Каквото посееш, това ще жънеш

Ст. н. с. Латинка Трифонова,
д-р по икономика

Две хиляди и девета година беше година на големи разочарования, но и на големи надежди. Каквото и да се говори за дейността на правителството на тройната коалиция, особено от хора с десни убеждения, по негово време се извършиха значими дела и в определени области резултатите бяха чувствителни. Не бих могла да ги изреждам сега, защото обектът на анализ е ограничен, но особено забележително беше нарастването на пенсиите. Ние пак сме на последно място в класацията в ЕС, но базата, върху която се извърши това увеличение, беше много ниска, затова то не беше почувствано много от пенсионерите. Колкото повече се отдалечаваме от това време обаче, толкова по-безпристрастно се оценяват успехите в тази област. И все пак правителството на тройната коалиция си отиде. Народът даде своята оценка за дейността на партиите в коалицията и съответно и на нейното правителство. Правителството си отиде не защото нямаше успехи в своята дейност, а защото се отдалечи от проблемите и болките на хората. Капсулира се в себе си. Не съумя да покаже достатъчно ясно собствените си постижения. Информационната му система не работеше добре. То получаваше критични бележки както от своите привърженици, така и от опонентите си, но не ги отчиташе в своята дейност, преценявайки ги като неверни и неточни. Оказа се обаче, че те в голяма степен бяха целесъобразни. Това показаха резултатите от изборите през 2009 г. Затова всяко правителство, което се затвори в свой собствен кръг, отслаби връзката си с хората и се оценява като непогрешимо, нищо добро не го очаква.
Изборите през 2009 г. установиха на власт политическа партия ГЕРБ, която шумно прокламира в своята дейност честност, прозрачност и справедливост. Това предполага компетентни политици, които да осигуряват условия за такава дейност. В Народното събрание обаче вместо да бъдат избрани предимно хора, които са постигнали големи успехи в дейността си в своята област, по-голямата част от депутатите на ГЕРБ са неизвестни, но много предани на лидера на своята партия. Това определи парламента като

придатък на правителството

Наскоро великолепната актриса Бойка Велкова в едно интервю определи актьора като археолог на човешката душа. А аз си мисля защо и политикът да не е археолог на човешката душа. Това се отнася и за управляващи, и за опозиция. С аргументирани каузи, идеи, стратегии, облечени в хубави български слова, при ясен и точен изказ, политиците могат да проникнат в дълбоки пластове на човешката душа, да активират човешка енергия, да мотивират социални групи към реални действия, към определени осезаеми резултати.
Днес аз се срамувам от някои действия на правителството. И за да не бъда голословна, ще си послужа с няколко примера.
Първият от тях е свързан с доходите на българските граждани. До средата на 2011 г. правителството упорито твърдеше, че доходите на работещите и пенсиите ще останат непроменени през 2012 г.  Месец септември министър Дянков направи изявление, че е възможно да бъдат увеличени пенсиите, т.е. той промени своето становище. Тристранната комисия проведе спешно свое заседание през седмицата непосредствено преди балотажа при избора на президент. След заседанието правителството направи изявление, че ниските пенсии ще бъдат увеличени с 5% от 01.01.2012 г., без да бъдат посочени аргументи защо с 5%, без да бъдат посочени и кои точно пенсии ще бъдат обхванати от това увеличение.
Едва след приключване на изборите за президент вероятно започна аналитичната дейност по този въпрос. Може само да се предполага, че недостатъчните финансови средства наложиха промяна в датата на увеличение на пенсиите няколко пъти (от 01.01.2012 на 01.04.2012, а след това на 01.06.2012 ). Кому беше нужно това

прибързано, необмислено предизборно решение

неподкрепено с аналитичен материал, с финансови ресурси, да бъде поставено на показ?
Досегашната дейност на правителството показва, че често в желанието си да представи бързо свое мнение по даден въпрос, да предложи решение на определени проблеми без достатъчно аргументи и обосновки, то показва несигурност, некомпетентност. Решаването на основни проблеми трябва да бъде съпроводено със задълбочена аналитична дейност, с обмен на различни мнения, обаче всичко това трябва да остане зад кадър, а на обществото ни трябва да бъдат представени само крайните аргументирани и необорими решения.
Увеличаването на най-ниските пенсии с 9 лв. е само част от големия проблем за доходите на населението. Финансовият министър беше категоричен, че няма пари, министър-председателят го подкрепи и решиха останалите пенсии и доходите на работещите да бъдат замразени през 2012 г. Народното събрание потвърди това правителствено предложение, без видима тревога, че то буди несигурност в хиляди български семейства, без никакъв анализ на сегашното състояние. Напротив, упорито често се втълпяваше това, че хората трябва да бъдат доволни, че номиналните им доходи не се намаляват. Всъщност

положението е много тревожно

Годишната инфлация може да е 4%, но реално инфлацията при най-бедните слоеве, при най-засегнатите като голяма част от пенсионерите, е доста по-голяма. Най-бегъл поглед показва, че те изразходват над 50% от своите доходи за храна. Това характеризира голяма бедност. Те почти не купуват нехранителни стоки, а само около 10-15 групи хранителни, чиито цени нараснаха диференцирано с 30%, 40% или 50%. При това положение инфлацията при тази социална група е далеч по-голяма. Номиналните доходи остават непроменени, но техните реални доходи непрекъснато намаляват. Те, с непроменените си номинални доходи, при чувствително нарастване на цените на дребно на основни хранителни стоки, купуват реално все по-малко храна. Ако се отчете и непрекъснатото нарастване на цените на парното, на тока, на водата, то положението буди голяма тревога.
Въпросът за повишаване на доходите на населението е тясно свързан с нарастване на производството, с разкриване на нови работни места, с привличане на нови инвестиции. Често правителството посочваше, че ниските данъци у нас ще привлекат повече чуждестранни инвестиции. Тогава защо при такава благоприятна данъчна система драстично намаляха инвестициите - до 50%? Инвеститорите предпочетоха да инвестират в други европейски страни, където данъците са чувствително по-високи и достигат до 30% (Германия и др.). Следователно ниските данъци са важно, но не единствено условие за привличане на инвестиции. Бюрократичната, тромава административна машина и липсата на електронно правителство затрудняват много започването на нови дейности. И тук се стига до въпроса за по-бързи, но разумни, адекватни решения, до бързи реакции, т.е до

усъвършенстване на управленските решения

Правителството непрекъснато изтъква, че е постигнало финансова стабилност, добра финансова дисциплина, ниска инфлация, но това е на макроравнище. При непрекъснато намаляване на реалните доходи на определени слоеве от населението за тях бюджетната стабилност означава бетониране на бедността и криворазбрана финансова стабилност.
Друг въпрос, който правителството според мен трябваше критично да анализира и да направи изводи за своята дейност, е първоначалното му решение за повишаване на пенсионната възраст с една година още от началото на 2012 г. То упорито, продължително твърдеше, че това е най-правилното решение, че друг изход няма, при условие, че сега една значителна част от пенсиите се финансира със средства от бюджета. Финансовите средства на Националния осигурителен институт са недостатъчни. Под натиска обаче на стачкуващите работници, синдикати и други групи от населението, само за 2-3 дни то промени своето становище. В Народното събрание беше направено друго предложение - увеличението на пенсионната възраст да започне от началото на 2012 г., но не с една година, а с четири месеца годишно. Тази бърза промяна е типичен пример за незадълбочено, недобре обмислено предложение. Освен това с тази промяна не се решава въпросът и за финансови постъпления в държавната хазна още през 2012 г. Дали трябва да продължава решаването на такива важни въпроси "в движение"? От опозицията беше направено предложение, вместо да започне така спешно увеличението на пенсионната възраст още през 2012 г., да се увеличи максималният осигурителен доход от 2000 лв. сега на 2800 лв. или 3000 лв., но след съответните експертни изчисления. При сегашното състояние остават необхванати значителни финансови ресурси и една част от населението с високи доходи. Освен това реализирането на предложението ще осигури по-бързо финансови постъпления от осигуровки. Но предложението не беше прието. А защо? Нали солидарността е един от принципите на пенсионната система у нас.
Достатъчно се нагледах и наслушах на

първосигнални реакции

а именно, щом дадено предложение е направено от опозицията, то трябва задължително да бъде отхвърлено. Кога най-после ще се появят политици, които да се издигнат над политическите си пристрастия и партийното си его и да признават открито и без страх рационалното в тези предложения. Това е преди всичко за доброто на България. Правителството надценява своите възможности за решаването на основните въпроси на нашето развитие. То се отнася често иронично, надменно, с неуважение към логично направени предложения за усъвършенстване на неговата дейност.
Лично аз досега не чух нито един път самокритично отношение на правителството към това, че някои негови грешки произтичат и от недостатъчно задълбоченото изучаване и използване на рационалното в предложенията на опозицията. Вместо периодично да подлага на критичен анализ своята дейност, правителството продължава да се оправдава с дейността на тройната коалиция, с някои външни фактори, които са ни причинили отрицателни резултати, с изказванията на някои български евродепутати в ЕС. Но и написаното дотук е достатъчно, за да предизвика в управляващата партия и правителството по-голяма взискателност и внимание при формиране на решенията си, по-критични да бъдат и към своите действия, защото те имат не само икономическо въздействие, но и определена психологическа сила. Те докосват хиляди човешки съдби. Затова формирането на правителствените решения, осъществяването на неговите действия трябва да бъде съпроводено с много разум и мъдрост.
Необходимо е също така да се отчита и протестът на редица социални групи от населението. Това е показател, че народът се събужда и упорито търси своите права и иска да напомни, че всяко правителство, което демонстрира надменност и безнаказаност, повърхностно отношение към някои основни проблеми на нашето развитие, може да пожъне омраза.