14 Ноември 2024четвъртък13:17 ч.

Драма няма, статуквото е налице

Престрелката за Белия дом - бегли щрихи на двамата претенденти

/ брой: 239

автор:Петър Бочуков

visibility 4363

Ако човек следи какво разгласяват и коментират американските медии за предизборната гонка, неизбежно ще остане с впечатление, че битката за Белия дом между Мит Ромни и Барак Обама е драматична, че двамата си разменят непоносимо тежки удари, че силите са изравнени и е невъзможно да се прогнозира изходът от титаничния сблъсък. "Вашингтон пост" например писа: "Обама и Ромни в смъртна схватка". Но крещящите заглавия са доста далеч от истината, като изключим факта, че за първи път в историята една политическа кампания - тази на Обама, струва космическата сума от близо 950 милиона долара. Последните социологически анкети показват, че три седмици преди изборите на 6 ноември между двамата кандидати практически няма осезаема разлика.
Американските медии се опитват да внушат и още нещо, че изходът от изборите ще определят колебаещите се. Но голямото мнозинство американски граждани вече са взели решение за кого да гласуват. А онези, които влизат в графата колебаещи се, просто няма да отидат до избирателните урни. Защото не са възторжени нито от икономическата политика на Обама, нито от червената вратовръзка на "безхаберния плутократ" Ромни. По-неприятната констатация е, която прави австрийският "Щандарт", че "Америка се отучи да намира компромиси и републиканците, и демократите в Конгреса на практика не си сътрудничат". Това засилва поляризацията в страната.

Първата дама на САЩ Мишел Обама стана по-популярна от съпруга си. Според социологическо проучване 69% от гражданите одобряват дейността на съпругата на Барак Обама. Настоящият държавен глава се радва на одобрението на 56 на сто от съгражданите се. Госпожа Обама е по-популярна и от съпругата на своята половинка на изборите на 6 ноември Мит Ромни


Президентските избори в САЩ са твърде сложна процедура - своеобразно състезание, което се провежда от щат в щат, но не и на национално ниво (като се изключат дебатите на двамата претенденти пред телевизионните камери). Общонационалните допитвания не могат да дадат отговор на въпроса, кой има по-големи шансове да влезе в Белия дом. Защото националните анкети не отговарят на въпроса кой ще победи в щатите Охайо, Северна Каролина и Флорида, които на практика определят бъдещия президент. Да припомним само схватката Ал Гор - Джордж Буш във Флорида, когато първият спечели с 500 хиляди гласа, но президент стана победения. Възможностите в САЩ са наистина неограничени!
Какви са шансовете и грешките на Обама? Категорична е оценката на нобелиста Джоузеф Стиглиц, който с остра критика към неолиберализма и монитаризма в интервю за "Шпигел" опонира на официалната икономическа идеология в САЩ с думите "Американската мечта се превърна в мит". Когато влезе в Белия дом през януари 2009 г., Обама не е имал ясна представа също и за своята роля във външната политика. Той планираше да спре войните в Ирак и в Афганистан, да изтегли американските войски оттам, да рестартира отношенията с Русия и да се опита да направи по-позитивна и градивна политиката на САЩ по отношение на ислямския свят, като се натовари с ролята на миротворец в Близкия изток. Но както можеше да се очаква, неговата блестяща риторика се сблъска с инстинкта му на прагматичен държавник. Обама успя да се прояви като прогресивен там, където е възможно, и като прагматичен там, където е необходимо. Но с оглед на вътрешните и външните политическите реалности прагматизмът вземаше връх по-често. Дори в речта си при награждаването му с Нобеловата награда за мир, в момент, когато САЩ водеха две войни и Обама не беше направил нищо за световния мир, а само бе обявил намеренията си, той ясно защити американската хегемония и правото на военна намеса.
По много причини - финансовата и икономическата криза, нарастващата задължнялост и невъзможността САЩ да продължат да водят политика, съответстваща на ролята им на хегемон, който поддържа над 700 военни бази във всички невралгични точки на света, популярността на Обама пада. Републиканците го обвиняват, че не е проявил достатъчно твърдост към "Ал Кайда", не води резултатна политика по отношение на Иран, не успя да наложи американските интереси в Близкия изток, а също и да намери вярно и резултатно продължение на прословутия рестарт в отношенията с Русия. По въпроса за "рестартирането" Ромни и Обама сериозно се разминават. Но различията им не са фундаментални. Обама прави вежливо, с усмивка това, което би правил и Ромни - игнорира възраженията на Москва за противоракетната отбрана, за Близкия изток и Централна Азия, както и по много въпроси, свързани с енергийните доставки от Русия в Европа, чиито обеми тревожат Вашингтон. Гъвкавостта на Обама и някои изненадващо наложили се компромиси, се тълкуват като слабост, като липса на ясна стратегия и прояви на некомпетентност. И никой от противниците му не споменава многозначителния факт, че той подписа новия Договор за съкращаване на стратегическите нападателни оръжия, въведе някакъв ред в отношенията с Китай, изтегли американските войски от Ирак и сключи споразумение за свободна търговия.
В началото на кампанията Мит Ромни бе описван като аутсайдер в преките сблъсъци, защото от месеци насам Обама и симпатизиращите на демократите медии го представят като мултимилионер, който е далеч от реалностите и не разбира проблемите на средната класа и на обикновените американци. Той обаче притисна действащия президент за липсата на икономически растеж, относително високата за страната безработица и прекалено широката намеса на федералните власти. Ромни успя да промени предизборната кампания след убедителното си представяне на първите телевизионни дебати. Според някои социологически изследвания републиканецът вече дори изпреварва Обама в предпочитанията на американските избиратели. Вече започнаха да пишат, че въпреки изцепките Мит Ромни не е за подценяване. Той има богат опит в бизнес, свързан с безпощадна конкуренция. Според някои анализатори сигурна електорална база на Ромни са предимно десетина бедни южни щати, където живеят избиратели, които не плащат федерален подоходен данък. През ноември 2008 г. Обама бе победител само в два от тези щати.
Списание "Ролингстоун" твърди, че критиците на Ромни, които му приписват чертите на несериозен, повърхностен и ловък опортюнист, готов на всякакви компромиси стига те да му донесат успех, далеч не са прави. Основната критика по негов адрес е, че той не се застъпва за нищо конкретно. Но Ромни не е нищожество, а по-скоро революционер. Той не е мечтател, но има ясна цел и знае как да я преследва. Дотук кратката и невероятна история на предстоящите избори се състои в това, че кампанията на Ромни е блестящ пример за политическо лицемерие, което той умело прикрива, независимо от това, че за всяка негова стъпка следят хиляди камери. Ромни изобщо не крие че се застъпва за интересите на опозорилия се Уолстрийт. За целта  определи и подходящия кандидат за вицепрезидент Пол Райън - автора на ужасяващ план за бюджетни съкращения. Самият Ромни започна кампанията си с широко рекламираната си реч в щата Айова, в която между другото каза: "Дълговият пожар на прерията бушува из просторите на Айова и на цялата страна. Всеки ден на бездействие от наша страна води до това огънят да приближава все повече до нашите домове и до нашите любими деца."
Сърцераздирателно и привличащо симпатии. Но мнозинството избиратели не знаят как Мит Ромни е натрупал състоянието си, вземайки големи заеми, които след това са били принудително връщани от други. Това не е украсена реалност, която американките политически журналисти незнайно защо не забелязват. Ромни, подчертава авторът на "Ролингстоун" Мат Тайби, е един от най-големите и безотговорни създатели на дългове в историята. Той  залага на пълната некомпетентност на американския печат. В резултат се получава невероятна комедия: човекът прави състояние от 250 милиона долара, натоварвайки други със задължения, а след това взема от същите тези компании милиони възнаграждение за щедри услуги, за да получи долари за изплащането на дълговете, които сам е натрупал. Той е олицетворение на силата и жизнеността на цялата антисоциална камарила на Уолстрийт, която представлява. Само преди четири години такива като него едва не срутиха световната икономика със своята алчност, политическо късогледство и най-важното - изключително безотговорно използващи кредити за лично обогатяване. Сега тези хора се борят за победата на своя кандидат за президент. Негативно повлия на кампанията на Ромни появилия се видеозапис с речта му на таен обяд, участниците в който са платили по 50 000 долара като дарения за кампанията му. Не е трудно да се досетим какви са били гостите му.
Подобно на Джон Кенеди и Джордж Буш, чийто път към властта бе проправен от знаменитите им родители, също и Ромни дължи много на своя баща. През 50-те години Джордж Ромни е бил генерален директор на American Motors Corporation, успял да натрупа голямо състояние и прекратил кариерата си като губернатор на щата Мичиган. След като завършва Харвардския университет, младият Ромни започва кариерата си в Boston Consulting Group, където проявява уменията си да работи добре с клиентите. През 1977 г. постъпва в Bain & Company, където работи шест години, след което му възлагат да управлява дъщерната компания Bain Capital. Там той се занимава с реструктуризация и икономическо "възраждане" на загиващи компании.
Както в бизнеса, така и в политиката Ромни сменя позициите си на 180 градуса - от "в тази страна абортите трябва да са допустими и законни" до "аз съм убеден противник на абортите". Той съвсем искрено не разбира защо обществото иска от него последователност. "Нямам намерение да се извинявам затова, че съм си променил гледната точка", заявява Ромни.
В добрите стари времена, за да направиш пари в САЩ, е трябвало да делиш богатството с работниците на конвейера, със средното звено на мениджмънта, с училищата, с населението, с инвеститорите... В бизнеса на Ромни и на такива като него днес има един съществен фактор - увеличаване задлъжнялостта на другите. А това означава, че печалбата оставя за тях. На останалите се предоставя възможността да се разплащат по дълговете. Ромни, който две години е проповядвал във Франция мормонската вяра,  олицетворява кардиналната промяна в САЩ, при която вместо продукция се произвеждат сделки, при която увеличаването на богатството не е съпроводено с ръста на благополучието на населението. Той и подобните му създават любовно партньорство с Каймановите острови във време, когато се разпадат американските общини. Това е концепцията на ненормалното, злобното и невероятно егоистичното общество, което стои зад кандидатурата на Ромни за президент, който има шансове да бъде избран. Очевидно такива промени настъпват, независимо от това дали ни харесва, или не. Очевидно Мит Ромни е подходящият за управлението на такива промени, заключава "Ролингстоун".
Статистикът Нейт Силвър, вероятно най-добрият политически анализатор в Щатите, който сега работи в New York Times, през 2008 г. точно предсказа кой ще е победител в 49 от 50-те щата, а също и всички победители в изборите за Сенат. Той смята Обама за фаворит. Силвър подбира най-различни факти и дава на читателите си възможност сами да направят своите изводи. Според неговия модел шансовете на Обама за победа са 77.6 процента. Скромен, но добър показател, тъй като пикът му беше през септември - точно 80 процента. В същото време обаче от началото на лятото прогнозираният брой гласове за Обама са се увеличили само с един процент. Силвър смята, че ако в оставащите до изборите дни Обама не направи някакъв катастрофален гаф, той може да победи. Тази победа няма да бъде съкрушителна, но е много вероятна, заключава Силвър.


Американският президент Барак Обама изпреварва републиканския си съперник Мит Ромни с 51 срещу 31 процента от гласовете на избирателите, които вече са пуснали своята бюлетина, показват данните, събрани от Ройтерс/Ипсос през последните седмици. Делът на гласувалите предварително е относително малък, но преднината на демократа пак значително надвишава допустимата грешка на проучването - 10 процентни пункта.
В предварителното гласуване участват около 7% от общия брой на гласоподавателите.


ГЕРБ съгласни с левицата за отлагане на скъпия ток

автор:Дума

visibility 153

/ брой: 218

Синдикатите са против промени в механизма за минималната заплата

автор:Дума

visibility 159

/ брой: 218

Средната заплата в София е 3128 лв., а в Смолян - под 1600 лв.

автор:Дума

visibility 160

/ брой: 218

Не се поддавам на натиск, без значение откъде идва

автор:Дума

visibility 131

/ брой: 218

Намаляват българските компании сред топ 500 в Източна Европа

автор:Дума

visibility 158

/ брой: 218

Въглищата спасяват електроенергийната система

автор:Дума

visibility 158

/ брой: 218

С 60% са по-ниски добивите от пчелен мед тази година

автор:Дума

visibility 161

/ брой: 218

Строителството изпреварва IТ сектора по заплати

автор:Дума

visibility 151

/ брой: 218

Северна Корея вече участва във войната

автор:Дума

visibility 150

/ брой: 218

Съединените щати откриват ракетна база в Полша

автор:Дума

visibility 144

/ брой: 218

В Прищина заговориха за "Велико Косово"

автор:Дума

visibility 143

/ брой: 218

Накратко

автор:Дума

visibility 112

/ брой: 218

Ама, вярно ли е?

автор:Аида Паникян

visibility 146

/ брой: 218

Прероденият геополитически гълъб

автор:Александър Симов

visibility 149

/ брой: 218

Непростима безпаметност

visibility 137

/ брой: 218

По следите на една забравена, но величава битка

visibility 172

/ брой: 218

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ