От Белия дом - ретро мелодия

"Фразите се съчиняват поради липса на идеи."
Жан Антоан дьо Кондорсе  (1743-1794 г.) - френски социолог, философ и политически деец


Поради естеството на своето държавно устройство като президентска република, държавният глава на Съединените американски щати оглавява изпълнителната власт на федерално ниво. Но докато провеждането на вътрешната политика е резултат от сложния баланс на взаимодействието между тежестите и противотежестите, концентрирани в трите сфери на властта: законодателната, изпълнителната и съдебната, то външната политика на САЩ е различен, специфичен процес.
Американската политическа традиция акцентира върху необходимостта от "национална поддръжка" на политиката на Съединените щати на международната арена. Както подчертава американският публицист Л. Гелб, в Съединените щати "непременно трябва да съществува консенсус относно външната политика. Американците, макар и да спорят за това, как да го тълкуват, не могат да действат без него. Да има консенсус изглежда необходимо и естествено, и това по някакъв начин е свързано с миналото на Америка, вътрешно е присъщо на нашата форма на демокрация особено по отношение на това, което се отнася до външната политика ...". За разлика от Франция или Англия, продължава Л. Гелб, където полученото на изборите мнозинство от гласовете придава "законност" на външната политика на един или друг кабинет, американците не се задоволяват с такъв род поддръжка от мнозинството на избирателите, затова "консенсусът, а не резултатите от изборите придават легитимен характер на действията зад граница".

За разлика от вътрешната политика,

където, при конкретни свои решения американският президент, осигурил си достатъчна подкрепа сред законодателите в Конгреса, би могъл и да не се съобразява с преобладаващото настроение сред гражданите на Съединените щати, то състоянието на външнополитическото масово съзнание посредством системата на социално-политическите механизми оказва определено въздействие върху изработването и осъществяването на външнополитическия курс на страната под петдесетзвездното знаме.
Ето защо пред всяка нова администрация в Белия дом неизменно е поставен въпросът за осигуряването на масова подкрепа на външната политика на Съединените щати, напълно в унисон с традиционно декларираната привързаност към принципа "Глас народен, глас божи".
В цялата тази концепция, под нейната външна и до голяма степен пропагандна опаковка, е прикрита същност, която представя действителното за желано, тоест да бъде считано, че външната политика на Съединените щати е олицетворение на "волята на американския народ". Както заключават редица американоведи: "В твърдението за наличието на консенсус управляващият елит в Съединените щати вижда не само средство за мобилизация на широката общественост вътре в страната за поддържане на прокарвания от него курс на международната арена, но с мощен универсален инструмент за въздействие върху другите държави, понеже политика, уж провеждана от името на народа и в името на неговото благо, в съвременната епоха изглежда по-легитимна, отколкото каквато и да е друга".


Два са главните фактори,

които изграждат основата на външната политика на Съединените щати. Първият е уникалното геополитическо положение на страната по отношение на нейното международно обкръжение в продължение на значителна част на американската история. Изгодното географско положение на Съединените щати, наличието на огромни вътрешни пространства и ресурси, тяхната отдалеченост от районите на крупни конфликти в различните периоди след основаването на държавата през 1776 г., и изобщо голямата степен на независимост от външния свят - всичко това създавало широки възможности за външнополитически маневри, за външна експанзия или за нейното ограничение.
Непримиримото противоречие, което съществува на пръв поглед между концепцията на привържениците за "напускане" на световната арена и техните опоненти - защитниците на идеята за "намеса" в международните работи, до голяма степен отразява обаче един дефицит в развитието на външнополитическото съзнание в Съединените щати както масовото, така дори и специализираното, което историческата реалност сравнително късно поставя пред необходимостта да осмисли сложната система от международни отношения. Това става едва по време на т. нар. Карибска криза, свързано с дислоцирането на съветски балистични ракети с ядрени заряди в Куба, способни да нанесат удари върху цялата територия на Съединените щати.
"Макар че очевидно при тези два подхода намират своя израз в


съвършено различни типове външна политика -    

безусловна намеса в единия случай и подчертана ненамеса във втория, то е важно да бъде отбелязано, че те споделят една и съща представа относно природата на политическата дейност и едно и също негативно отношение към правилното разбиране на външната политика" - заключава известният американски теоретик по външнополитическите въпроси Х. Моргентау. И по-нататък: "Те в една и съща степен враждебно се отнасят към промеждутъчната област на тънките различия, сложните решения и рискованите манипулации, които, всъщност, и съставят сферата на външната политика ... Затова изолационизмът се явява своего рода обърнат навътре глобализъм, а глобализмът - това е своего рода преобърнат навън изолационизъм".
Естествено, дори на ниво външнополитическа идеология, а още повече в областта на реалното осъществяване на външната политика, изолационизмът и интервенционизмът не съществуват в чист вид, а биват реализирани като обща тенденция.
Разделителната черта между изолационизма и интервенционизма има, разбира се, относителен характер. Така например "... изолационизмът никога не е означавал пълно напускане на световната сцена - както отбелязва американският публицист Ч. Краутхамер, - той винаги е означавал избирателно отклоняване от определени отношения (съюзнически, военни) в определени части на света". Например "класическият" изолационизъм на Съединените щати през ХІХ в. означавал "неангажиране" само в европейските работи,  без изобщо да изключва експанзионистичната политика спрямо Латинска Америка и други части на света.
Вторият важен фактор, лежащ в основата на процеса, създаващ външната политика на Съединените щати, се е появил още при създаването на новата държава като съюз на въстаналите тринадесет английски колонии.
Без да им е било известно

понятието "Социален инженеринг",

колониите в Новия свят виждали процъфтяването на една нова държава, която биха създали, в наличието на такива условия на живот, в които чрез реална лична свобода и развитие на инициативата на всеки отделен индивид да се разгърне съзидателният потенциал на всеки човек.
Преди близо два века и половина колонистите в Новия свят започват своята борба за създаването на държава, в която нейното управление да реализира една нова политическа философия. Да отрази обективно новите реалности и да синтезира разбиранията на колонистите за принципите на съществуване на Новия свят. Именно затова американските заселници били напуснали Стария континент: да се освободят от оковите на монархическото държавно устройство и задушаващото доминиране на наследствената аристокрация, да изграждат обществото си извън осезаемото и всепроникващо присъствие на църквата и съвсем светския натиск на църковния клир, без и далеко от неподлежащите на радикална промяна управленски конструкции в държавите, които емигрантите са оставили зад гърба си, отвъд Атлантическия океан.
Гореописаните обстоятелства създават условия за сплотяване на поддръжниците на различни външнополитически ориентации, като създаденият по този начин "консенсус" носи отчетливия отпечатък на негативизъм, и поражда готовност за сплотяване независимо от политическите им различия, в името на защитата на "американизма", пред лицето на реална или въображаема опасност. Именно този тип външнополитическо съзнание е присъщо до голяма степен на периодите, когато Съединените щати водят изолационистка външна политика. Тогава господства масово убеждение за отграничаване от външния свят, на дефиниране на социалната действителност на "своя" и "чужда", на "американска" и "всичко останало".

Следва

* - Авторът е председател на УС на Асоциацията за борба против корупцията в България