Димитър Хранов - учител, книжовник и революционер

Миналата година отбелязахме 140 г. от издаването на първото българско селскостопанско списание-вестник "Ступанъ", издател, редактор и притежател Димитър Вълчев Хранов. Годишнина, предизвикваща да си припомним кой е издателят, защото той не е само човек на перото.
Роден е през 1846 г. в Лясковец в семейството на учител. Образованието си получава в родния град при Манол Стателов и в Златарица при Радко Радославов. Утвърдени педагози из средата на възрожденската интелигенция, родолюбието на които дава отпечатък върху избора на професия от възпитаника им Димитър Хранов, който става учител в родния Лясковец, след това в Арнауткьой, дн. Пороище, Разградско, и в самия Разград. Хранов става инициатор на културно-просветни и обществени начинания. Организира театрални представления, подсказва и пряко подпомага създаването на местно читалище, както и формирането на женско дружество. Разширява географията на изявите си, като организира периодични сбирки на учителите от областта и изготвя "Устав на българските училища в Разградското окръжие". За три години (1871-1873) прекъсва преподавателската си дейност и става обучаващ се в Земеделско-горското училище в Крижевац, Австро-Унгарската империя. След връщането си в България пак се отдава на учителската професия, като се установява във Видин. Зареден с познанията по селскостопанските проблеми, точно тук реализира идеята за създаването на специализираното списание-вестник "Ступанъ", обявено като научнопопулярно издание за земеделска просвета и образование.

"Ступанъ" се ражда във Видин

минава през Русе и накрая се редактира в Букурещ в съдружие с Любен Каравелов. Едно издание, което заема достойното си място във възрожденския печат, чрез което Д. Хранов се вписва в семейството на българската възрожденска интелигенция като активен печатар, издател, редактор, собственик на печатница, автор на речници, сътрудник на списания и вестници на емиграцията във Влашко. А по повод на годишнината на "Ступанъ" през декември 1874 г. Христо Ботев му прави следната пропаганда: "Земеделско-икономическият лист "Ступанъ" свърши вече първата своя годишнина и скоро ще да захване и втората. Този вестник е необходим за нашите селяни, затова румънските богати българи няма да сторят зле, ако подарят барем по един брой от него на ония села в България, които не са още в състояние да разберат потребата от земеделческите науки."
Наред с учителстването във Видин и издаването на "Ступанъ" Хранов засилва и обществено-политическата си дейност в Националноосвободителното движение. Очевидно това е мотивът му да се премести в Русе, където е вече и член на местния революционен комитет. Тъкмо като пратеник от Русенския комитет участва в изготвянето на становището на БЦБО в Букурещ с отхвърляне по категоричен начин на проектите за прокарване на реформи в Турция с даване на политическа автономия на българския народ под контрола на султана. В случая, смята се, че приетата и одобрена програма на БЦБО за пълна политическа независимост е възприета от всички делегати благодарение изложеното становище на Русенския комитет чрез пратеника му Димитър Хранов.
Д. Хранов се премества в Букурещ, където става съдружник в издателската дейност на революционера и публициста Л. Каравелов и е

в пряк контакт с Христо Ботев

Фактически Каравелов и Хранов сключват споразумение за обща издателска дейност и печатницата на Каравелов "Свобода" приема името "Д.В. Хранов и Сие". На практика се формира творческата "Тройка" в лицето на Каравелов, Хранов и Ботев като коректор. Тук се издават основно "Знание", "Ступанъ", "Училище" и "Градинка", но са отпечатани през 1875-1876 г. и преведените от Христо Ботев книги на руския историк Д. Иловайски "За славянското произхождение на дунавските българи", "Капитанската дъщеря" от А.С. Пушкин в превод на М. Греков, книжката на Л. Каравелов "Кирил и Методий български просветители" и др. По време на Руско-турската освободителна война 1877-1878 г. Димитър Хранов е преводач в щаба на генерал Гурко, което ще рече, че е свидетел на бойните действия при обсадата на Плевен, превземането на турските укрепления при Горни и Долни Дъбник, преследването на турските войски чак до Одрин, а след това и при влизането в София с приветственото слово на площад "Куручешме" с обявяване за временен военен комендант на княз Николай Петрович Оболенский и за негов помощник българинът Илия Цанов. Придружаващ навсякъде генерал Гурко, големият военачалник начесто се е консултирал с Хранов за положението и настроението на българското население в районите на бойните действия. С поръчения от ген. Гурко, Хранов е удостояван като парламентьор за срещи с турски офицери за преговори, водещи до избягване на кръвопролитни сражения с даване на невинни човешки жертви и от двете страни. Между впрочем Димитър Хранов ни е оставил в книжния фонд написани

спомени за генерал Гурко

от времето на Освободителната война с портрета му, като отделно издание през 1902 г.
След Освобождението на България Д. Хранов, може да се каже, че е един от строителите на България с участието си във втория ешелон на държавната администрация. Така например през 1878 г. той участва в комисията по изработване на Органичния устав на Източна Румелия. Първоначално от юли 1879 г. е началник отделение по външните дела в Министерството на външните работи и изповеданията. Известно време през 1880-1881 г. е секретар в българското дипломатическо агентство в Белград. През 1881 г. става главен секретар в Министерството на външните работи и изповеданията. Трябва да припомним, че тогава в статута на министерствата главният секретар е вторият човек след министъра. На тази длъжност в това министерство Хранов е до 12 август 1882 г., когато е назначен на същия пост в Министерството на общите сгради, земеделието и търговията.
Очевидно на такава основа той е един от членовете на Националната комисия по набиране на средства за изграждане катедралната църква "Св. Александър Невски" в София. Относително по-продължително време, от 1884 до 1893 г., той е деловодител за учебното дело в Македония и Одринско. През 1881 г. Хранов става дописен, а през 1884 г. редовен член на Българското книжовно дружество (дн. БАН). Признание, което предизвиква да припомним някои моменти от книжовната му и публицистична дейност. А тя е свързана основно с учителската професия и интересите в областта на земеделието. Автор е и на "Малък разговорник френско-българско-турски" на "Сбирка от народни песни", отделно заедно със Стефан Ил. Попов е автор на "Словар француско-българско-турски", превежда специализирана литература в областта на земеделието от руски и френски език.
При създаването на обемния "Книгопис за 100 години 1806-1905" именитият български филолог, литературен историк проф. Александър Теодоров-Балан, му отрежда съответното място като автор на няколко публикации, в това число и 15-страничното четиво "Най-новите открития по приспособяването на електричеството в земеделието за увеличаване на плодородието". Реферат, четен на 16 януари 1904 г. от Д. Хранов в другарската среща на членовете на българското икономическо дружество и народното земляческо дружество.
Като

народен представител

в Осмото и Деветото обикновено Народно събрание (1894-1899) участва активно в дебатите, пряко и опосредствено свързани с българското земеделие и социалното положение на българския селянин. През това време продължава да присъства в печата като редактор във вестниците "Орало" и "Мир" - орган на Народната партия.
Податките за житейския път на създателя на първото българско селскостопанско списание "Ступанъ" потвърждават високородолюбивите позиции на Димитър В. Хранов, показани в последователното му активно участие в Националноосвободителното движение в съдружие с Каравелов, Ботев и други революционни дейци. Безспорно е, че изявите му натежават в духовната сфера и не е случайно впечатляващото му място в средата на голямото семейство на българската възрожденска интелигенция и книжнина.
Димитър Вълчев Хранов умира на 12 август 1915 г. в София на 69-годишна възраст, като оставя светла диря на последователен борец за българската кауза както в годините на борбата за освобождението ни от турското робство, така и в следосвобожденска България.