Кръжочниците от "Направи си сам"

"Единственият безпогрешен признак за ум у човека - това е оригиналността на неговите възгледи, т. е. тяхната противоположност на общоприетите."
Едмон Гонкур (1822-1896 г.) и Жюл Гонкур (1830-1870 г.) - френски писатели, в. "Дневник"

Налице ли е прозрачност при взимането на управленските решения в България? Дали целият процес се състои само от компонентите, изнасяни в публичното пространство - излагане на възгледи пред средствата за масова информация от отделни представители на различни политически партии и формации, бързо трансформирано в остра полемика, която се пренася и в залата на Народното събрание. В случаите, когато фразеологичните ексерсизи на депутатите не се ограничават само до съответни питания към представителите на изпълнителната власт, а някоя от парламентарно представените партии инициира представянето на законопроект, то поради продължителността на процедурата в публичното пространство стават известни доста подробности по съответната тема, както и относно механизма за взимане на съответното решение относно проблема.
Все пак е уместно да се запитаме не е ли това    

само един пропаганден фокус,

предназначен да очарова публиката, като поднесе пред взора й поредното "доказателство" за предимствата на т. нар. "представителна демокрация"? Един от неотменните компоненти за манипулиране на масовото съзнание от страна на елитариите - индивидите на върха на социалната пирамида, е непрекъснато насажданата илюзия за съществуването на лифт без дискриминация по произход за възход от най-долните позиции в обществото до високите постове в сферата на държавното управление. Който сугестиран социален мираж бива подхранван с една-единствена цел - да поддържа заблуждението, че настоящата форма на държавно управление в България е демократична.
Наистина има кратки времеви интервали, когато вертикалната социална мобилност не само, че е възможна, но е и неразривно свързана с обществения процес, който я генерира - революцията. Произходът на понятието е от латинската дума "revolutio" - завъртане, преврат - в смисъл на дълбоко качествено изменение в развитието на някое явление в природата, обществото или познанието. Например геологична революция, промишлена революция, научно-техническа революция, революция във физиката, революция във философията и пр. Най-широко понятието "революция" се употребява за характеризиране на общественото развитие.
Социалната революция е способ за преход от една обществено-икономическа формация към друга, за коренен качествен преврат в цялата социално-икономическа структура на обществото. Първият акт на социалната революция се явява политическата революция, тоест завоюването на държавната власт.
Именно в процеса на кадровата промяна по високите нива на държавното управление мнозина индивиди, дотогава маргинални фигури в обществото, или в най-добрия случай принадлежащи към едно или друго стъпало на контраелита, заемат отговорни постове в администрацията.

Палачинката се обърна!

Всъщност, както категорично показа историята, условия за революционна промяна са налице, когато "низините" не желаят да живеят повече постарому, а "върховете" не могат да управляват поновому.
Когато се появява новата идеология, която ще послужи като теоретична основа за революционната промяна, тя е на отделни сегменти, не е изградена в стройна и единна система.
Както заключава видният френски социолог, антрополог и етнолог Жард Баландие (1920-2016 г.): "В началото идеологията е дифузна и свързва "многобройни" и до голяма степен противоречиви представи, а после, под натиска на необходимостта и събитията, тя се конструира и се натоварва с нов смисъл, когато нейните респонденти станат възприемчиви към външните, по отношение на традиционните конфигурации, теми и символи. Във върховата си фаза - която съответства на нейната максимална ефективност, идеологията придобива утопична и непреходна форма: тя възхвалява бъдещото общество и придава на колективното начинание непосредствена ефективност и универсално историческо значение - например, мисията да осъществява единствената истинска революция. В края на този процес идеологията деградира; нейните защитници стават управляващи, а проверката на фактите (силата на нещата) води до практически реализъм, до създаване на силно белязана от прагматизма идеологическа система".
Но в повечето случаи не обстоятелството, че практиката е критерий за правилността на една теория, е факторът, който води до деградиране на социалната значимост на установената идеология. Проблемът се появява от поведенческите отклонения на индивидите в управленската сфера.
Когато натискът на революционната обстановка поспадне, кадровата конфигурация на елита постепенно започва да се променя. Пасионариите, тоест безрезервно и алтруистично отдадените на идеята новата идеология да бъде наложена в името на общественото благо, постепенно биват изтласкани от ръководните им постове от индивиди, чиито личностни характеристики се оказват по-приспособими към изискванията на вътрешноапаратните взаимоотношения. Където вече не верността към идеологията е единственият поведенчески мотив, а (и) критериите и комбинациите за кариерно развитие.
Като изключим времената, които се осветяват от краткотрайното избухване на революционния плам, то през останалите периоди на историята за управленските елити важи определението, че те не са "най-добрите представители" на дадена нация, а в социално-биологичен смисъл това са особите, които са се оказали на върха на социалната и хранителната верига в своя колектив.
Точно това са хората, които влияеха отрицателно на политическата практика при социалното управление върху постулатите на марксистко-ленинската идеология.

За да си осигурят привилегии

както в рамките на закона, така и реализирани извън него, елитариите установяват в обществото процедурна несправедливост. А точно относно наличието или отсъствието на справедливост в обществото обикновеният гражданин е особено чувствителен. Тази несправедливост е не само в настоящето, но е и телепортирана напред във времето. И ако в капиталистическото общество "равният жизнен старт" отдавна се оказва не повече от пропаганден мит, поради неравния икономически статут на родителите, и елитите все повече се възпроизвеждат, същото явление се наблюдаваше и в обществено-икономическата система, самообявила се за "социалистическа".
Преди 10 ноември 1989 г. масова корупция в нейния първичен механизъм за получаване на облаги от различно естество посредством раздаване на подкупи, не съществуваше. Но между тогавашните елитарии с пълна пара действаше своего рода  "бартерна" корупция, тоест размяна на "услуги". Например високопоставен служител в Министерството на външната търговия съдейства нечие отроче да получи назначение в някое търговско представителство на България в чужбина, срещу което ответният жест можеше да е от различно естество - право за закупуване на апартамент в престижен жилищен квартал или пък значително пререждане на опашката за покупка на лека кола. Защо не и някое специално разкрито за случая място за редовна аспирантура. Или пък мълниеносно одобрение за лечение в чужбина. Варианти най-различни.

Важното е, че елитът деградираше

От носител на прогресивната промяна на Девети септември 1944 г., от ефективен двигател на обществения прогрес, за 45 години той претърпя драматична метаморфоза и се превърна в интровертно ориентиран субект, загрижен на първо място за своето материално благополучие. В края на 80-те години задачата, която мнозина от "социалистическите" елитарии си бяха поставили, беше да конвертират успешно държавната и/или партийната власт в икономически активи в своя полза.
В една или друга степен този механизъм е познат на мнозинството от българските граждани. Но беше необходимо той да бъде припомнен, за да бъде убедителен изводът как да се противодейства на извечните стремежи на елитариите да се облагодетелстват.
Този начин за противодействие в никакъв случай не е пораженчески да заключим, че класовите и социалните навици на управляващите елити не се изменят и няма никога да се изменят. Напротив. Наложително е чрез непрекъсната гражданска активност да бъде създадена действена нормативна база за упражняване на контрол от страна на суверена и върху трите сфери на държавното управление - законодателната, изпълнителната и съдебната власт. И не само контрол, по-скоро контролът е първият информационен етап от упражняването на властта от страна на гражданите като последна инстанция. Като този процес е неразривно свързан с правото на суверена чрез механизъм, одобрен от самия него, във всеки момент да се възползва от възможността да превръща делегирането на властови пълномощия в обратимо действие по отношение на всеки пост в държавната администрация, без изключение, тоест да отстранява от заеманата публична длъжност, независимо от нейното ниво, което и да е лице, което я заема. И по този начин да изравни до известна степен отговорностите, произтичащи от обществения договор спрямо двете страни по него - избирателите и лицата, на които те пряко или непряко делегират властови пълномощия.

* - Авторът е председател на УС на Асоциацията за борба против корупцията в България