Черно в цвят на рози

"Лъжите са достатъчни, за да създават мнения, а мнението вече се превръща в истина."
Франсиз Бейкън (1561-1622 г.) - английски философ-материалист


Преди 10 ноември 1989 г. освен официалния източник за вътрешни и международни новини - Българската телеграфна агенция, активно действаха и "подземните" извори за научаване на събитията. Но често за паралелните информационни канали важеше анекдотът от времето на соцтворчеството: Срещнали се Гарабед и Киркор. Киркор, усмихнат до уши, потупал по рамото Гарабед и му казал: - Честито!... - Че за какво ми честитиш? - попитал Гарабед учудено. - Как за какво?! Научих, че си си купил кола!... - А! - тъжно поклатил глава Гарабед. - Не кола, а мотоциклет. И не си купих, а ме блъсна.
Близо двадесет и пет години по-късно ситуацията в информационното пространство у нас принципно не е никак променена. Развита е в ширина и дълбочина, като е институционализирана чрез многобройните т.нар. "социологически агенции".
Решава ли радикално нещо приетата нормативна уредба, в пакет с резултатите от извършеното допитване да бъде посочено и кой е поръчал социологическото изследване, по отношение на евентуално приложени техники за манипулативно извършване на проучването? С цел получаване на предварително зададени насоки за обработване на масовото съзнание.
Всъщност какви са

възможностите за спекулации

в сферата на социологическите проучвания? За отговор да се прехвърлим отвъд Атлантическия океан, в люлката на изследванията на общественото мнение. Основополагащо пропагандно клише в Съединените щати е, че политиката се диктува от преобладаващите обществени нагласи. Но въпреки това твърде основателни са съмненията, че проучванията на общественото мнение са се трансформирали по-скоро в манипулация, отколкото в стремеж да се действа съобразно колективно изразената воля.
В петдесетзвездната люлка на социологическите проучвания те се появиха през 30-те години на миналия век. Още при първото значително изследване на общественото мнение обаче се пораждат подозрения, че е било извършено с цел да бъде постигнат предварително зададен резултат. От противниците на кандидата за стопанин на Белия дом Франклин Д. Рузвелт. Задача на проучването е било да се ориентира в нагласите на избирателите по време на първата предизборна кампания на Франклин Д. Рузвелт за президент. И според резултатите от анкетата победата очаква неговия съперник-републиканец. Но в първия вторник след първия понеделник на месец ноември 1932 г. волята на мнозинството от избирателите е точно обратната. Петдесет и седем процента гласуват за кандидата-демократ.
По-късно направеният анализ посочва като основна причина за невярната прогноза обстоятелството, че допитването е било извършено по телефона. А по това време телефонни постове са притежавали по-богатите американци. Които в своето мнозинство са били настроени срещу социалните реформи, представляващи основата на предизборната платформа на Франклин Д. Рузвелт. Понеже са виждали в нея заплаха за своето благоприятно социално статукво.
Именно бедните американци, които в преобладаващата си част не са притежавали телефони, са били привлечени от предизборните ангажименти на демократичния кандидат за президент, в противовес на кандидата от Републиканската партия. И те са допринесли за неговата победа.
Ето и

първото историческо свидетелство

че самият начин за провеждане на едно социологическо проучване влияе съществено на неговия резултат. Принцип, който и понастоящем е напълно валиден. Има и много други ниши за манипулация на масовото съзнание, свързани с технологиите и продуктите на социологическите агенции.
Например повечето корпорации в Съединените щати са напълно ориентирани, че американците са загрижени за своята околна среда. Ето защо химическата индустрия и в частност фирмите за събиране на отпадъци, които желаят да бъде прието законодателство с по-ниски норми за екологична безопасност, защото по този начин биха се намалили техните разходи и биха се повишили печалбите им, извършват сложни процедури, за да заблудят общественото мнение относно своите истински цели.
Първата стъпка в разпространяването на димна завеса е да преименуват своите фирми и лобистки групи. Точно затова главната организация за връзки с обществеността на канализационната индустрия, наричана първоначално Федерация на канализационните фирми, преминава през няколко освежавания на името си и през 1960 г. става Федерация за борба със замърсяването на водите. Но на един по-късен етап и това наименование е преценено като неудачно, тъй като би могло да породи въпроса дали борбата с вредните отпадъци се води достатъчно успешно. И затова е прието името Федерация за опазване на водите. Пораждащата тревожност дума "замърсяване" е избегната.
В своята книга "Токсичните утайки били полезни!", написана от наблюдателите на връзките с обществеността Джон Стаубер и Шелтън Рамптън, те разкриват как Федерацията за опазване на водите е потушила критиките към изхвърлянето на токсичните утайки върху обработваема земя. Федерацията първоначално провела вътрешно състезание за измисляне на приемливо название на утайката. През 1991 г. нейният "отряд на имената" приел термина "биосолиди", чието разтълкуване за широката публика било поднесено като "богати на хранителни вещества вторични продукти от националния водопречиствателен процес". Тази измамна игра на думи успешно павира трасето на благоприятни социологически проучвания, според резултатите от които утайката е приемливо да бъде разхвърляна върху обработваеми земи.
Какъв беше крайният резултат от метаморфозата на общественото мнение? Онова, което преди било категоризирано като токсични утайки и е било смятано за твърде опасно, за да бъде разполагано дори и на обезопасените за целта терени, в резултат на широко пропагандираните резултати от манипулираните анкети вече можеше да бъде разхвърляно свободно върху обработваеми земи, без абсолютно никакви протести в публичното пространство.
Големи американски корпорации и техните фирми за връзки с обществеността също използват проучванията на общественото мнение и демографските изследвания, за да се борят с нормативни уредби, които застрашават интересите им. Или пък да пропагандират изгодни за тях промени в местното или федерално законодателство.

Посредством анкети и фокусни групи

те долавят смътната и често неформулирана ясно и категорично загриженост от дадени законопроекти. После целенасочено намират факти и данни, които могат да се използват или за атакуване или - обратно - за подкрепа на определена политика. Изследователите на общественото мнение използват цял набор от методи, за да получат желаните резултати. Най-често срещаната и явна техника е подбирането на анкетираната група. Както например обяснява Синтия Кросен в своята книга "Подправената истина", през 1972 г. Ричард Никсън е обявил пред пресата, че обажданията до Белия дом са били пет към едно в полза на минирането на северовиетнамските пристанища.
Само че за да бъдат получени тези резултати - предварително търсени и благоприятни за водената от Ричард Никсън политика - телефонните оператори са регистрирали веднага благоприятните обаждания, докато останалите били оставяни да чакат дори до двадесет минути и мнозинството от тях се отказвали. Евтин трик, но минавал.
И ако не в друга област, то т.нар. "социологически агенции", тоест фирмите за изследване на общественото мнение, са извършили задълбочено изследване на начините, в зависимост от които зададеният въпрос влияе предварително върху получения отговор.

В класическия експеримент

от 50-те години на ХХ век на субектите били задавани два въпроса: "Мислите ли, че Съединените щати трябва да позволят на руските репортери да влизат в страната и да изпращат обратно каквито си искат сведения?" и "Мислите ли, че Русия трябва да позволи на американските репортери да влизат в страната и да изпращат обратно каквито си искат сведения?" Когато задавали само първия въпрос, едва тридесет и шест процента отговорили положително. Когато обаче питали първо дали на американските репортери трябва да се позволява да влизат в Русия и безпрепятствено да предават всякаква информация, а чак после бил задаван въпрос какъв да бъде режимът на руските репортери в САЩ, то във втория случай у запитаните проговаряло чувство за справедливост, далеч по-изразено: отговорилите положително на въпроса за руските репортери били вече седемдесет и три процента.
В резултат на този и подобни експерименти днешните изследователи на общественото мнение са доста умели в задаването на подвеждащи - де факто сугестиращи респондентите - въпроси и подреждането им по начин, който да осигури максимално благоприятно предварително търсения отговор за уж съществуващата нагласа на мнозинството от запитаните.
Ето защо, поне според мен, социологическите проучвания е целесъобразно да бъдат извършвани под публичен контрол по време на цялата им процедура. В противен случай възможностите за прилагане на манипулативни прийоми са значителни.
И тогава, както са казвали още древните римляни: "Abyssus abyssum invocat", сиреч "Едно бедствие влече след себе си друго бедствие".