирекция "Животновъдство" има хора, които едва ли знаят колко трае бременността на различните видове животни и нямат ценз за заеманата длъжност? Но вие сте ги назначили. Сигурно това е пореден случай "Калина". Явно е, че МЗХ бяга от разработването на истинска стратегия. Оставам с впечатлението (и не само аз), че бягате от животрептящите проблеми на отрасъла, предоставили сте ги на заместници (един уволнихте, друг ви напусна), а вие се занимавате само с потушаване на бунтовете на земеделските производители.