Как Хонконг държи корупцията в партер

"В наше време, когато кажат за даден човек, че умее да живее, обикновено подразбират, че той не се отличава с особена честност."
Джордж Халифакс (1633-1695 г.) - английски  държавник


Петнадесет години след края на Втората световна война населението на Хонконг непрекъснато се увеличава. Има защо. Тогавашната английска колония преживява бурен икономически разцвет. Производствените мощности непрекъснато се множат. Но въпреки този благоприятен икономически климат, правителството държи чиновническите заплати твърде ниски.
Затова не е никак чудно, че служителите във всички звена на администрацията се възползват от дискреционните си позиции и не пропускат да добавят към възнагражденията си "чаени пари", "пари на късмета", или, когато им се падне удобна възможност - да си осигурят и далеч по-крупни суми.
Примерите за корупция се ширят навсякъде. От милосърдните сестри, които искат пари от близките на болните, за да им дадат допълнително одеяло и/или храна, или пък да допуснат при тях посетители в извън разрешените часове за свиждания. "Мо шин мо сюи" (Никакви пари - никаква вода), тоест иска се подкуп, за да бъдат задействани навреме пожарникарите. Или точно обратно -

ако не бъде платено под масата,

огнеборците продължават да изливат вода или противопожарна пяна върху вече изгасените огнища, като по този начин причиняват щети на собствениците. Чиновниците в поземлените служби и отделите за архитектура и строителство си осигуряват крупни подкупи за "съвет" или "подпис", които гарантират печеленето на тръжни процедури, както и да бъдат изпълнени проектите.
Кралската полиция на Хонконг, която по това време е под английско управление, също е в играта с корупционните схеми и дори цели полицейски участъци участват групово в "правенето на пари" от сутеньорите, притежателите на лицензи, както и навсякъде, откъдето са в състояние да измъкнат облаги. Голям корупционен бизнес са самите назначения на изгодни чиновнически длъжности, където постъпилите на работа после могат да си върнат подкупа многократно.
Хонконг плува в обилни финансови потоци, а нископлатените държавни чиновници имат като своя грижа номер 1 да си присвояват колкото е възможно повече. Но това съвсем не означава, че позиционираните в частния сектор - от банкерите до търговците, и от таксиметровите шофьори до сервитьорите, са стопроцентово чисти откъм корупционни практики. Налице е ендемична, тоест повсеместна корупция.
Аналогично на настоящата ситуация в България.
Наистина по това време в хонконгската полиция функционира специален отдел, който се занимава с противодействие на корупцията, но неговите успехи са символични. Сред населението на града е масово разпространено убеждението, че самите полицаи от антикорупционния отдел, когато открият даване на подкупи,

влизат в договореност с престъпниците,

като ги прикриват от наказание. Срещу което, разбира се, получават щедри възнаграждения.
Един конкретен пример оттогава е Фитзрой Годбър, старши офицер в полицейския участък "Уанчай", а после в полицейската служба на летище "Каи Так". Непосредствено преди неговото уволнение, както установява по-късно разследването, той е бил внесъл повече от 600 000 американски долара по чуждестранни банкови сметки. Полицейският антикорупционен отдел разследва неговото мистериозно натрупано богатство и изисква от Фитзрой Годбър да обясни неговия произход. В отговор офицерът престъпник урежда съпругата му незабавно да напусне колонията, самият той, използвайки служебното си право за безконтролно преминаване през митническа и гранична проверка, отлита за Лондон. По-късно е екстрадиран обратно в Хонконг и е осъден.
Взрив от възмущение сред населението на Хонконг съпровожда съдебния процес срещу Фитзрой Годбър. Същевременно и официален Лондон е силно разтревожен от корупционната атмосфера в неговата колония. Ето защо губернаторът на Хонконг Мъри Маклоуз учредява Независимата комисия срещу корупцията (Н. К. С. К.) на 15 февруари 1974 г. Нейната главна цел е да изчисти ендемичната корупция в цялата администрация на града чрез прилагане на закона, превенция на корупционните практики и обучение на населението в уважение и спазване на закона.
Н. К. С. К е институционализирана като независимо ведомство от администрацията на колонията. Основният закон на Хонконг постановява, че

комисията ще действа независимо

и ще се отчита единствено на губернатора на колонията, като назначенията на служителите в нея ще се извършват директно по негово нареждане.
Независимата комисия срещу корупцията се оглавява от комисар. След 1997 г., когато суверенитетът на Хонконг преминава към Китайската народна република, комисарят вече се назначава от Държавния съвет на КНР, като кандидатурата му се предлага от губернатора на града.
Началото на съществуването на Н. К. С. К. е драматично. Разгневени полицаи многократно нападат централното й управление, притеснени от евентуални разследвания срещу тях. Ситуацията се успокоява едва след обявената през 1977 г. частична амнистия за по-леките корупционни престъпления, извършени дотогава от полицейски служители. Постепенно Н. К. С. К. влиза в прерогативите си и като резултат няколко висши офицери биват изправени пред Темида, а после получават и тежки присъди. Други са принудени да напуснат. Като последствие от извършените многобройни разследвания 119 полицейски офицери са "помолени" да подадат оставки съгласно Правило 55 от законодателството на колонията, в обществен интерес; 24 офицери получават обвинителни актове, а за 36 полицаи е обявена амнистия.
Когато Н. К. С. К. започва своята дейност, осем от всеки десет оплаквания от страна на граждани за извършени закононарушения, са срещу държавни чиновници. Четиридесет години по-късно вече само три от десет жалби са срещу служители от администрацията. Оплакванията срещу полицията намаляват със 70%: от 1443 през 1974 г. до 446 през 2007 г.
Н. К. С. К. има три дирекции: "Операции", "Връзки с обществеността" и "Превенция на корупцията". В тях работят 1213 души (юни 2007 г.). Бюджетът на институцията е 115, 6 млн. американски долара (2008-2009 г.). Дирекция "Операции" е най-голямата, в нея са назначени 72% от целия персонал, и отговаря за всички разследвания по "високите етажи на властта".
Четиридесетгодишната активна дейност на Независимата комисия срещу корупцията в Хонконг трансформира града от инкубатор на корупционни практики в едно от най-антикорупционните населени места в света. Тази класация е дадена от Световната банка, от фондацията "Херитидж", също и от "Трансперънси интеренешънъл".

Три са основните източници

за успехите на Н. К. С. К. Първият е непрекъснатата активна дейност на отдела за връзки с обществеността. През първите осем години служителите в десетте регионални бюра осъществяват 19 000 срещи с населението, тоест всяко бюро е провело по 2375 контакта, или горе-долу по един за всеки работен ден. По време на масовите срещи с населението са били получени 10 000 сигнала за корупционни практики, всеки от които е станал предмет на задълбочено разследване.
Второто обстоятелство, довело до неоспоримото спадане на корупцията в Хонконг, е превантивната дейност на Н. К. С. К. Само за първите осем години е извършено обследване и анализ на 500 публични институции и големи частни фирми и са били дадени съответните препоръки за редуциране на корупциогеността - тоест на условията, които благоприятстват корупцията. Посредством въвеждане на управленски технологии, устойчиви на бацила на корупцията. Като е бил извършван регулярен мониторинг на тяхното изпълнение, до постигането на планираните резултати.
Третият фактор са широките правомощия на Националната комисия срещу корупцията. Тя разполага със собствена полиция, има право да задържа заподозрени в корупция в законоустановените срокове, както и разполага с персонал за извършване на разследвания. Също и да ги завършва с повдигане на обвинителен акт. В прерогативите на Н. К. С. К. е да извършва подслушване по нейна преценка, да отваря банкови сейфове, да получава извлечения от банкови сметки и да отправя съответни искания за справки относно банкови авоари в чужбина.
Н. К. С. К. извършва и широка пропагандна дейност чрез излъчването по телевизията на отделни филми, а и на цели филмови сериали за своята дейност. Постепенно Независимата комисия срещу корупцията (след 1997 г. е преименувана в Комисия срещу корупцията) се превръща в най-популярната институция сред населението на Хонконг.
В България тази, втората част, от историята за противопоставянето срещу ендемичната корупция още не е осъществена. Уви - за мнозинството. И - ура!!! - вика престъпното малцинство.

* - Авторът е председател на УС на Асоциацията за борба против корупцията в България