Ноу-хауто на пиниза

"Моята вяра в управляващите, казано изобщо, е нищожна. Моята вяра в управляваните, казано изобщо, е безгранична."
Чарлз Дикенс (1812-1870 г.) - английски писател, реч в Бирмингам, 1869 г.


На 2 март т.г., в навечерието на националния празник на България, по телевизия "Европа" небезизвестният г-н Коритаров, Георги, демонстрира нагледно, акомпаниран прилежно от своя гост-събеседник, още по-небезизвестния г-н Антон Тодоров, че истината е по-разтегливо понятие дори от дъвката.
Като увертюра към бомбастичната "новина", която по-късно изметка събеседникът на Георги Коритаров, беше направена корекцията, че точният, ама съвсем точният брой на жертвите на руската армия по време на сраженията с турците в продължение на цялата война не е 200 000 души, както тук-там битува в публичното пространство у нас, а около 11 000 убити и още около 49 000 починали вследствие на болести, измръзване или усложнения след раняването им.

Меродавният източник за тези данни 

поне според Антон Тодоров, който размаха едно подвързано печатно издание пред телевизионните камери, е руски медицински исторически журнал. Моменталически дуото Коритаров - Тодоров показа, че е ходило на училище в първи клас, като и двамата стигнаха до верния отговор колко пъти 200 000 е по-голямо от 60 000, тоест колкото пъти в информационното (битово, не научно) пространство са преувеличени руските жертви. После биде прецизирано, че всъщност и този брой не е точен, понеже измежду войнските части срещу турците са се сражавали и финландци, че дори татарски военни. Пък дори имало и един японски самурай, който бил участвал в обсадата на Плевен.
Вероятно, поне аз така си мисля, че около турската армия в града са щъкали и няколко хиляди нинджи, но те са били невидими, то затова дуото Коритаров - Тодоров не успя да изкопае историческото откритие, че именно те, а не всъщност руската армия е довела до падането на Плевен.
Вероятно въодушевено от откритието, дуото Георги Коритаров - Антон Тодоров пропусна да съобщи, че никоя друга държава освен Русия не е дала десетки хиляди убити за нашето Освобождение, ако приемем твърдението за около 60 000 жертви за вярно.
После биде стигнато и до същинската част на сензацията: че той - този Сан-Стефански договор, изобщо не провъзгласява свободата на България като държава, понеже, първо, руската армия си запазвала правото да разположи свои части в княжеството (е, само за две години, както поясни с половин уста Антон Тодоров) и, второ, при нужда султанът имал право да използва българската територия за преминаване на неговата армия.
Понеже още в забавачката на живота се научава, че 1 + 1 невинаги е равно на две, а може сумата да е кон, луната или Корпоративна търговска банка, то моментално от телевизионния екран зрителите бяха мегатонно облъчени с извода, че всъщност България вследствие на договора от Сан Стефано не се е освободила и в този смисъл 3 март не е Трети март!
В устрема си да се докопат до златната историческа жила дуото Коритаров - Тодоров пропусна да отдели поне малко внимание на сентенцията на древните гръцки философи, че    


"Истината се познава в сравнението"


Пък после да се запитат каква е днес България - свободна или не-свободна, щом като по силата на договори на нейна територия и бази има, в които войски на Съединените щати извършват учения, пък и от други държави-членки на НАТО военни части са пребивавали, пък и може отново да си играят на антируски огнеметни тренировки, уж "отбранителни".
Тези методики - на "отбранителните" нападения против "сибирския мечок", за последен път ги опитаха армиите на Третия райх на 22 юни 1941 г. Неслучайно се връщам толкова назад в историята. Понеже и за това стана въпрос в предаването на телевизия "Европа" на 2 март т. г., водено от г-на Коритаров, Георги.
Нека и аз подобно на Антон Тодоров да поборавя малко с документи.
Из "Позива на фюрера до германския народ", прочетен по радиото в 5.30 ч. сутринта на 22 юни 1941 г. от министъра на Райхсминистерството на пропагандата и информацията на Третия райх д-р Йозеф Гьобелс:
"Германски народе, националсоциалисти!
... Докато Германия оттегляше през пролетта на 1940 г. войските си далеч от източната граница, съгласно разпоредбите на "приятелския пакт" (пакта "Рибентроп - Молотов" - бел. авт.), като даже голяма част от тия области напълно [бяха освободени] от германски войски, съсредоточаването на руски войски започна още от тогава в размери, които можеха да бъдат тълкувани само като самоволна заплаха срещу Германия."
По-нататък се появява и любимата тема на съвременните български русофоби: "хибридната война".
Както още преди близо 77 години фюрерът Адолф Хитлер заявява в своя "Позив": "Вследствие на това съветската дейност срещу Райха се засили, като на първо място бе започната веднага дейност, целяща да минира отвътре новата румънска държава, както и опитът да се свали българското правителство чрез пропаганда". Ех, тази съветска (руска!) пропаганда ...
И по-нататък фюрерът подпечатва авторското си свидетелство за откритието "хибридни войни", командарени от Кремъл: "Тъй че сега може да се каже на народа (германския - бел. авт.): "Държавният преврат в Югославия, насочен срещу Германия, не бе предизвикан толкова от Англия, колкото от Съветска Русия."

Голям лапсус, огромна грешка!


Поради що ли съвременните разобличители на "всепроникващата руска агресия от хибриден тип" не се позоват на първоизточника-откривател на "разлагащата националната сигурност на България" - коленопреклонния член на НАТО, руска пропаганда? Откритие с близо 80-годишна давност, валидно и тогава, и во нине и во присне во веки веков, според кохортата български русофоби.
В своя "Дневник" Лев Николаевич Толстой през 1853 г. е записал: "За епиграф на Историята бих написал: "Нищо не крия". Малко е да не се лъже направо, трябва старание да не се лъже отрицателно - като се премълчава." Именно това беше направено от дуото Георги Коритаров - Антон Тодоров, когато последният вадеше цитати от българи-русофоби пред телевизионната аудитория, без да спомене и нито един от видните русофили. Тук ще прескоча душеизлиянието по адрес на Русия на Христо Ботев, Иван Вазов, Пенчо Славейков, П. Р. Славейков и пр. Но все пак няма да пропусна: "В наше време светлината идва на север" - Волтер, в "Послания към руската императрица Екатерина ІІ"; "Москва! За всички завоеватели предел ..." - Дж. Байрон, в "Бронзовия век; "Руският език е най-богатият ... от всички европейски езици. Той като че ли е създаден за изразяване на най-тънките отсенки" - Проспер Мериме; "Русия е страна, където се сбъдва и невъзможното" - Анатол Франс, изказване през м. февруари 1921 г.; "Говорят, че русите са наш бъдещ враг. Така че аз, като войник, ще трябва да воювам с тях. Но лично на мен те много ми харесват, не познавам народ по-благороден, народ, който да прилича повече на нас" - Ърнест Хемингуей, в "Отвъд реката, под сенките на дърветата".

Tolle lege, tolle lege! -

(Вземете и четете, вземете и четете!), г-н Коритаров, както казвали древните римляни.
Пред мен е брой №9566, год. ХХХІ, на в. "УТРО", от дата 22 юни 1941 г. (чекова сметка 2388, гл. директоръ Ат. Дамянов, гл. редакторъ Ст. Д. Таневъ, новите телефони на "УТРО СЖ: 2-29-65, 2-29-66, 2-29-67, 2-29-68 и 2-29-69 - тези всичките сведения са дадени специално заради тежнението на г-н Антон Тодоров към данните, дори е възпроизведен тогавашният правопис заради автентичност.) Именно в този брой на в. "УТРО" от деня на нападението на Германия над Съюза на съветските социалистически републики, на стр. 1, в статията "ГЬОБЕЛСЪ ПРОЧЕТЕ ПОЗИВЪТЪ НА ФЮРЕРА" дословно пише: "Берлинь, 22 юний (ГТА). Райхсминистърътъ д-р Гьобелъ прочете тази сутрин в 5 ч. 30 по радиото единъ позивъ на Фюрера до германския народъ".
Така че цитираната от г-на Георги Коритаров конфабулация (самовнушена истина), че на тази същата дата, по време на футболния мач в Берлин между германския отбор "Шалке 04" и виенския отбор "Рапид" (?), когато по високоговорителя било съобщено, че германските войски са навлезли в Съветска Русия, цялата публика ентусиазирано ръкопляскала на новината, не отговаря на фактическото положение. Понеже след 5.30 ч. сутринта в цяла Германия и глухите са били наясно напълно с новината. Ето защо по време на футболния мач това вече изобщо не е било новина.
Все пак се чувствам длъжен да призная, че с едно твърдение на русофобите в България съм по принцип напълно съгласен: хибридна война срещу съзнанието, а оттам - и срещу самосъзнанието, на моите сънародници наистина се води. Но в случая източникът й съвсем не е Москва.
Е, точно в това се състои ноу-хауто на пиниза (умение, майсторлък, според Речник на българския жаргон, Издателска група 7М + Логис, София 1993 г.) на русофобията: да бъде представено черното за бяло и обратно - бялото за катранено. Има защо - пинизът на практикуващите понастоящем в България русофобство им носи грамадна, ама наистина грамаднейшая изгода.

* Авторът е председател на УС на Асоциацията за борба против корупцията в България.