Истината за военното разузнаване

Ген.-майор о.з. Чавдар КАЛАЙДЖИЕВ*

Неотдавна комисията по досиетата издаде обемист сборник с документи, озаглавен "Военното разузнаване през комунизма". Въпреки крайно ограничения тираж успяхме да се запознаем със съдържащите се в него документи. Очаквахме да видим поредната серия фалшификации и клевети за участие в насилия, жестокости, злоупотреби с власт, които да оправдаят подлагането на дискриминация на военните разузнавачи. За наша изненада всички документи в сборника са истински. Измежду тях има и такива, като например решенията на Политбюро на ЦК на БКП, които имат устройствен характер за изграждането и дейността на военното разузнаване и притежават силата на закон. Всички те доказват истината, че военното разузнаване се е изграждало и действало в отговор на военната заплаха, каквато действително съществуваше. Никакви документи, разкриващи факти за участие в насилия или каквито и да било действия от вътрешен характер няма и не може да има. Но защо комисията, която вече цяла петилетка подлага военните разузнавачи на дискриминация, изведнъж се разбърза да показва документи, които разкриват истината?
Дали причината не беше приключващият мандат на комисията и желанието на нейните членове и председател да запазят местата си?
ГЕРБ шумно оповести високата си оценка за дейността на комисията, както и предложението си за продължаване мандата на нейния председател. Основното слово произнесе Цветан Цветанов, за когото продължаването на мандата на досегашния председател е важна стъпка по пътя към възраждането на макартизма в неговата българска разновидност.

За много американци споменът за сенатор Джоузеф Маккарти не може да избледнее бързо


Макартизмът бележи период от края на 40-те и началото на 50-те години на ХХ в. по време на студената война в САЩ. Тогава със закон, внесен от сенатора Маккарти и сподвижниците му, се подлагат на преследване американски граждани, за които се подозира, че са бивши или настоящи членове на комунистическата партия, като се съставят "черни списъци" на лица, които не могат да упражняват определени професии.
Макартизмът в САЩ застраши основите на политическото устройство. Той постави ФБР над всички ведомства, учреждения и институции и бе премахнат, когато под заплаха бе поставена и президентската институция.
По пътя към осъществяване на амбициите на Цветан Цветанов за Евтим Костадинов съществуват и пречки от съвършено друг характер.
При внасянето на закона в Народното събрание, на който се базира създаването на комисията, вносителите от тройната коалиция изпитват опасения, че подлагането на дискриминация на разузнавачите от БНА може да има твърде значителни и отрицателни последствия за обществената популярност на лидерите от коалицията-вносител. Тези опасения са напълно основателни.
За периода, за който се отнася законът, през редовете на БНА са преминали милиони български граждани. Всички те, включително военните разузнавачи, са се обучавали по едни и същи устави, участвали са в общи учения, хранили са се в общи столови, спали са в общи спални помещения или палаткови лагери. Всички те отлично знаят истината за военното разузнаване.
В стремежа си да избегнат тяхното противодействие вносителите прибягват до лъжа. За обозначаване на военното разузнаване пристъпват към измисленото от тях словосъчетание "разузнавателни служби на БНА", създавайки лъжливата представа, че на дискриминация се подлагат военнослужещи от някакви особени формирования на БНА, подобни на органите на МВР. Комисията знае истината, но тиражира лъжливото наименование, като го употребява във всички съобщения за принадлежност.
За кого се отнася законът (т.е. кои български граждани подлежат на дискриминация), може да бъде решено само от законодателя, сиреч от Народното събрание. В заглавието на книгата-сборник комисията е променила наименованието "разузнавателни служби на БНА", с което признава неговата лъжливост, но това няма да задоволи военните разузнавачи. Военното разузнаване не е тъждествено с ДС. Тази истина трябва да бъде потвърдена и официално.
Във въведението от Екатерина Бончева и предговора от Христо Христов и Момчил Методиев няма и сянка от разкаяние или съжаление за участието им в недостойната игра на въвеждане в заблуждение обществеността относно ролята на военното разузнаване. Няма също и най-малък намек за извинение към невинно оклеветените граждани. Обяснение се търси в дълбоката засекретеност на военното разузнаване, в комунистическата убеденост на личния състав, в мудността на ръководството на служба "Военна информация" и т.н., само не там, където е, а то е, че не съществуват факти за насилия, корупция, злоупотреби с власт, защото такива няма.
Може би прекомерната заетост на г-жа Бончева и господата Христов и Методиев, а (най-вероятно личната им идейна обремененост и самочувствие на всезнаещи) не им е позволила даже да прочетат какво пише в полевия устав и в наставленията на разузнаването на БНА, а се заемат да доказват неговата тъждественост с органите на ДС.
Военното разузнаване не е орган или формирование, а дейност. Споменатите устави го определят като вид бойно осигуряване (каквато например е охраната). То е неразделна съставна част на бойната дейност и ежедневието на войските. Осъществява се както със силите на специализираните органи, така и от самите войски. По време на Великата Отечествена война на Съветския съюз за разузнаване чрез бой с цел да се застави противника да разкрие огневата си система са използвани цели мотострелкови полкове с привличане на дивизионната и корпусната артилерия, както и авиация.
Ролята и значението на военното разузнаване като вид бойно осигуряване особено нарастват при борбата с международния тероризъм. За това убедително говори в интервюто си началникът на служба "Военна информация" полк. о.з. Веселин Иванов (в. "Преса", 18 април т.г.), озаглавено "Спряхме масово оръжие срещу НАТО".
Мъглявите, злобни и некомпетентни съждения на Екатерина Бончева, Христо Христов и Момчил Методиев няма да помогнат за осъществяване на амбициозните намерения на привържениците на идеята за възраждане на макартизма в нов побългарен вариант и под друго наименование. На лъжите за съществуване на някакви "разузнавателни служби на БНА" също е сложен край. Отмяната или преработването на закона за досиетата няма алтернатива. Но нека не бъдем прекалени оптимисти.
Българското военно разузнаване даде по време на студената война своя достоен принос за опазване на мира. Това не бива да се забравя. То е гордост за България, но за него младите хора няма откъде да узнаят.
Тези, които в началото на прехода са били на 10-15-годишна възраст, сега са 30 или 40 години. През целия си активен живот те са слушали по адрес на военното разузнаване само злобни пропаганди и клишета на духовни наследници на бивши фашисти. Затова се обръщам към своите колеги бивши военни разузнавачи с призив: "Пишете своите спомени и мисли за разузнаването и по възможност ги публикувайте в печата! Не оставяйте капиталът на нашето минало да си отиде с нас!" Разузнавателна тайна са все още само имената на чуждите граждани, чието оповестяване може да послужи за повод те да бъдат подложени на преследване от властите в други държави.


* Генерал-майор о.з. Чавдар Калайджиев е роден през 1926 г. в с. Ястребино. Пред очите му са разстреляни 18 души, между които и 6 деца. Той е 19-ият, но в последния миг е освободен. От родната му къща са разстреляни 7 души, сред които и родителите му. Завършил е ВНВУ "Васил Левски" и ВА "Г.С. Раковски". От 1950 до 1991 г. служи в Разузнавателно управление на ГЩ, преминал е през всички ръководни длъжности, бил е зам.-началник на РУ-ГЩ. В продължение на 10 години е резидент на военното разузнаване в Западна Германия. Председател е на Инициативния комитет за защита правата на военните разузнавачи от запаса в България.