17 Ноември 2024неделя01:43 ч.

Мили, не е това, което си мислиш...

/ брой: 34

автор:Николай Коев

visibility 4898

    В образци на световното кино с различна стойност, както впрочем и в живота, има доста комични епизоди. Скоро попаднах на един от тях и, да ви призная, го намерих много подходящ за етюд от приемния изпит за НАФТИЗ. Та става дума за следното: Палава съпруга дава мигач от семейното ложе и се гмурка в чаршафите на загорял и задължително по-млад ухажор, където подлага на безжалостна експлоатация вече тучното си тяло. Рогоносецът обаче провожда съгледвачи и известен за мястото на любовното гнездо откъртва с неподозирана мощ залостената врата. Изненаданата бивша мома пъргаво и с пронизителен писък се изправя на спалнята, прикривайки свенливо с чаршафите всички извивки на прелюбодейната си плът. И следва потресаваща реплика, съпроводена от молещи за пощада очи: "Мили, не е това, което си мислиш..."
    Тази смешна сценка ме подтикна към размисъл за нашата си действителност и усилията на родни политици да ни внушат някакъв техен вариант за истина, независимо от натрапващата се в очите реалност. Тоест не е това, което виждате и си мислите. Изобщо не е вярно, че лидери на опозицията позорят държавата пред еврочиновници в Брюксел и с радост провокират размисъл сред някои в Съюза за санкции срещу нашата страна за несправяне с бежанския проблем. Да не си помислите случайно, че тази акция цели дискредитиране на управляващите? Не, уверяват ни натрапчиво ментори от Брюксел, евентуалните санкции са "проява на загриженост", "акт на солидарност". Направо да се просълзиш от умиление. Добре, че все пак правителството има реални факти в своя защита и може да аргументира усилията си за регулирането на проблема в приемливи граници. Иначе  нашенските "доброжелатели" с радост биха сътворили въпрос, подръпвайки нежната струна на европейската чувствителност за "нехуманно отношение" към търсещите спасение и подслон хора. А че подопечната на изпълнителната власт Държавна агенция за бежаницте през последните години е наблягала повече на пропагандните материали и семинарите и властта е проспала докладите на спецслужбите за задаващата се имигрантска вълна, няма никакво значение. Важното е сега, когато само временно не сме на власт, "да се удари" Орешарски и компания с всички сили и по целия фронт на атаката.
    В щурма срещу така ненавиждания от опозицията кабинет се прилагат различни техники и активират похвати, използвани и в други страни с неукрепнала демокрация. По отработена схема се прокарват ровове между институциите, манипулират се обществените нагласи, възбуждат се лични политически и лобистки амбиции за дооглозгване на държавата, дава се старт на масирани кампании в услужливи и жертвоготовни медии, задействат се театрални протести с онова малко издайническо юмруче на плакатите и се търси на всяка цена кърваво стълкновение с полицията, на която след това да бъде лепнат етикетът на "репресивен апарат" срещу "свободната воля на гражданите да изразяват свое недоволство". С една дума - нищо ново. Но явно залогът е доста голям, за да се мобилизира такъв ресурс.
В този смисъл в съзнанието ми блуждае натрапчива мисъл - дали случайно точно сега се възбуди този порив на инициативност от страна на държавния глава за промяна в изборните правила? И не е ли притеснително, че и трите предложения за въпроси на евентуалния референдум по време на европейските избори се посрещат с категоричното "да" на ГЕРБ? Създава се дори усещането, че от партията на бившия премиер са очаквали този ход на г-н Плевнелиев, поради което отговорът не закъсня.
Предложението за съвместяването на референдум по сложни въпроси с изборите за европейски парламент явно натоварва с допълнителна политическа и техническа тежест вота. По този начин се разсейва вниманието от същностната задача за определяне на български представители във важната институция, а не е изключено и направо да се стигне до объркване на някои от гласоподавателите.
Питам се, не е ли именно това търсеният ефект - да бъдат обслужени определени политически сили и спряна намаляващата подкрепа за парламентарната опозиция. Едва ли, защото спомените и следите от нейното доскорошно управление са все още болезнено живи. Пък и хората започнаха повече да вярват на очите си и на предизвикателно голата истина, а не на проронените думи от онази филмова прелъстителка, които гласят: "Мили, не е това, което си мислиш".
Смях?!

В София се произвеждат 41% от БВП на страната

автор:Дума

visibility 1372

/ брой: 219

Потреблението на домакинствата ускори растежа

автор:Дума

visibility 1354

/ брой: 219

Експерт предлага по-нисък ДДС за рибата

автор:Дума

visibility 1398

/ брой: 219

Тръмп разговаря два часа с Байдън

автор:Дума

visibility 1445

/ брой: 219

Втора инстанция осъди експрезидент на Аржентина

автор:Дума

visibility 1339

/ брой: 219

Протест в Брюксел срещу крайнодесните

автор:Дума

visibility 1464

/ брой: 219

Пет години затвор грозят Марин Льо Пен

автор:Дума

visibility 1266

/ брой: 219

Медийният тероризъм

автор:Александър Симов

visibility 1432

/ брой: 219

Хронично бездействие

visibility 1396

/ брой: 219

"Символичната война" на съюзническите бомби

visibility 1392

/ брой: 219

Кой кой е в проектокабинета на Доналд Тръмп

автор:Дума

visibility 1326

/ брой: 219

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ