Хората одобряват ГЕРБ само за борбата с престъпността

Д-р Юрий Асланов

Какво се случи за една година, откакто ГЕРБ е на власт? Трудно е да се каже с няколко изречения.
Най-близко до първия прочит на данните е твърдението, че не се е случило нищо, което не се случва през първата година след всеки нов парламентарен избор. И наистина - ГЕРБ са загубили малка част от потенциала, реализиран чрез пряк резултат на самите избори, но почти половината от подкрепата, която хората са декларирали в тяхна полза непосредствено след изборите. Почти същата участ е сполетяла правителството на СДС за периода април 1997 - април 1998 г. и правителството на НДСВ за периода юни 2001 - юни 2002 г. Изключение прави кабинетът на Тройната коалиция за периода август 2005 - август 2006 г., но той поначало стартира с одобрение на твърде ниски нива.

Ако има изненада, тя е във факта, че основната опозиционна сила БСП е успяла да възстанови загубите на твърдото си ядро за една година, а в миналото това се е случвало на 18-20-ия месец след изборите. Към днешна дата БСП е едва на 2-3 на сто под изборния си резултат, докато след изборите през април 1997 г. тя не успя да възстанови загубите си чак до следващите парламентарни избори през юни 2001 г., когато даже остана на трета позиция след НДСВ и СДС. В периода след изборите през 2001 г. само за една година се превърна от трета в първа политическа сила, но в края на 2001 г. изборът на Георги Първанов за президент се превърна в изненадващо събитие, което преобърна радикално всички обществени нагласи.
И все пак към днешна дата БСП няма никакви основания да изпада в еуфория по две причини: първо, защото дистанцията между нея и ГЕРБ е повече от двойна и, второ, защото тенденцията към

отлив на доверие от ГЕРБ бележи затихване

и е на път да спре или да се стабилизира около сегашните нива. Поне засега.

Освен това кризата на доверие към ГЕРБ се е развила по такъв начин, че е поразила доверието към всички институции и институти на държавата и обществото. Доверието в парламента е 19%, което е характерно за последната, а не за първата година от мандата. Катастрофално е доверието в съдебната система, налице е драстичен спад в доверието дори към медиите. Независимо от факта, че общественото мнение реагира позитивно на дейността в сферата на борбата с престъпността и корупцията, и полицията, и органите на реда имат позитивен рейтинг, този рейтинг е с много малко позитивен (48 срещу 42 на сто). Дори при положение, че доверието към Европейската комисия оглавява класацията на позитивния рейтинг, за първи път, откакто България е член на ЕС това доверие е спаднало под 60 на сто (57.8%).

Има и още нещо, което в миналото не се е случвало: в края на първата година от мандата има само една сфера, в която хората признават, че дейността на кабинета е успешна. Това е

борбата с престъпността и корупцията

По всички останали направления преобладават негативните оценки. Освен това са се появили две направления - създаването/запазването на работните места и грижите за пенсионерите, по които доминира мнението, че предходното правителство се е справяло по-добре от настоящото.
Към всички специфики на ситуацията след първата година от началото на мандата на ГЕРБ се прибавят и още два факта:
Първо, че първа политическа сила само за една година е станала "Партията на негласуващите". Ако по някаква причина сега се стигне до извънредни избори, нещата ще се наредят по следния начин: ГЕРБ - 34.3%, БСП - 15.6%, ДПС - 5.6%, Атака - 3.2%, Синята коалиция - 2.9%, РЗС - 0.9%, НДСВ - 0.5%, други партии - 1.8%,

негласуващи - 35.2%

Не е трудно да се забележи, че само три от партиите не би трябвало да имат притеснения относно бъдещото си евентуално парламентарно представителство, докато всички останали са изправени пред страха от призрака на 4-процентовата бариера.

Второ, при положение че кризата на доверие е засегнала както институциите, така и управляващата партия, по никакъв начин не се е отразила на лидера на тази партия, който е и министър-председател: управляващата партия продължава да е сплотена основно около неговата личност, независимо от факта, че личният рейтинг на вътрешния министър е по-висок.
И последно - кой е виновен за положението от гледна точка на онези, които смятат, че нещата в България се развиват в погрешна посока и по песимистичен сценарий? Преди една година 73% от хората са били на мнение, че вината е на правителството на Тройната коалиция. Днес това мнение се споделя от 47% от гражданите. При това преди една година почти е нямало хора, които са смятали, че новото правителство носи отговорност за кризата, днес това се твърди от повече от една трета от интервюираните.
Какво ще се случи през втората година от мандата? Може да е нищо, но може и да е всичко. Ясно е, че основната тема ще бъдат кризата и бюджетът и по това какво ще прави кабинетът по тези два въпроса ще се пренареждат политическите нагласи.

___________
В коментара са използвани данни от национални проучвания на Агенция АФИС, провеждани ежемесечно в София, областните центрове, другите градове и селата. Данните са представителни за мнението на пълнолетните български граждани.