Грубостта, без която (не)можем...

Oгнян СТАМБОЛИЕВ

Десети ноември отприщи талазите на грубостта. За да стане тя неразривна част от всекидневието ни. Дотолкова, че вече не ни прави впечатление. За култура на поведение, за етикет, за елементарна учтивост можем само да мечтаем. С грубостта и откритата агресия се сблъскваме почти навсякъде: на улицата, в трамвая, в магазина, в бръснарницата, на работа, в училище, в болницата... Не бих искал да сравнявам сега додесетоноемврийска България с днешната. И тогава имаше грубост и сравнително ниска култура на поведението, но съвсем не в тези мащаби. Сега тя е повсеместна (груби са дори и органите на реда!), но това, което сега лично ме кара да се срамувам, че съм българин и европеец, е липсата на всякакво уважение, да не говорим за вече "излишни" неща като етикет и добър тон. Те са нещо като анахронизъм. Нямам предвид само грубостта и ужасяващото безкултурие по мачовете, пазарите и заведенията, преливащи от чалга. В трамвая или в автобуса младите хора са седнали, а възрастните, бременните жени и инвалидите често стоят прави. Опитайте се да направите забележка или просто ги помолете да станат, ще получите ругатня или груб, обиден отказ. "Платил съм си билета, чичо!", ми се сопна двуметров ученик. "Няма да стана заради тази баба!... Що не си гледаш работата? Или искаш да слезем да си поговорим?!"...
"Чичо, колко ти е часа?", ме спира красива млада госпожица с разголено пъпче, яркозелени коси с безброй пластмасови фибички по тях, качила се върху обувки с двайсетсантиметрови платформи. "Не знам дали съм ви чичо, уважаема госпожице, но ще ви кажа - часът е дванайсет без пет." Изглежда, че учтивата форма - не само за младите, но вече и за повечето граждани на днешна демократична България, е нещо ненужно, отживяло, архаично. На много места няма да се обърнат към вас с нормалното "вие", а ще ви стреснат от упор с грубото и фамилиарно "ти". Интересно, че така започват да се държат и по-възрастни хора, които не са възпитани от американските екшъни, чалгата, кючеците и кеча. Най-фамилиарни и груби са търговците по пазарите, част от полицаите, както и някои от таксиметровите шофьори.
Млад продавач на обувки на един от големите градски пазари у нас, който ме вижда за първи път, започва да ми говори на "ти" и упорито се опитва да ми натрапи стоката си: "А за тебе, господине, ще намеря най-доброто, ти само почакай..." Питам го дали е чувал за учтивата форма на обръщение и знае ли как се разговаря с възрастен и непознат, при това клиент. Обиден, той ме поглежда накриво и изругава полугласно. Очевидно неговата "учтивост" има граници!...
Да, учтивостта се изгуби, изчезна в нашите отношения. Вече почти навсякъде се обръщат към всеки на "ти", като в ориенталска Турция. Но доколкото зная, в езика не съществува учтивата европейска форма на обръщение "вие"... Не знам дали има друга страна в Европа, в която да се говори рязко, фамилиарно, безпардонно. Да не говорим за употребата на най-обикновените и задължителни фрази като "Извинете", "Моля", "Разрешавате ли", "Простете", "Благодаря" и дори трайно вградените в езика ни "Мерси" и "Пардон".
По-добре е да не отваряме приказка за условното наклонение. Настъпят ли те в автобуса или на улицата, няма нормално извинение. Ако има, то е нещо като възглас - "Опа-а!" А дадеш ли път, едва ли ще чуеш "Благодаря". Обръщенията пък са "Ало-о!" и "Ей!" Тази неучтива форма се намести и в големите телевизии, които за съжаление дават тон в отношенията ни и възпитават доста неуспешно младите. Водещи разговарят със събеседниците си фамилиарно, позволяват си да се обръщат по този неучтив начин дори към известни творци, учени, интелектуалци, депутати, министри и премиер. Министър-председателят съвсем не владее учтивия начин на изразяване и дава лош тон, но това е друга тема. Най-лошото е, че сега повечето от децата, учениците и изобщо младите хора у нас трудно се справят с учтивата форма, защото нито у дома, нито навън имат примери за добро възпитание и етикет.
"Нищо не струва по-евтино и нищо не е толкова скъпо, както учтивостта", беше казал великият Сервантес. Но изглежда, че ние, българите, се оказахме сред най-неучтивите и с най-груб речник и обноски народи в Европа. Твърде далеч сме не само от французите или англичаните, но и от близките до нас поляци, чехи, руснаци и румънци - там дори хората с по-ниско образование и социално положение се държат по-почтително, по-възпитано от нашите управници, полицаи и държавни служители, журналисти и интелигенти. Но след като и премиерът, и министърът на културата говорят на "ти" почти с всички...
Да, през последните 20 години станахме доста по-груби и некултурни, и по-неевропейци. Не е зле да помислим за това...