Като роб на галера

"Мъчното е не да станеш някакъв, а да останеш такъв."
Роже Мартен дьо Гар (1881-1958 г.) - френски писател

Who is Putin? (Кой е Путин?) Това беше въпросът, който на Запад си задаваха, когато Владимир Путин беше назначен на 9 август 1999 г. за председател на правителството на Руската федерация. Още по-актуален стана този въпрос на 31 декември същата година, когато след оставката на Борис Елцин, Владимир Путин зае поста "изпълняващ длъжността" президент на Руската федерация. На 26 март 2000 г. той вече беше избран като държавен глава на Русия.
Не след дълго на Запад повече не задаваха въпроса "Кой е Путин?" През 2007 г. американското списание "Тайм" дори го обяви начело в класацията си за "човек на годината".

Каква ситуация завари Владимир Путин    

поемайки държавното кормило?
След разпада на Съюза на съветските социалистически републики (СССР) Русия се оказа в дълбока криза и упадък. След заемането, вече като титуляр, на президентския пост, Владимир Путин отстрани от Кремъл прозападните политици.
Най-важният проблем, трагичен със своята актуалност, който Борис Елцин оставя от периода на своето президентстване, е опасността за териториалната цялост на Руската федерация.
Разпадът на СССР, резултат и от дейността на самия Борис Елцин, предизвика своего рода парад на суверенитета на бившите автономни образувания в състава на Руската съветска федеративна социалистическа република (РСФСР), а ръководителите на някои региони предлагали нейното държавно устройство да бъде преобразувано в конфедерация.
Към есента на 1991 г. всички автономни републики се самопровъзгласиха за суверенни държави, автономните области (освен Еврейската автономна област) заявиха своето преобразуване в републики, а отделните административни краища и области започнаха борба за равноправие спрямо централната власт по отношение на прерогативите им за самоуправление. Имаше опити да бъдат провъзгласени Република Карачай, Република Черкесия, Република Абаза, Баталпашинската казашка република, Зеленчукско-урупската казашка република, Конфедерацията на Кабрада и Балкирия. Към лятото на 1992 г. Татарстан, Башкортостан, Якутия, Удмуртия, Новосибирската и Тюменската област прекратиха отчисляването на дължимите данъци към федералния бюджет.
Като цяло към 2000 г., когато Владимир Путин заема поста "изпълняващ длъжността" президент на Руската федерация, страната представлява "парцалива територия" според видния руски анализатор Сергей Михайлович Имярсков, автор на задълбочената монография "Стратегия Владимира Путина: модернизация российского государства и экономики (Москва, "Академический проект", 2017). В повечето региони действали закони, които били в противоречие с конституцията на Руската федерация.

Някои примери са просто вопиющи

Например статутът на Татарстан бил определен от местните власти като "суверенна държава, асоциирана с Руската федерация". Постепенно се създавала основа за териториални претенции на едни субекти в Руската федерация към други нейни субекти. За отбелязване е, че едва в периода април-юни 2009 г. конституцията на Якутия, а през месец февруари 2010 г. конституцията на Тива, били приведени в пълно съответствие с конституцията на Русия и федералното законодателство.
Но идеята за национално разграничаване устойчиво се вкоренява в умовете на националните малцинства и започва да избуява винаги, когато в Северокавказките региони се влошава социално-икономическата ситуация.
Ето защо на Владимир Путин се налага непрекъснато да следи за появата на сепаратистки тенденции в този регион. След избирането му за президент на Руската федерация той провежда многобройни срещи с губернатора на Орловска област Е. С. Строев и с президента на Татарстан М. Ш. Шаймиев, на които централният разискван проблем е запазването на целостта на Русия. Именно тежката ситуация в региона на Северен Кавказ е една от причините, подтикнали Борис Елцин да подаде оставка от президентския пост. Наясно с голямата опасност - създадена и поради неговото бездействие в редица напрегнати вътрешнополитически моменти - от разпадането на Матушка Русь, в политическото си завещание Борис Елцин е пределно категоричен: "Пазете Русия!"
Не по-малко през 2000 г. е напрежението и в Чечня. Наистина тогава завършва войната, но не минава и ден без терористичен акт. Между отделните субекти на Руската федерация е имало и понастоящем още тлеят около 2000 териториални спорове. Поради противоречието, например, между Ингушетия и Северна Осетия заради Пригородния район и Моздокския коридор, за овладяване на напрегнатата ситуация през 1992 г., се налага да бъдат разположени части на Вътрешните войски в селищата Чермен, Дачное, Октябърское. Налице е напрежение между Ставрополския край и Чечня заради Наурския, Каргалинския и Шьолковския район. Териториален спор има и между Калмикия и Астраханската област заради Черните земи. Карпският и Моздокският район в Северна Осетия си оспорват Кабардино-Балкирия. Няма административна граница между Чечня и Ингушетия, а държавата граница между Дагестан и Азербайджан раздели лезгинския народ на две части. Осетинците понастоящем населяват две различни страни - Русия (Северна Осетия) и Южна Осетия, която е била формално територия на Грузия. Това са реалните резултатите от провежданата от болшевиките национална политика в СССР. Всичко това е пълно  с вътрешно напрежение 

една потенциална кутия на Пандора

и никой не би могъл дори приблизително да прогнозира как биха се развили събитията, ако бъде стартиран механизмът за удовлетворяване на териториалните претенции.
Самият Владимир Путин квалифицира разпадането на Съветския съюз като "... най-голямата геополитическа катастрофа на ХХ век". Именно с оглед на разочарованието от сгромолясването на съветската държавност сред населението на Руската федерация все по-широки симпатии предизвиква и позицията на Йосиф Висарионович Джугашвили (Сталин) в спора му с Владимир Илич Улянов (Ленин) за това как да бъде устроен СССР. Позицията на Владимир Путин е, че Ленин е поставил атомна бомба, като е изградил Съветския съюз като субект от съюзни републики, които имат право на отделяне, вместо да приеме предложението на Сталин и на други болшевики съюзните републики да са автономни области в РСФСР. Въпреки че мнението на Владимир Путин беше критикувано от Комунистическата партия на Руската федерация, то, формално погледнато, шансът да бъде избегната трагедията от 1991 г. с разпадането на СССР щеше да бъде по-голям, ако е бил приет проектът на Сталин.
Изграждането на апостериорна критика към позицията на Владимир Ленин не почива върху демонстрираната у вожда на Октомврийската революция концепция "Вся власт Советам!", тоест върху използването на гражданския потенциял в нарастваща степен при управлението на държавата, а върху възгледа за контролирано от елита държавно управление, в условията на доминиращ вертикален компонент на властта. Дори самата победа на Октомврийската революция, както и всички последващи неуспешни опити за реставрация на дореволюционното статукво, са допълнителен аргумент за прозорливия исторически възглед на Ленин, че устойчивите социални промени, за да останат стабилни във времето, а и да бъдат доразвивани по-нататък, е невъзможно да бъдат извършени без широкото, и то съзнателно участие, на народните маси. Както заявява Ленин пред ІІ Всеруски конгрес на съветите. "Държавата е силна, когато масите са съзнателни". Докато елитарното упражняване на властта, в условията на дефицит от страна на суверена за ефективен контрол върху лицата, на които той е делегирал властови пълномощия, нарушава както информационния обмен по отношение на желанията и готовността на гражданите да участват в конкретиката на социалния инженеринг, така и създават благоприятни предпоставки за доминиране на самозадоволяващия се интерес на (псевдо)елита.
Но историята, с голямо "И",

не може да бъде върната обратно

в даден изходен момент и разиграна в друг вариант. Затова и на Владимир Путин се налага да действа в настоящата обстановка, такава, каквато е, която е само един етап от многовековната история на Русия. На 4 ноември ежегодно се отбелязва Денят на народното единство в памет на освобождението през 1612 г. на Кремъл от поляците, извършено от нижегородското опълчение. От 1613 г. страната изживява повече от 300-годишното управление на династията на Романови, 74 години съветска власт (по време на която са извършени Сталиновите репресии, Великата отечествена война, волунтаризма на Никита Хрушчов, застоя по времето на Леонид Брежнев, перестройката на Михаил Горбачов), както и тежкия следперестроечен период на президентството на Борис Елцин.
На 14 февруари 2008 г., на една от ежегодните негови пресконференции, Владимир Путин сподели пред аудиторията: "Всичките тези осем години работих като роб на галера, от сутрин до вечер". Затова и само той си знае какво му е струвало в личен план запазването на териториалната цялост на Русия. Оценката на мнозинството от руските граждани е, че Владимир Путин не само е развил качества на държавник, но и умее да ги запазва.

*Авторът е председател на УС на Асоциацията за борба против корупцията в България