16 Ноември 2024събота10:30 ч.

Снимки Авторката

Из България

Двете лица на Северозапада

Малки и големи градчета успяват да поддържат хубава централна част и обновени паркове, но често по тях няма кой да мине

/ брой: 154

автор:Деси Велева

visibility 2565

Деси ВЕЛЕВА


Да обиколиш Северозапада е предизвикателство, което често води до снизходителни усмивки, когато оповестиш за пътешествието си на близки и познати. Наред с природните красоти, човек неизбежно се сблъсква с грозотата на обезлюдяването. Малки и големи градчета успяват да поддържат хубава централна част и обновени паркове, но често по тях няма кой да мине.

Тъй като тази част на България не е толкова популярна туристическа дестинация, настаняването в хотели или апартаменти е сравнително ограничено. То или е твърде скъпо, или домакините не успяват да поддържат местата за нощуване на достатъчно високо ниво, за да удовлетворят гостите. 

А има толкова много неща, които могат да се видят из Северозапада, че всички дребни неудобства не си заслужават и не бива да спират желанието за пътешествие из този край. Срамота е, че в списъка на 100-те национални туристически обекта попадат само три във Видинска област, четири - във Врачанска, и едва две - в Монтанска. 

Искърското дефиле 

Искърското дефиле е отправната точка за тръгващите от София. По него много места са свързани с името на Иван Вазов. По поречието на реката има десетки места, изключително интересни за туристите.

Известната Вазова екопътека тръгва от гара Бов и продължава до с. Заселе, като пътят в едната посока отнема около час и половина. Тя е безопасна, сенчеста, а по средата има възможност за почивка под един от най-високите водопади у нас - Скакля. Пътеката не е трудна и пренася в друг, отдалечен от всекидневния стрес, свят. 

В района има голямо струпване на обекти -  наслада за очите и душата. Това са Лакатнишките скали и паметникът на Дядо Йоцо - героя от едноименния разказ на Вазов. По кратко отклонение пък се стига до Осеновлашкия манастир, известен като "Седемте престола". 

Първият ден успешно може да приключи в Черепишкия манастир, който също се свързва с Иван Вазов. Тук той пише разказа "Една българка", заслушан в шума на водите на Искъра. Само на няколко километра се намира и село Челопек, родното място на баба Илийца - героинята на разказа, където е възстановена къщата й. 

Врачански Балкан

Ако някой си позволи да пренебрегне Враца и околностите й, веднага трябва да бъде опроверган. Тук се е концентрирала много енергия, както и споменът за Христо Ботев. Ако в дефилето доминира името на Вазов, във Врачанско най-великият е Ботев. Той е на връх Околчица, докъдето може да се стигне с автомобил. Непримиримият му дух властва в центъра на Враца, името му е и на трибуните на стадиона на едноименния футболен клуб, който може да се посети от любителите на спорта. 

Не са много населените места в България, от чийто център да се откриват толкова величествени гледки. Заобикалящият Врачански Балкан и луната, скриваща се зад скалите, която оставя неземен ореол около планинските върхове, са несравними. Гледката определено помага за приемането на 40-градусовите горещини, които не подминаха града това лято. Площадът е обновен и модерен, а величественият паметник на Ботев напомня за делото на революционера. За съжаление в града има много изоставени сгради, празни домове, пусти улици.

Интересни за посещение са Историческият музей и Етнографско-възрожденският комплекс "Св. Софроний Врачански". В музея се пазят уникални за района съкровища, като Рогозенското, а в комплекса интерес представлява сбирката на файтони, посветена на работата на известния местен предприемач Мито Орозов - основоположник на модерното коларство у нас. 

Близката пещера Леденика също е задължително място за посещение. Тя впечатлява не само с големите си размери и неповторими гледки, но и с цената на билета - за семейство с две деца входът е 54 лева. 

Видин и Дунава

Видин често попада в класации по намаляващо население, висока безработица, липсваща икономика, безперспективност. И тук сгради се разпадат, жилищни блокове са полупразни, следва те усещане за безнадеждност.

В същото време мястото е чудесна туристическа дестинация. Каквото и да става в града, в управлението, в политиката, едно е вечно - Дунав. Хубавият, син, величествен Дунав, който никога няма да изостави града и хората му. По бреговете му е разположен дълъг и прекрасно поддържан парк, а средновековната крепост "Баба Вида" е притегателно място за хиляди туристи всяка година. От върха на крепостта се разкрива внушителна панорама. 

Не много далеч от Видин е друга известна пещера - Магура. Тя се намира до Рабишкото езеро - най-голямото по площ вътрешно езеро у нас. Пещерата е известна с рисунките от палеолита, неолита и бронзовата епоха, направени от първобитните хора, и многобройните прилепи. И двете забележителности обаче не могат да се видят от туристи. Едните се крият сами от човешкото присъствие, а първите са скрити нарочно, за да се опазят от човешкото влияние.

От Белоградчик през Чипровци до Вършец 

Уникалните природни дадености на Белоградчик срещу изоставените спомени от миналото

Белоградчик, Чипровци и Вършец попадат в по-различна категория населени места, тъй като са по-малки като територия и население, а и оцеляват благодарение на факта, че са туристически дестинации. Белоградчик привлича гости заради уникалните природни забележителности, а Вършец - с минералната си вода. 

Клише ще е да се каже, че като Белоградчишките скали втори няма. Магично е да живееш под необикновената природна даденост, да се събуждаш и заспиваш с гледката от величието на родната природа. 

Градчето има и неголям Исторически музей и природонаучна сбирка, а най-хубавото е, че уредниците им са ентусиасти, които с часове могат да говорят за исторически събития и богатството на колекциите си. Изоставените сгради, символ на социализма, пустите домове не липсват и тук, но духа на града още го има. 

Хора няма и в Чипровци - 800 са живеещите в момента там, въпреки че по официални данни са двойно повече. Заетостта е почти изцяло в бюджетния сектор, а младите са малко.  Задължително място за посещение е Историческият музей, в който безспорно най-привлекателна е сбирката от неповторимите чипровски килими. Багрите и фигурите блазнят ръката да ги пипне. Катеринината къща е с любопитна етнографска експозиция, чрез която се дава информация за бежанците от Чипровци към Банат. 

Чипровският манастир е по малко отклонение по пътя към градчето и е много приятен за посещение. Той е възстановен наскоро, тих е и е възможно да сте единствените посетители. 

Вършец на разрухата и на зеленината

Обиколката на Северозапада би могла да приключи във Вършец. Там също се сблъскват двете лица на региона - изоставени стари постройки, събирали множество курортисти, с поддържани паркове и алеи, детски площадки и палеопарк в отлично състояние, и при това безплатен. 

Много още има какво да се види из Северозапада. Нужен е само малко ентусиазъм от желаещите пътешествия.

В София се произвеждат 41% от БВП на страната

автор:Дума

visibility 1017

/ брой: 219

Потреблението на домакинствата ускори растежа

автор:Дума

visibility 987

/ брой: 219

Експерт предлага по-нисък ДДС за рибата

автор:Дума

visibility 985

/ брой: 219

Тръмп разговаря два часа с Байдън

автор:Дума

visibility 1048

/ брой: 219

Втора инстанция осъди експрезидент на Аржентина

автор:Дума

visibility 989

/ брой: 219

Протест в Брюксел срещу крайнодесните

автор:Дума

visibility 1048

/ брой: 219

Пет години затвор грозят Марин Льо Пен

автор:Дума

visibility 937

/ брой: 219

Медийният тероризъм

автор:Александър Симов

visibility 1048

/ брой: 219

Хронично бездействие

visibility 1018

/ брой: 219

"Символичната война" на съюзническите бомби

visibility 1012

/ брой: 219

Кой кой е в проектокабинета на Доналд Тръмп

автор:Дума

visibility 958

/ брой: 219

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ