Хронология в тротилов еквивалент

"Истинската цел на политическото действие е да повлияе върху вътрешните убеждения на хората; това атомната бомба не може да направи. Самоубийствената природа на това оръжие го прави неподходящо както като дипломатическа санкция, така и като основа за съюз."
Джордж Кенън (1904-2005 г.) - американски дипломат и историк


Каква би била ситуацията в света при положение, че на 1 юли 1968 г. не беше открит за подписване Договорът за неразпространение на ядреното оръжие, едновременно в столиците на трите държави - депозитари на договора - Москва, Вашингтон и Лондон?
Ако в 1958 г. на единствената по това време в света атомна електростанция мощността е 5 мегавата, то към края на 1966 г. тази цифра на всички построени дотогава атомни електростанции нараства до 8 хиляди мегавата. В 1967 г., освен петте ядрени държави, със силови или изследователски реактори разполагат още над 40 страни. В някои държави продължава строителството на атомни реактори. Разбира се, не във всички от тях е налице необходимата индустриална и технологична база за създаване на собствено ядрено оръжие. Въпреки това, каквото е мнението на сътрудника в лондонския Институт за стратегически изследвания Л. Битън, ако процесът за разпространение на ядреното оръжие не е бил спрян, то към края на ХХ в. в света е могло да се окаже, че над 30 държави притежават ядрено оръжие. Със сигурност този брой към 1 юли 2018 г., когато се навършва половин век от влизането в сила на Договора за неразпространение на ядреното оръжие, би бил значително по-голям от 30, при неговото отсъствие.

Това споразумение е изгодно

за всички държави - ядрени и неядрени. Първо, опасността от възникване на война с употреба на ядрено оръжие би се увеличила в геометрична прогресия при просто (аритметично) увеличаване на броя на държавите, притежаващи ядрено оръжие.
Второ, разпространението на това средство за масово унищожение би могло да създаде такова положение, при което всеки конфликт, даже локален, крие опасност да се превърне във война с използване на ядрено оръжие, тъй като само по себе си то представлява силна съблазън за лесно достигане до "окончателно решение" при наличие на остри междудържавни конфликти. Освен това неизбежно възниква рискът от ядрена катастрофа вследствие на грешка.
Трето, надпреварата в ядрените въоръжавания чрез разпростирането си върху все по-голям брой държави, би представлявала много тежко бреме върху икономиката на тези страни, тя би означавала отклоняването на огромни материални и финансови ресурси не по посока на повишаване на благосъстоянието на техните народи.
Съгласно пресмятанията на специалистите Англия и Франция само на първоначалния етап от създаването на своя ядрен арсенал, тоест до извършването на успешен ядрен опит, а после и производството на неголям брой ядрени заряди, заедно със съответните пускови установки, са изразходвали всяка по 8 млрд. щат. долара. В Съединените американски щати за ядрени програми (без да бъдат включени разходите за носителите им), през периода 1940-1965 г., са изразходвани 33 млрд. щат. долара.
Четвърто, решаването на проблема с неразпространението на ядреното оръжие би оказало положително въздействие върху цялостния международен климат.
Пето, съответното споразумение би включвало като неотменна част положението за отказ на неядрените държави от производство на ядрено оръжие. Това би открило нови хоризонти за развитието на международното сътрудничество в областта на мирното използване на ядрената енергия. Накрая, шестото преимущество на Договора за неразпространение на ядреното оръжие способства за общите усилия на прогресивното обществено мнение по света в борбата му за пълна забрана на ядреното оръжие и поставянето му извън закона като варварско средство за масово унищожение.
Но хронологията на събитията, свързани с проблема за изготвянето и подписването на споразумение за неразпространение на ядреното оръжие, е изпълнена с трудности и много перипетии до знаменателната дата 1 юли 1968 г., когато той е открит за подписване в столиците на трите държави-депозитари - Москва, Вашингтон и Лондон.

Разбирането на опасността

която е скрита в по-нататъшното разпространение на ядреното оръжие, намира своето отражение в редица решения на Общото събрание на ООН, които призовават към скорошно сключване на международен договор, който би затворил окончателно всички шлюзове за евентуалното разпространение на ядреното оръжие. Жалони по трасето за решаване на проблема се явяват резолюциите на Общото събрание на ООН, приети през 1961 г. и в периода 1965-1967 г. На прогреса в преговорите по този въпрос съдейства и разпространеният през 1964 г. призив на състоялата се в Кайро конференция на държавните глави и на ръководителите на правителствата на неприсъединилите се държави за въздържане от всякаква политика, способстваща за разпространението на ядреното оръжие, както и да бъде сключено съответно международно споразумение. Заедно с това Втората конференция на държавните глави и министър-председателите на африканските държави през 1964 г. тържествено провъзгласява готовността на страните в Африка да поемат задължение по международно споразумение, сключено под егидата на ООН, да не произвеждат ядрени оръжия и да не се сдобиват с контрол върху този вид средство за масово поразяване. През 1967-1968 г. специалният орган, чрез който се водят международните преговори за разоръжаване - Комитетът на 18-те държави - отдава приоритет на въпроса за неразпространението на ядреното оръжие.
В подкрепа на предприемането на активни мерки, насочени към предотвратяване на разпространението на ядреното оръжие, издигат своя глас много национални и международни обществени организации, както и борците за мир, участници в известното Пъгуошко движение на учените.
Съветският съюз, другите държави от социалистическото съдружество не само многократно изразяват своята

решимост да предотвратят

разпространението на ядреното оръжие, но и активно действат в това направление. През 1965 г. по инициатива на СССР въпросът за неразпространението е разглеждан от Общото събрание на ООН в качеството на отделен срочен и важен пункт в дневния ред на този форум. На съвещанията във Варшава (1965 г.), в Букурещ (1966 г.) и в София (1968 г.) социалистическите държави участнички във Варшавския договор посочват необходимостта от най-скорошно решаване на задачата за неразпространение на ядреното оръжие, за да бъде осигурена европейската и всеобщата сигурност.
Но дълго време на целия процес за достигане на споразумение Съединените американски щати и техните съюзници от Северноатлантическия пакт създават огромна пречка.
На сесията на Съвета на НАТО през 1954 г. е прокламирано намерението на държавите членки на този военен съюз да екипират своите войски с най-съвременно оръжие и занапред да ориентират цялото военно планиране на НАТО в тази посока. Значението на това решение, както се признава в официалните публикации на тази организация, се състои в преразглеждането на военната стратегия на НАТО на основание на предположението за постепенно въвеждане във войските на НАТО на    

"разнообразни видове ядрено оръжие"

Като цяло Съединените американски щати, Великобритания и някои други участници в НАТО се придържат по това време към курс, водещ към разпространението на ядреното оръжие. Освен това западните държави предприемат даже опити да узаконят тази своя линия на преговорите относно договора за неразпространение на ядреното оръжие. За това нагледно свидетелства работният документ на западните държави, представен в Подкомитета на Комисията за разоръжаване на ООН на 29 август 1957 г. В един от разделите на този документ се казва, че държавите участнички в споразумението, могат да предават изпод своя контрол ядрено оръжие в тези случаи, "когато, съгласно договореността между страната производител и приемащата "пратката" страна, то ще бъде използвано в съответствие с раздел ІІІ" (в този раздел се допуска употребата на ядрено оръжие с цел за "индивидуална или колективна самоотбрана".
Закономерно след това предложение следва решение на Съвета на НАТО на неговата сесия в декември 1957 г., което предвижда създаването в рамките на блока на ядрени бойни глави, готови за употреба в случай на нужда. Сътрудникът на Държавния департамент Б. Бенхофър, дълги години занимавал се именно с въпроса за разоръжаването, написва книгата "Послевоенните преговори (става въпрос за периода след Втората световна война - бел. авт.) за контрола над въоръженията", в която авторът като цяло апологетизира американската политика в областта на разоръжаването, но откровено признава, че упоменатото предложение на работния документ на западните държави от 29 август 1957 г. "в действителност би разрешил на САЩ и Великобритания да предоставят ядрено оръжие на държавите в НАТО, включително Германия".
В противоположност на това съветското правителство издига в своята програма за разоръжаване както задачата за предотвратяване на по-нататъшното разпространение чрез разширяване на "клуба на ядрените държави", така и задачата за недопускане на разполагането от страна на ядрените държави на тяхното атомно и водородно оръжие извън границите на техните национални територии. Освен това от самото начало СССР поставя въпроса за това, че е необходимо да бъде сложен край на разпространението на ядреното оръжие в каквато и да е форма, независимо дали предаването се извършва директно на дадена държава или посредством военен блок.

(По материали от чуждестранния печат)

* Авторът е председател на УС на Асоциацията за борба против корупцията в България