Чуждото не иска, своето не дава

Проф. Кръстю СТОИЛОВ

След половинхилядолетно прекъсване Китай отново се превръща в световна търговска сила, а според прогнозите - и в първа свръхдържава до около 2025 г. Някои анализатори допускат, че последното е възможно още през настоящото десетилетие. По своите географски и демографски параметри след 1970 г. азиатската държава непрекъснато увеличава икономическата си мощ - БВП нараства средно с 10% годишно. Китай се опира не само на вътрешните си ресурси, а и на консолидацията на китайската диаспора (хуацяо) по света. Огромната китайска етническа общност, известна като "Голям Китай", включва континентален Китай, островен Китай - Тайван, Хонконг и Сингапур, и китайската диаспора, включително живеещите в САЩ и ЕС. Китай не възнамерява да разширява границите на жизненото си пространство чрез присъединяване на нови територии, а посредством

икономическа експанзия

и създаването на свои протекторати. А кандидатите за китайски протекторати са много.
От времето на династията Мин и Хувибилай хан Китайската държава има ядро и пулсираща по размери огромна периферия. В годините на възход империята е навлизала дълбоко както в безбрежните азиатски простори, без да се откъсва от източния тихоокеански бряг, така и далеч зад акваторията си. Огромна китайска флотилия пресича Индийския океан и по западните брегове на Африка в Атлантика достига територията на Португалия. По това време джонките са преименовани в галеони, с които португалски и испански мореплаватели преминават океана и стигат до бреговете на Латинска Америка. Много от постиженията на древната китайска цивилизация стават достояние на Европа отпреди 1500 година - компасът, хартията... Посредник на китайските постижения в Европа и други части на планетата са арабите, населяващи северните брегове на топлите морета от Индийския океан и южните на Средиземно море. На собствената си огромна азиатска територия Китай още тогава развива модерно поливно земеделие, гарантиращо високи добиви, модерна икономика, модерно управление и богата образована аристокрация. Геополитиката на "пътища и стени" включва нарастване на икономическата мощ "между стените", т.е. в страната, с оглед гарантиране единството на държавните цивилизации. Защитата на последните включва и изграждането на "стени", с които се прегражда пътят на "варварите". Принципът "изчакване без подаване на глава" - конфуцианска постановка, се актуализира и от Дън Сяопин. Според него "варварите" сами ще почукат на китайските двери.
Елементът "пътища" повелява да се "върви навън", което в днешни условия означава икономическа експанзия. За последната прегради няма. Освен всичко останало Китай има силни позиции в Африка, а в САЩ - 1,4 трилиона долара в икономиката. Нещо повече - президентът на Съединените щати Барак Обама предложи при посещението си в Китай създаване на "Кимерика" - Китай + Америка. От друга страна, Китай е участник в мощната трансконтинентална групировка БРИК - Бразилия, Русия, Индия, Китай, към която впоследствие се присъедини Република Южна Африка. Държавите от БРИК притежават 26,9% от земната суша, на която живеят 40 на сто от хората на планетата (2,7 млр. души). Техният БВП е 15% от световния. Златните запаси на държавите от БРИК са 40% от световните. Това са 2,8 трилиона долара, от които Китай притежава 1,5 трилиона. И в условията на световна икономическа криза през 2009 г. Китай има устойчив икономически ръст от 8,7%. Индия е с 5,7% ръст в икономиката, а Бразилия - едва с 0,2% спад. Русия има 7,8% икономически ръст. Очевидно днес локомотивът на икономически просперитет в БРИК е китайско-руски.
Ролята на втора свръхдържава в света поема комунистически Китай. Двуполюсният модел под формата на Кимерика не е на дневен ред. По същество, Китай е

държава-цивилизация

В Евразия Китай не залага на етнонационализма и марионетната демокрация на един консолидиращ се на икономическа основа модел, който предвижда запазване на полиетническия характер на цивилизационните граници. Тук (в Централна Азия) целите на Китай частично съвпадат с тези на САЩ, а те са откъсване на региона от руското геополитическо пространство. Руската позиция по проблемите на Средна Азия (Казахстан, Узбекистан, Туркменистан, Киргизстан, Таджикистан), независимо от силните сътресения в края на съветския период от развитието на Русия, е да бъде част от "близката чужбина". След частичните неуспехи на американската военна интервенция в Ирак и Афганистан Вашингтон възприе курс към избягване на директна конфронтация с Китай и Русия. А и последните две държави не поставят проблема в центъра на полезрението си. Близостта между американската и китайската икономика гарантира "студения мир" между двете свръхдържави и избягването на резки движения. Самоидентификацията на цивилизационна, а не на национална, основа, възприета като принцип и от трите колоса в Азия - Китай, Индия, Русия, съвпадаща с позицията на САЩ по проблема, е предпоставка за изграждане на демократично гражданско общество и трансформиране на евроатлантизма в Централна Азия съобразно традициите на народите от този регион. Азия е пълна със загадки (по Хенри Кисинджър) и тяхното разкриване съдържа заряд както за "сблъсък между цивилизации" (по Самуел Хънтингтън), така и за плавен преход. Опит, при това имперски, и мъдрост азиатските империи притежават.
Голямата дилема пред Китай е дали като свръхдържава ще се нагърби с отговорността да решава планетарните проблеми, или ще съдейства за изграждането на многополюсния свят на принципа на етноцивилизационната принадлежност. Съветският опит по-скоро е неуспешен по първия вариант. Вторият път, по който всъщност са изградени и китайската, и индийската, и руската държава, ако осигури мирен меджуцивилизационен обмен и просперитет при съхраняване на етносните, религиозните, народностните, културните специфики на огромния брой човешки общности, може да се окаже най-прекият към

глобализиране на света

Векове наред еднотипни човешки общности по език, нрави, обичаи, религиозни представи и пр. са живели на определена територия, извоювана от тях, на която са формирали своята история. На дневен ред е съседните общности да проникват мирно една в друга, съхранявайки специфичното си мислене и действия, и разширявайки кръгозора си чрез сътвореното и от другите.
Качествено друг тип са държавните образувания, в които населяващите ги етноси и народи нямат собствени територии. Те живеят като пълноправни граждани на цялата територия на съответната държава, сами избирайки местопребиваването си. Класически пример в това отношение е неоимперията САЩ - най-могъщата на планетата от края на Първата световна война, когато Удроу Уилсън - президент на Съединените щати, призовава участниците в Парижката мирна конференция да изоставят овехтелите стереотипи в международното право и да последват американския пример.
Космическите планове и стремления на човечеството ще бъдат толкова по-успешни, колкото по-малко са нерешените им "земни" проблеми. А Китай е една от трите космически сили, наред със САЩ и Русия, които вече години наред изучават достъпната част от Вселената.
Интегралната геополитическа мощ на Китай е базисът на традиционната му цивилизационна дейност. Геостратегическата готовност на днешен Китай включва и извънземните му космически възможности да участва в решаването на разнообразните проблеми на земните цивилизации. Духовната сила и хармония са важен елемент на политическата стабилност, икономическата, военната и технологичната му мощ. Китай неотменно се придържа едновременно и към традиционното конфуцианство, включващо елементи от будизма, и към комунистическата идеология, която в последно време все повече трансформира в национализъм. Не с дословно следване на логиката на западните сили, а със собствена такава съвременната китайска цивилизация постига геостратегическите си цели. Постепенно, както неоимпериите САЩ и ЕС, така и оказалата се устойчива във времето Руска империя възприемат китайския подход като факт. Китай не се дразни от това, че Русия е приета в Г-7, макар и със значително по-малки икономически възможности. Китай, в духа на традиционната представа за себе си като център на света, не слиза до равнището на заобикалящите го "варвари". При постигане на геополитическата мощ, каквато сам счете за достатъчна, за да бъде несломима, нещата сами ще си отидат по местата и поклонът пред Китай ще бъде реалност.
Китай не възприема европеизма и американизма. Пекин е твърдо против намесата във вътрешните работи на други държави и не възприема самодоволната увереност за превъзходството им над другите, както и принципите на западната култура и нейната демокрация над всички. За държавата-цивилизация днешният европейски модел с "революционни" елементи на развитие е неприемлив. Когато от металургичните пещи в Англия и САЩ потича разтопеният метал, китайските металургични пещи загасват. Китай твърдо не желае приживяното от него векове да се случва на други. "Чуждото не иска". "Своето не дава". Още повече повторно, включително и под най-благовидния претекст.