Чудовището ИДИЛ навърши две години
Европа все повече осъзнава, че няма ограничителни граници за радикалния ислям, но ясно ли е на българина, че той е не само религия, а и своеобразна идеология
/ брой: 149
Тия дни се появи поредното съобщение, че самопровъзгласилия се халиф Абу Бакр ал Багдади е бил убит при въздушни удари на коалицията. Случило се в град Рака, на петия ден от течащия сега свещен месец Рамазан. Волнодумци веднага поискаха "уточнение" - "убит, но за кой точно път?". Защото смъртта на Ал Багдади, в духа на най-жълтата журналистика, вече бе обявявана неколкократно. Последва уточнение, че само е бил ранен. Лично аз предпочитам Ал Багдади да е жив, да бъде заловен и да бъде изправен пред международен наказателен съд, за престъпленията на ИДИЛ-овци срещу мира и човечеството.
Зловещият атентат на летището в Истанбул, осъществен от съмишленици на организацията "Ислямска държава" - ИДИЛ/ДАЕШ, очертава по-нататъшно разширяване на политическата география на действие на престъпната организация - не като контролирани територии, а именно като разширяващ се политически периметър на терористични действия. В Европа вече се осъзнава, че няма ограничителни граници за радикалния ислям. Сунитските арабски терористични мрежи атакуват и Турция. Сунити срещу сунити! Терористичният акт в Истанбул направи по-видимо сътрудничеството между радикалните ислямисти от различни, включително мюсюлмански държави. Всъщност, Западният свят още не е осмислил способностите на радикалните ислямисти да интернационализират подкрепата за себе си и конфликтите, в които участват.
В сюжета се появи и "българска връзка", не като участници, а като "заявено разбиране и съчувствие към терористите", наистина, заедно с още няколко европейски държави, мотивирани от ирационална, базисна мнителност към източноевропейските общества, която се опира на модерни предразсъдъци - нещо от типа "на руснаците не може да се вярва" и "мюсюлманите са винаги потискани" и затова са невинни. Все умозрителни схеми, които животът поставя под въпрос, поне от 11 септември - вече петнадесет години.
Чатаев - чиракът на дявола
Единият от организаторите на атентата на летище "Ататюрк" в Истанбул, може би дори главният организатор, е чеченецът Ахмед Раджапович Чатаев. Чатаев е бил задържан в България през 2011 г., но по-късно освободен. "Това, което ме касае мен, е, че българските служби тогава са си свършили каквото е било необходимо", коментира случая премиерът Бойко Борисов.
Историята е следната. С решение на съда в гр. Грозни от август 2008 г. Чатаев е обявен за международно издирване, по повод на което е бил задържан на ГКПП "Капитан Андреево". Чатаев по-рано е бил и личен представител на загиналия Доку Умаров - т.нар. глава на "имарат Кавказ". Ахмед Чатаев е бил последователно задържан и освобождаван първо в Грузия, после в Украйна; след 2008 г. той се е укривал и е живял в Западна Европа; в Австрия получава политическо убежище, защото е преследван в Русия. При опит да излезе от България в Турция през 2011 г. Чатаев е арестуван от българската полиция на ГКПП "Капитан Андреево". Русия иска да го екстрадираме, заради обвинения във финансиране на терористични групи. В същото време Чатаев от 2003 г. има статут на политически бежанец в Австрия, откъдето пращат ноти до външното ни министерство. По неговия случай има съдебно решение на Хасковския окръжен съд, Чатаев да бъде екстрадиран в Русия, след това отменено от Пловдивския апелативен съд с мотива, че чеченецът има статут на политически бежанец в Австрия. Тезата на Хасковския съд е, че бежанският статут, който е предоставен на Чатаев, е от 2003 г., а престъпленията, за които се иска екстрадиция, са извършени преди това - през 1999 г. - затова съдът приема, че Чатаев е извършил тежко престъпление, преди да е подадена молбата за убежище. С оглед на огласените факти тази преценка звучи достоверно. През май 2003 г. Чатаев е подал в Австрия молба за предоставяне на убежище и през ноември 2003 г. такова му е било предоставено, съобразно представата, че в Русия той би бил застрашен от преследване. Във Виена, където получил политическо убежище, живеят съпругата му и четирите им деца. По-късно се заселва в Турция.
Има информация, че той е ръководил в Сирия голям отряд от бойци, съставен основно от хора, дошли от севернокавказките републики. Защо Решението на Хасковския окръжен съд е отменено от Апелативният съд в Пловдив, който не допуска екстрадицията и го освобождава? Мотивът е, че Европейската конвенция за бежанците, която, разбира се, е ратифицирана и от България, е задължителна за съдилищата, естествено...
Каква е днешната дума на международното бежанско право по случая? Чатаев е обвинен за незаконно притежаване и носене на гранати, в зона, в която са действали бандитски формирования.
По смисъла на бежанското право,
търсещите закрила са законно пребиваващи, на територията на страната, от която търсят закрила. По-рано материята бе в Директива 2003/9, заместена сега от Директива 2011/95: "Чл.12 :"Гражданин на трета държава или лице без гражданство се изключва от кръга на бежанците, когато има сериозни основания да се счита, че съответното лице:
"а/ е извършило престъпление срещу мира, военно престъпление или престъпление срещу човечеството по смисъла на международните актове..."
"В действащия български закон за убежището, съществува нормата на чл. 12.(1): "Статут на бежанец не се предоставя на чужденец:
"1. за когото има сериозни основания да се предполага, че е извършил деяние, което съгласно българските закони и международните договори, по които Република България е страна, е определено като военно престъпление или като престъпление против мира и човечеството;"
Публично известните факти не са в подкрепа на г-н Чатаев - не сега, след като е участвал в продуцирането на терористичния акт на Истанбулското летище, а преди много години.
Не съм сигурен, че Българският съд, достатъчно задълбочено е изследвал въпроса, дали Чатаев не е извършил военно престъпление. Ако се дава политическо убежище, на извършили престъпления, всеки обвиняем ще поиска "бежански статут". Впрочем, бе споменато, че "Чатаев е освободен през 2011 г., след "голяма активност от страна на правозащитници"...
За териториите на постсъветското пространство, халифатистите отдавна имат "специални планове". Още талибанския лидер Мохамед Омар бе заявил: "Ние сме длъжни да създадем руски халифат, в състава на който ще влязат Татарстан, Башкирия, Северен Кавказ и Крим". Е, Чатаев е претворявал точно тези идеи.
Сирийският конфликт се оказа продуцент на най-чудовищния "проект", от последните десетилетия - "Ислямска държава" /ИДИЛ/ДАИШ. Но ИДИЛ, всъщност е само поредният опит да се изгради реален плацдарм на световния джихад срещу "силите на неверниците".
В българските медии, когато се дискутират въпроси от етнорелигиозан характер, често надделяват неюридически мотиви и съображения. Сега, след Истанбулските взривове, е нужно нашата общественост да си изгради правно съобразна преценка за случващото се.
Проблемът на много европейци
изглежда е неразбирането, че ислямът не е само религия, но и своеобразна идеология на протеста, на несъгласието с устройството на нашия свят. Той се самосхваща като някаква глобална алтернатива на наложения световен неолиберален ред. Смазването на политическите алтернативи в чертите на глобалния капитализъм, е една от акушерките на ислямския радикализъм.
Днес наближава осмата година, откакто избухна световна финансова и икономическа криза. Ясно е, че рискът все повече млади хора, произхождащи от ислямски среди, да се увлекат по радикални идеи, е достатъчно значим и сериозен. Това се отнася за Западна Европа, откъдето хиляди млади пътуваха до Ирак и Сирия, за да се бият на страната на джихадистите, отнася се за редица африкански държави и има всички основания да го очакваме да се случи и на Балканите, включително и с наши младежи. Превантивните мерки тук са задължителни. Продължавайте така, да видим какви още ужаси ще се появят.