Отново за гредата и сламката

"Тъй като силата е винаги на страната на управляваните, управляващите се крепят единствено на общественото мнение. Следователно, това, на което се основава едно управление, е общественото мнение и тази максима се отнася както за най-деспотичните и най-милитаристичните управления, така и за най-свободните и най-народните."
Дейвид Хюм (1711-1776 г.) - английски философ и историк


Специалните служби на Съединените американски щати притежават дълго професионално досие за тайните операции, извършени от тях, с цел да влияят върху публикациите в пресата и общественото мнение зад граница.
Джон Стокуел, предишен агент на Централното разузнавателно управление в Африка, обвинява в своята книга "В търсене на врагове", че през 1975 и 1976 г. ЦРУ е планирало както в пресата в Ангола, така и в Замбия да бъдат публикувани статии, в които да бъдат изложени непотвърдени американски твърдения относно намеса на СССР (Съюза на съветските социалистически републики) в Ангола.
По-късно изследване, спонсорирано от Колежа за публично управление "Джон Кенеди" при Харвардския университет разкри, че през януари 1978 г. Държавният департамент на Съединените щати е бил подготвил план за серия от тайни операции, за да повлияе върху критичното отразяване в европейската преса на плановете на американското правителство за производство на неутронни бомби. В тази операция основната дейност щяла да бъде възложена на "симпатизанти и агенти в европейските печатни издания", които биха работили за изпълнението на задачата, поставена им от Централното разузнавателно управление "или за пари или даром".
През октомври 1986 г. администрацията на тогавашния президент на Съединените щати - републиканеца Роналд Рейгън, попадна в прицела на ожесточена критика поради изтичане на информация, че е извършила

подбрано разкриване на секретни сведения

на новини и дезинформация относно Либия и нейния тогавашен държавен ръководител Муамар Кадафи. Вестник "Вашингтон поуст" разкри, че Роналдрейгъновата администрация е изработила план за пропагандна акция, която включва "изтичането" към пресата в Съединените щати на фалшива информация, предназначена да убеди Муамар Кадафи, че неговата страна скоро ще бъде атакувана от Съединените щати или пък че той ще бъде отстранен от властта следствие на държавен преврат.
Макар че официално говорител на Белия дом успя да отрече съществуването на какъвто и да е план за заблуждаване на общественото мнение в Съединените щати посредством масмедиите, това, според немалко политически наблюдатели както в самите Съединени американски щати, така и в чужбина, само подсили подозренията относно законността на действията на американското правителство.
Официални лица от вашингтонската администрация все пак бяха принудени да признаят, че Белият дом се е опитал да заблуди Муамар Кадафи. Говорителите на администрацията нашироко осъдиха каквито и да са предумишлени дезинформационни кампании като "неприемливи" в едно демократично общество със свободна преса.
В телеграма, изпратена от Американското общество на издателите на печатни издания, адресирана до Роналд Рейгън, се казва: "Тази пресметната техника на лъжата, обикновено използвана от тоталитарните режими като инструмент на политиката, е несъвместима спрямо американските принципи за демокрация и е деструктивна по отношение на ролята на пресата в едно свободно общество". Няколко седмици по-късно официалният говорител на Държавния департамент на САЩ Бернард Калб, подаде оставка от поста помощник-държавен секретар като израз на протест срещу дезинформационната дейност на официалната американска администрация.

Най-пълната картина на усилията

полагани от Централното разузнавателно управление на САЩ да влияе върху световното обществено мнение, се появи през 1977 г. вследствие на съдържанието на доклада на Специалния сенатски комитет за дейността на ЦРУ, възглавяван от сенатора Франк Чърч. Серия от три статии във вестник "Ню йорк таймс", която се основава на доклада, разкри, че Централното разузнавателно управление на САЩ е пускало по средствата за масова информация верни и неверни сведения посредством съществена мрежа от вестници, осведомителни агенции и други комуникационни субекти, повечето от които разположени извън границите на Съединените щати, които ЦРУ притежава, контролира или по някакъв друг начин влияе върху тяхната дейност. Усилията на ЦРУ за целенасочена, дирижирана от агенцията пропаганда, според сп. "Таймс", са дали реален резултат в немалко извращаване на новините както в самите Съединени американски щати, така и зад граница.
Ето най-фрапантните факти, излезли на бял свят относно дейността на ЦРУ за манипулиране на световното обществено мнение:
1. ЦРУ през различните периоди притежава или контролира повече от 50 вестника, новинарски агенции, радиостанции, периодични издания, и други комуникационни средства, които са били използвани като реализатори на интензивни пропагандни усилия, или като прикритие за операциите на ЦРУ, или едновременно и за изпълнение и на двете задачи. Други дузини, разположени зад границите на САЩ, новинарски агенции, макар и да не са били пряко финансирани от ЦРУ, са били под влиянието на внедрени в тях платени агенти на Централното разузнавателно управление.
2. След края на Втората световна война повече от 30, по-вероятно около 100 на брой американски журналисти, назначени на щат в американски средства за масова информация, са работили като служители на ЦРУ, докато са изпълнявали формалната си журналистическа дейност. Отделно от тях немалко са и тези техни колеги, които са    

получавали допълнително възнаграждение

за "специалните си услуги" от военното министерство на Съединените американски щати.
3. Поне 18 американски журналисти са отказали да приемат предложения от страна на ЦРУ, макар и твърде доходоносни, за да участват в скрити информационни операции.
4. След 1945 г. до 1980 г. най-малко една дузина щатни агенти на Централното разузнавателно управление на САЩ са работили като репортери или на други журналистически длъжности в американски средства за масова информация, в немалко от случаите с неофициалното одобрение на изданията, към чийто официален щат те са били зачислени за прикритие на основната им дейност.
Цялата тази насоченост на Централното разузнавателно управление на Съединените американски щати поставя сериозни етични въпроси относно реалната роля на "четвъртата власт" в "маяка на демокрацията", според претенциите на американския политически истаблишмънт за цялостното развитие на човешката цивилизация. Двете основни вреди на намесата на ЦРУ в дейността на средствата за масова информация както в самите САЩ, така и в други държави по света, са главно в две насоки. Първо, демонстриран е ефективен потенциал за манипулиране и заблуждаване на общественото мнение, и второ, посято е недоверие спрямо достоверността и независимостта на свободния печат.

Вследствие на бурята от протести

сред прогресивни американци, Централното разузнавателно управление се съгласи да направи промени в своята политика спрямо масмедиите. Промените обаче се оказаха поредният пропаганден балон. ЦРУ се съгласи повече да не използва платени журналисти за извършването на секретни информационни операции, "освен при специални случаи, като например засягащи човешки животи или важни държавни интереси". На това българската народна поговорка казва: "Не по врат, ами по шия".
Именно поради непроменената същност на дейността на Централното разузнавателно управление на САЩ, то самото всячески възпрепятства каквото и да е изтичане на вътрешноведомствена информация за нея. Ето защо "Уикилийкс" е като трън в петата на ЦРУ заради информацията, която основателят на "Уикилийкс" Джулиан Асандж изнася от "светая светих" за това острие на американската външна политика. Чудно ли е при това положение, че според министъра на правосъдието на САЩ Джер Сешънс за официален Вашингтон арестуването на Джулиан Асандж е първостепенен приоритет?
"Уикилийкс" вбесява особено много ЦРУ с достоверността на фактите, които изнася относно дейността на това ведомство. Напоследък и с публикуването и на т.нар. "Vault 7", от който става ясно, че ЦРУ поддържа собствена, тайна хакерска бригада, една част от която е разположена в германския град Франкфурт.

Разкрити бяха и други факти

например как ЦРУ използва пролуки в сигурността на смартфони, телевизори и други уреди, за да изсмуче от тях необходимата му информация.
Ето защо, като се обърнем към писукането и воплите срещу "руската хакерска намеса" в президентските избори в Съединените американски щати на 8 ноември м.г., е съвсем логично да се сетим за белоруската поговорка: "Не вижда гредата в своето око, а сламката в чуждото". Ако изобщо там има сламка...

*Авторът е председател на УС на Асоциацията за борба против корупцията в България