Интриганти-2

Преди време написах една колонка със заглавие "Интриганти" - срещу интригите против Българската православна църква. Двигател на интригите е неграмотността, тяхната хоругва - незнанието, техен инструмент - съзнателната злоупотреба с невежеството от ужким знаещи люде, тяхната цел - разкол вечен в Българската православна църква и съсипване на единствената непоклатима институция в България. 
След блаженото успение на Светейшия ни патриарх Максим се наплодиха самозвани "специалисти" и екзотични "експерти" на тема като как се избира патриарх и кой точно го избира.
Един футболист предложи Светият Синод да хвърля "ези-тура". Толкова може човекът. Едно мачле.
Една мрачна личност изобрети ново управление на БПЦ - чрез наместник-председатели, които в продължение на една година (поне) да се въртят на ротационен принцип. И Църквата ни да няма патриарх, и да бъде обект и плячка на всякакви интриги и спекулации. Колко разколоугодно! Въпросната мрачна личност е шефът на вероизповеданията в Иван-Костовото правителство, той насърчаваше, крепеше и благославяше разкола и го нарече "Пражка пролет", а днес е най-желана телевизионна цветарка, щедро раздава акъли и присъди, и току вика срещу българските архиереи "Покайте се! Покайте се!", а той самият се не покайва за безчинствата си.
Един доц. по канонично право, уж просветен, настояваше първо да се проведе църковен събор, който да промени Устава на БПЦ (неизвестно как), пък чак после (неизвестно кога) да има патриаршески събор, обаче каноникът "пропусна" небрежно, че църковният събор се председателства от патриарха, а патриарх няма и затова първом трябва да изберем патриарх, а после - всичко останало. Това е същият каноник, който през 1998 г., на разколническия събор, написа противоканоничния "устав" на разкола и "уволни" патриарх Максим, а днес е най-желана телевизионна цветарка, изобразява морален стожер на Църквата, и току вика срещу българските архиереи "Покайте се! Покайте се!", а той самият се не покайва.
Един социолог без замисляне предложи "някой млад свещеник да стане патриарх", понеже не различава монах от свещеник, нито свещеник от архиерей, нито 10-те Божи заповеди от 7-те смъртни гряха, не знае как да се прекръсти, нито откъде се влиза в храма, обаче с алчно око пресмята имотите на Църквата. Същият социолог, който не е спрял да ни поучава от телевизора, обяви Църквата за свърталище на "нереформирани калимявки", които "тънат в средновековен мрак", "смучат соковете на държавата", а "всички ние сме изпаднали в унизителното положение да любезничим и деликатничим с един досаждащ ни хор и неговото архаично бръщолевене". Ерго - айде стига с туй любезничене и деликатничене!
Един неидентифициран персонаж роди радикалната мисъл задължителната възраст на кандидатите за патриарх да бъде свалена от 50 на 33 години, ама не по тая причина, за която си мислите, а понеже "Христос е живял 33 години". От което следва, че неидентифицираният субект или не е чел Символа на вярата, или не проумява вечността, или не разбира смисъла на думите "Господ Иисус Христос, Сина Божи, Единородния, който е роден от Отца преди всички векове", и който "пак ще дойде със слава да съди живи и мъртви, и царството Му не ще има край". Не е чел, не разумява, ама се изказва.
Един друг наставник на обществото, и той уж просветен, проповядва не патриаршеският събор да избира патриарха, а "народът Божи", и тълкува съборността, както му е угодно. Същият обществен наставник най-напред стъпи върху авторитета на патриарх Максим като връз кокили, издигна се в собствените си очи, а после  не спря да зловредства и срещу Светейшия ни патриарх, и срещу Светата ни Църква.
Най-сетне, като последно спекулативно издихание, някакви юнаци, четирима на брой, предвождани от отец Димитър Амбарев (не ми е ясно що ще в тази компания Хайгашот Агасян), тръгнаха да оспорват пред Върховния административен съд решението на Св. Синод да номинира митрополитите Галактион, Гавриил и Неофит. Медиите изпищяха безпросветно и щастливо "Бунт срещу църквата!", "Патриаршеският събор - провален!", "4000 на протест пред Синода!". Вместо 4000 в четвъртък вечер пред синодалната палата имаше 40 журналисти и 4 протестиращи. На всеки протестиращ - 10 журналисти. Едни се подсмихваха иронично, други страдаеха, щото някой им беше откраднал тъй вкусния скандал.
А през цялото време целта е очевидна - провал на патриаршеския събор, което означава - на Църквата, което означава - на Държавата.
Припомням:
Първо:
Кандидат за патриаршеската корона е всеки митрополит, който е навършил 50 г. и минимум 5 г. е управлявал епархия. И всякакви свободни съчинения са несмислени.
Второ:
По Конституция Българската православна църква е отделена от държавата. Тя не е държавен орган. Тя е независима и самоуправляваща се, ръководи се от Светия Синод и се представлява от Българския патриарх, който е и митрополит Софийски. По силата на Закона за вероизповеданията Българската православна църква не подлежи на регистрация в съда и е юридическо лице "ex lege". Държавната намеса във вътрешната организация и делата на Църквата е недопустима. Никаква светска институция или организация не може да атакува Църквата в съда. Жалбата на четиримата юнаци е невежествена и недопустима.
Трето:
Съборността на Църквата е нейно неотменимо свойство, отразено в Символа на Вярата - "една света, съборна и апостолска Църква". Т.е. - всички членове на Църквата, клир и миряни, съборно, заедно изповядват вярата в Христа.
Обаче!
Съборното начало като принцип на управление на църквата се отнася до събора на епископите, в смисъл - Св. Синод. Затова във всички православни църкви патриарх се избира от Св. Синод, без участието на миряните. В Римо-католическата църква - също. Конклавът (съборът на епископите) избира папа.
За разлика от целия православен свят само в България в патриаршеския избор, както и в съборите, участват миряни. Това е така поради исторически обстоятелства, датира от времето на Възраждането и подчертава народностния характер на БПЦ в битката за църковна независимост (в която участието на просветените миряни е забележително) и в борбата за национално освобождение (в която участието на българското духовенство е съдбовно).
След 1944 г. атеистичната власт "прекрасно" злоупотреби именно с народностния характер на БПЦ, и го противопостави на вероизповедността и канона, за да натика Църквата и Вярата в килера, за да превърне Църквата в музей, Вярата - в експонат, християнския морал - в посмешище, а православните ценности - в прислуга.
Днес хора като споменатите обществени наставници, морални стожери и прочее самозванци, ходят напред-назад из телевизорите и ни разправят басни, колко демократичен бил Уставът на БПЦ отпреди 1989-а, как Църквата днес е "авторитарно клерикално блато" и как целият "народ Божи" (а що не чрез референдум!) трябвало да избере патриарха или поне - да номинира тримата митрополити, измежду които да бъде направен изборът.
Няма такъв филм! Това е противоуставно, противоканонично и противоцърковно. И дълбоко манипулативно. И цели БПЦ да бъде поставена под контрола както на светската власт, така и на всякакви мутроиди, които могат да си купят всичко, включително - патриарх, с все короната, жезъла, авторитета и достолепието. Че да си го употребяват, както им е най-изгодно. Защото така ще си купят Църквата, с нейното светло име, история, авторитет и достолепие. Че да си я ползват според своите капризи. За да служат и Църква, и патриарх на тяхната гордост, тщеславие и личен интерес.
Българската православна църква не е партия, Св. Синод не е партийно ръководство, патриаршеският събор не е партиен конгрес, изборът на патриарх не е избор на селски кмет. И референдум не е. А подлите политически нрави са токсични.
Затова на Светият Дух се надяваме. Светият Дух не носи архонтско огърлие, не интригантства, не спекулира, не купува, нито продава, не заплашва, не рекетира. Светият Дух ще ни изпрати, каквото сме заслужили. Може да ни изпрати изпитание или изкупление, или покаяние. А може да ни изпрати просветление и благоразумие. Каквото сме заслужили. Всички ние.
 

Тримата кандидати за патриарх

Гавриил Ловчански е роден на 16 юли 1950 г. в София с кръщелно име Цветан Методиев Динев. Живее с родителите си в Чехословакия (1953-1966). Завръща се в България и завършва ВИАС (1973). На 27 декември 1979 г. е подстриган в монашество, йеродякон от 1980 г. Йеромонах и игумен на манастира "Света Петка". Завършва задочно Софийската духовна семинария, преминава богословска специализация в Московската духовна академия. На 24 май 1986 г. в Москва е възведен в архимандритско достойнство от Минския и Белоруски митрополит Филарет с благоволението на Светия Синод на Българската православна църква. Доктор по богословие (1986). От септември 1986 г. е предстоятел на Българското църковно подворие при Московската патриаршия. Избран и канонически утвърден за Ловчански митрополит (2001).



Светското име на митрополит Неофит е Симеон Николов Димитров. Роден е на 15.10.1945 г. в  София. След основно образование е приет за ученик в Софийската духовна семинария при гара Черепиш, от септември 1967 г. е студент в Духовната академия "Св. Климент Охридски" в София, специализира в Московската духовна академия. В Троянската св. обител става монах, а по-късно  патриарх Максим го ръкополага и за йеромонах. Бил е ректор на Духовната академия "Св. Климент Охридски" и пръв декан на възстановения Богословски факултет при СУ,  главен секретар на Св. Синод. На 03.04.1994 г. е канонически утвърден за Доростолски и Червенски митрополит. Когато Доростоло-Червенската епархия е разделена на Русенска и Доростолска, той се титулува Русенски митрополит.
     




Старозагорският митрополит Галактион е роден на 26 февруари 1949 г. в с. Ветрен със светското име Георги. След завършване на основно образование през есента на 1963 г. е постъпил в Софийската духовна семинария "Св. Йоан Рилски" - гара Черепиш. На 12 юли 1969 г. приел монашеско пострижение в Мъглижкия манастир "Св. Николай". Завършил е Софийската духовна академия "Св. Климент Охридски", специализирал в Московската духовна академия, а по решение на Св. Синод бил изпратен на едногодишна богословска специализация в Източния църковен институт в Регенсбург, Германия. След завръщането му бил назначен за игумен на Рилския манастир. Бил е народен представител на СДС от Старозагорския избирателен район. За Старозагорски митрополит е избран през март 2000 г.