Коловозът на безсмислието

"Всеки човек може да греши, но да упорства в грешките си е способен само глупавият."
Марк Тулий Цицерон (106-43 г. пр. н. е.) - римски оратор, писател, политически деец


Средствата за масова информация у нас периодично съобщават за показателите на образователното ниво по различни дисциплини на българските ученици, сравнени с техните връстници в други държави по света. Инициативата е несъмнено полезна, тъй като още древните гръцки философи са били убедени, че истината се познава в сравнението. Е, нека приложим този метод, за да преценим управленския капацитет на госпожите, госпожиците и господата, на които тук, в България, суверенът плаща заплати за това, за да го използват "на ползу роду".
Като обект на сравнение с нашата страна избираме Грузия, и то през периода 2003-2010 г. Защо именно нея ли и то точно за това времеви интервал? Неслучайно ... През изходната 2003 г. проблемите с ендемичната корупция и престъпността в Грузия са аналогични със ситуацията тогава у нас. Дори, както ще покажем по-нататък, е по-зле от българската действителност.
Но само седем години по-късно са налице    

неоспорими доказателства,

че корупцията в държавната администрация на Грузия - дотогава преценявана като произтичаща от традиционната местна култура и поради това обявена за неизкоренима, е отбелязала драматичен спад. И то в редица важни сфери на публичните услуги: пътната полиция, данъчната служба, митниците, сферата на образованието, административното обслужване при правенето на бизнес, общинските услуги.
През 2003 г. положението е катастрофално. Например подкупът за назначаване като пътен полицай варира от 2000 до 20 000 щатски долара, в зависимост от това къде полицаят ще бъде позициониран. От което пък се определя какви по размер подкупи самият той ще може да си набавя, за да "избие" парите, дадени преди това за купуване на длъжността. А и една част редовно ще предава нагоре по вертикалата на началниците. На прекия си шеф, а той на неговия и т. н. Никой да не остане непомазан.
Не по-различна е ситуацията и в митниците. Постъпването на работа в тях струва от 5000 щ. долара нагоре. После многократно възвърнати чрез подкупи. Дори системата за захранване с електрическа енергия е корумпирана. През 2003 г., а и преди нея, грузинските домакинства имат не повече от 7-8 часа дневно ел. енергия, като в много части на страната само семействата и фирмите, които имат влияние и са в състояние да си позволят допълнително заплащане "под масата", получават ел. енергия. А след седем години "крушката на Томас Едисон" може да свети непрекъснато върху цялата територия на Грузия. Страната дори започва да изнася електрическа енергия. Постъпването във висшите учебни заведения могат да си позволят само децата на богатите, готови да участват в корупционния бизнес.
Преди 2003 г. подкупите за място върху банките на Алма матер варират от 8000 до 50 000 щатски долара, като достъпът до дисциплината "право" и "медицина" се продава най-скъпо. Въвеждането после на единен изпит и на прозрачна състезателна изпитна система елиминира корупционните практики и улеснява достъпа до висше образование на подготвени кандидат-студенти от беден произход.
През 2003 г. Грузия е в категорията на "силно корумпираните държави". А, както показват наблюденията в глобален мащаб, корупционната действителност е блато, в което невъзвратимо потъва както един възможен икономически напредък в дългосрочен план, така също и добрият стандарт на живот на населението. Който се превръща в призрачна химера, пуснала котва някъде в бъдещето. Високата административна корупция стоварва своето тежко бреме върху ресурсите от финанси и време на фирмите, а и на обикновените граждани. Ето къде се коренят причините за недоволството от качеството на публичните услуги, недоверието в държавните институции, създаването на психологически задръжки у потенциалните инвеститори, които са породени от тлъстите корупционни "такси", налагани върху тях. Нито ниските данъци, нито евтината работна ръка, както и другите съпътстващи благоприятни обстоятелства за правенето на бизнес, могат да компенсират източването на финансовите ресурси от корупционния октопод. Затова и чуждестранният капитал заобикаля силно корумпираните територии.
Местните предприемачи, както и самите граждани на Грузия, са в омагьосан кръг. При вече установена повсеместна корупционна практика, всяко отклонение от "правия път" - употребата на подкупи, макар и престъпно деяние, крие голям риск от провал. Или неуспех в една или друга степен.

Ето го и мощният мотив,

за което и да е физическо лице - или в качеството си на представител на фирма - да се адаптира към реална стратегия и тактика за постигане на благоприятен за него резултат, въпреки, че е корупционна и, следователно, в разрез със закона.
Като че ли "партията на корумпираните" е спечелила след всеки подобен акт още неколцина нови свои симпатизанти или пък е шлифовала допълнително уменията да прилагат "сребърни аргументи" - както древните римляни са наричали подкупите - у свои вече изпитани членове.
От друга страна обаче, всяко корумпирано действие допълнително максимизира обществената деструкция. Както заключава Сенека в своите "Писма": "Няма лекарство там, където това, което е било считано за порок, стане обичай". Неслучайно латинският корен corrumpo на "корумпирам" означава още: разстройвам, развалям, повреждам, изтощавам, изморявам, унищожавам, изтребвам, разрушавам, изморявам, погубвам, съблазнявам, развращавам, подправям, фалшифицирам, позоря, безчестя.
Какъв наниз от социални метастази, производни на корупционния тумор! Затова и световният опит е пълен с провали на опити за антикорупционни реформи и напразни очаквания. И относително съвсем малко на брой успешни антикорупционни усилия. Сред тях българско присъствие липсва. Грузинското обаче е налице!

Каква е рецептата на успеха?

На първо място - позициониране на борбата с корупцията като най-важен приоритет на грузинското правителство. Президентът Мохико (Михаил) Саакашвили още в качеството си на министър на правосъдието в екипа на Едуард Шаварнадзе, си изгражда репутация на твърд противник на корупцията, като проваля едно от заседанията на правителството, издигайки фотоси на огромни къщи, в стил на истински замъци, принадлежащи на изтъкнати членове на държавната администрация, придобити чрез корупционни операции и злоупотреби с публично финансиране.
Напуснал властта, М. Саакашвили основава опозиционно Обединено национално движение, чието мото е "Грузия без корупция", което по своя смисъл, колкото и свободно да бъде тълкувано, не означава "Граждани за европейско развитие на България" (ГЕРБ). Първото послание е нетълкувателно, а второто е дъвка, произведена в Европарламента, разопакована от Европейската комисия, пък после балончетата от дъвката се надуват в България. И се спукват пак на същото място.
Михаил Саакашвили печели над 90 процента от продадените гласове на президентските избори, а Обединеното национално движение се сдобива с абсолютно мнозинство от 68 процента от местата в грузинския парламент.
Ех, къде е този български министър на правосъдието, който, погледнал през призмата на постигнатите успехи, да има основание да обобщи така, както прави неговият грузински колега Зураб Адейшвили: "Ние бяхме непрекъснато фокусирани върху корупцията, понеже разбирахме, че корупцията е най-важната пречка за бъдещето развитие на Грузия". Прицелването на държавното ръководство срещу корупцията

веднага резонира сред населението -    

подкрепата не е породена от "реч омайно сладка", а от реални действия.
Публична тайна сред грузинците е например, че до 2003 г., по време на едночасово шофиране, водачът бива спиран от пътни полицаи средно два пъти, често повод да му бъдат поисквани малки подкупи, нерядко за напълно измислени нарушения. Според неофициално изследване всеки трети контакт на пътен полицай с водач на превозно средство е с цел да бъде поискан - и получен - подкуп. Е, колкото е по-малко съвестта, толкова е повече всичко останало.
Постигнало консенсус относно оценката на ситуацията, че реформата срещу корупцията не бива да бъде частична - понеже ще е неуспешна, - правителството на Грузия взима решение и само за един ден уволнява всичките 16 000 пътни полицаи до един. За да потуши евентуалното недоволство, на съкратените биват изплатени по две месечни заплати и бива прокаран закон, че няма да им се търси отговорност за минали престъпления. През август 2004 г. са заместени с 2400 нови кадри, по-добре заплатени: 400-500 щ. долара заплата. Поставени са под постоянен вътрешен контрол, с проверяващи под прикритие, извършвани са симулирани нарушения и предлагане на подкупи, последвани от автоматично уволнение на провинилите се. Тези действия подават на новите служители в пътната полиция на Грузия недвусмислен сигнал, че вътрешното министерство няма да прави изключения по отношение на спазването на закона и на етичните норми от своите служители. И че човек само тогава струва нещо, когато не може да бъде купен. Набирането на новото попълнение е предимно между завършили висше образование, като 15 процента са жени. Преминават през двумесечни квалификационни курсове в новата полицейска академия (старата е закрита), после периодично посещават опреснителни семинари. Владеенето на добър английски език е задължително.
Колкото се отнася до същността на реформите с антикорупционна насоченост и в останалите публични сектори на грузинската администрация, те също са радикални.

Довели и до радикални промени,

включително и значително регулиране на организираната престъпност. Факт е, че не са извършени от премиер, в сътрудничество с неговата партия, които нямат необходимите държавнически качества. Но които непрекъснато се питат: "Какво повече може да иска българският суверен от нас?!"
Точно в този смисъл даде своето мнение и гостувалата в България бивша министърка на правосъдието на Румъния Моника Маковей - поставила начало на решително противопоставяне на корупционните практики в северната ни съседка и на търсене на съдебна отговорност на корумпирани политици.
Както е казал българският народ: "Лозето не иска молитва, а мотика!". Питам се: Защо да не бъде приложен грузинският опит за справяне с корупцията в системата на пътната полиция спрямо българската прокуратура - огромната кутия на Пандора, генерираща непрекъснато анти-антикорупционен регрес. Все пак тези около 1300 прокурори са далеч по-малко от 16 000 бройки, а резултатът ще бъде смайващо  положителен. Стига да не бъде пропуснато новоназначените магистрати с червени тоги също да бъдат поставени под ефикасна система за публичен контрол. От обществен Висш контролен съвет.

* - Авторът е председател на УС на Асоциацията за борба против корупцията в България