Истанбулска конвенция: Обезсилването на БСП

    След заседанието на Националния съвет на 13-ти, събота, Пресцентърът на БСП разпространи текста на Позиция на НС на БСП по Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие. Още разликата в уводните послания на съобщението озадачават: първото (с курсив): "БСП не подкрепя ратификацията на Истанбулската конвенция" и второто: "На днешното си заседание Националният съвет на БСП прие позиция против ратификацията на Истанбулската конвенция".
    За да се стигне в самия край на текста - след "обяснението", че "(в) Конвенцията съществуват текстове, които разделят българското общество и могат да бъдат тълкувани разнопосочно" - до направо куриозната формулировка на самата позиция, записана в съобщението, а именно, че: "ПГ на "БСП за България" не подкрепя ратификацията (курсивът мой) на Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие"!? Всъщност сме били на заседание на Парламентарната група, а не на Националния съвет? - очевидно не. Остава обяснението, че става дума за съзнателно преиначаване на буквата и духа на приетото решение. Вместо в огласения текст Националният съвет да предлага или препоръчва на Парламентарната група да гласува по определен начин, се обявява, че самата Група е взела въпросното решение!
    Може би някой ще опита да обясни, че на заседанието са присъствали и депутатите от ПГ на "БСП за България"? Да, но нали те бяха поканени, а не участници с право на глас в съвместно заседание на НС и на ПГ? Впрочем, знае ли някой дали в полутъмната зала сред гласувалите 61 "за" не са били и депутати, тъй като предложението за поименно гласуване страхливо бе отхвърлено.
    Но да се върнем към същината на въпроса. На заседанието стана пределно ясно, че "аргументите" срещу ратификацията, огласени от името на Изпълнителното бюро в началото на седмицата, са съвършено несъстоятелни: в оригинала на Конвенцията въобще няма "социален пол" (неизвестно защо така преведен в българския превод), а има "социално изградени роли, които дадено общество намира за уместни за жените и мъжете" (т.е. да си седи ли жената в къщи или напротив). Конвенцията въобще не предвижда и  задължение за обучение в училищата, каращо децата да си сменят пола.
    Да, целият порой от теории, внушения и разсъждения на тема "джендър", заливащи съвременния свят, стига до абсурди, които всеки здравомислещ човек трябва еднозначно да отхвърли. И също аргумента, че някои могат да се опитат да се възползват от употребата на термина в Конвенцията, за да се помъчат да прокарват крайно неприемливи и направо разрушителни за обществената тъкан постулати и практики.
Само че всичките тези съображения, а още по-малко разюзданото им хиперболизиране по инак основателните поводи за загриженост, които пораждат съмнения (както прозвуча и на заседанието), в случая по никакъв начин не оправдават отхвърлянето на Истанбулската конвенция! Поне по следните няколко причини:
Първо - Истанбулската конвенция е за предотвратяването, защитата срещу и наказването на насилието над жените и домашното насилие. В днешното българско общество проблемът за насилието над жените и домашното насилие е ОГРОМЕН. Всеки, който не си затваря очите, го вижда в ежедневието си. Най-позорното е, че срамът от физическото насилие върху жената се стоварва върху самата нея, а не върху извършителя - самозабравилия се съпруг, партньор или роднина;
Второ - освен физическото насилие, в конвенцията същността на насилието е определена като посегателство срещу основни човешки права - т.е. срещу самата човещина. То включва отказа от дискриминация и забранява актове на насилие, причиняващи физическо, сексуално или психическо страдание на жените или ощетяващи ги икономически, със съответните механизми за предотвратяване и защита, както и за ефективно търсене на отговорност и наказание на причинителите на такова насилие над жената.
Трето - Обединението на жените социалистки през последните години разгърна широка обществена кампания за ратификация на Истанбулската конвенция. Бяха събрани десетки хиляди подписа на мъже и жени из цялата страна в подкрепа на ратификацията. С един замах първо Бюрото, а след това и Националният съвет, сложиха кръст на тази наистина масова и напълно прилягаща на левицата акция!
Освен доводите от рода на тези, че бидейки източно православни, няма как да сме за конвенцията, някак издишат, имайки предвид, че страни не по-малко отдадени на православието, сред които Сърбия, Черна гора и Румъния, са сред ратифициралите. Или ние сме "по-католици от папата"?
Освен всичко, Националният съвет и неговото ръководство отново допуснаха БСП да се остави да бъде подгласник на внушенията и акциите на патриотарските манипулации и внушения на местните националисти и на техните политически позиции. Доводите, че отхвърляйки ратификацията, БСП печели гласове, са повече от съмнителни - и защото противниците на конвенцията ще си предпочетат "патриотите", и защото партията ще отблъсне маса трезво мислещи жени и мъже, млади и не толкова.
Подмяната на подкрепата за конвенцията с внасяне на няколко законопроекта за инкриминиране на насилието, каквито се предвиждат в Позицията от събота, в най-добрия случай само в малка степен ще компенсира отрицателните последици от взетото решение. Можем да си представим предстоящото в парламента - ПГ внася законопроекта, ГЕРБ го бави, отхвърля или припознава за свой - партията още веднъж се е оказала неспособна да поведе особено нужно на обществото движение и успешно да го защити публично и в парламента.
Силна позиция? Нищо подобно - но все по-настоятелно се поставя въпросът: ДОКОГА?
   
P.S. По повод някои мнения от последните 24 часа:

- Лъжа е, че на заседанието на НС на БСП на 13-ти т.м. изказалите се жени единодушно били подкрепили отказа да се ратифицира конвенцията. Напротив - имаше редица изказвания на членки на Обединението на жените-социалистки с аргументирана защита в полза на ратификацията;
- Няма място за отказ на представителите на ПГ на БСП за България от участие в обсъжданията в Народното събрание с аргумента, че дебатът бил закъснял. Напротив, отсъствието от дискусията, и то на най-високо равнище, би било снишаване пред задължението да защитиш позицията си публично и открито.