Бунт на разума срещу безумието

Проф. Орлин Загоров

Съвременната цивилизация е в дълбока криза. Това е резултат от историческата несъстоятелност  на основните модели на развитие през последните няколко века. Капитализмът, донесъл научно-техническия прогрес, в същото време го обрече на най-големия парадокс на всички времена, когато изобилието ражда мизерия, изкопавайки невиждана досега пропаст между богатството на незначително малцинство и бедността на огромното мнозинство от населението. Така той се оказва цивилизация на безумното потребителство, на алчността и егоцентризма на хора, които живеят на гърба на милиони онеправдани, потискани и експлоатирани,  цивилизация на неразумно изтощаване на природата и нейните ресурси. Поради това по своята най-дълбока същност тя е обречена.
Социализмът не успява да осъществи основния си принцип за социална справедливост и благоденствие за мнозинството. Вместо това създаде карикатура на една велика идея, която трябва да се възроди в своята автентичност.
Човечеството е изправено пред екзистенциален избор. Този избор е свързан с радикална промяна на отношението към природата и обществото, към света, в който живеем, към планетата, която е нашият общ дом. От средата на ХХ век този избор е насочен към идеята за устойчиво развитие, плод на продължителна еволюция. От началото на ХХI век тя се превръща в неумолимо интелектуално, морално и метафизическо предизвикателство за хуманистичните идеали на културата, за да завладява милиони хора по света. В крайна сметка умът на мислещото човечество, очарован от величието на тази мащабна и уникална по своята дързост идея, я въздига в светъл идеал, осъществим в обозримо бъдеще, в ново хуманистично верую.
Днес вече е очевиден стремежът за конструиране на система от идеи, принципи и концепции, въздигнати в ранг на ценности, изразяващи жизнените интереси на днешните и утрешните поколения. В това впрочем се състои и най-голямото достойнство на времето от двадесет години след световния форум в Рио де Жанейро през 1992 г., чиито основни принципи за първи път са формулирани от международната среща, проведена в София през 1972 г. Оттогава досега са минали 40 години. Колко са днес българите, които имат съзнание за този уникален факт!
Това е потвърждение на истината, че в световната история завършва една епоха и започва нова. Този преход е свързан с

революцията на духа

съчетана с духа на революцията като двигател на историята. Практическото решаване на тази задача е възможно само чрез обединяване на усилията, енергията и волята на всички народи и техните правителства. Началото на тази революционна промяна е белязано с бунта на разума срещу безумието. Събитията през последните години недвусмислено потвърждават това оптимистично заключение. Народите искат промяна на сегашната икономическа, политическа, духовно-идеологическа и социална система.
Осъзнаването на дълбокия смисъл на устойчивото развитие като хуманистична алтернатива на съвременната порочна система предполага разкриване на корените на този знаменателен феномен. Достатъчно е да обърнем погледа си към великите духовни движения, религии и митове, в които откриваме елементи на това хуманистично въжделение. Това ще ни даде възможност да се убедим в закономерността на устойчиви принципи като: умение за достоен живот, за създаване на щастлива, положителна и благоприятна жизнена среда, правилен баланс между енергиите и хармонично взаимодействие между човека и заобикалящата го среда. В християнството митът за апокалипсиса се обосновава с неразумните действия на хората спрямо природата, спрямо себеподобните и погазване на основни нравствени постулати. В исляма въз основа на посланията на пророка Мохамед се създава уникален "екологичен кодекс".
Особено важно е човечеството да осъзнае истината, че дълбоката тотална криза в края на ХХ и началото на ХХI век се корени в

нарушената хармония

между културата като начин и способност на човека да създава материални и духовни блага и цивилизацията като способност по разумен, справедлив и съзидателен начин да се разпределят и използват плодовете на културата. Най-ярко тази криза се проявява в неизбежния сблъсък на съвременната цивилизация с природата, от една страна, и от друга - в постоянно задълбочаващата се пропаст между бедността и богатството в световен мащаб.
Наред с това все по-болезнено става усещането за задълбочаващата се криза на духа в резултат на зареждането на йоносферата с безсмислица и сурогати на културата. Философската антропология установява устойчив процес на намаляване на благоразумие и разумност в решенията и действията на хомо сапиенса. По-важното в случая е да потърсим отговор на въпроса за причините на тази парадоксалност. Отчасти го откриваме в мисълта на италианския писател Адриано Петта, че "Варварите, които днес управляват света, имат само една цел - да останат на власт, а за да постигнат това, трябва да направят хората слепи. За да ги направят слепи, трябва да ги корумпират, измамят, приспят. За да корумпират, измамят и приспят народа, варварите, управляващи света, използват елементи на псевдокултурата... лицемерните мързеливи и преситени псевдоинтелектуалци".
Тази истина служи за основа на плодотворната идея за "прагматичен хуманизъм". Идеята за "прагматичен хуманизъм" заставя генералния секретар на ООН Пан Ги Мун ясно и настойчиво да формулира необходимостта от възприемане на устойчивото развитие като неделимо единство на: стабилизиране на хомеостатиза в планетата; създаване на по-сигурен свят; разрешаване на хуманитарните кризи; защита на правата на човека и обезпечаване на съответни отговорности; разоръжаване, разширяване на правата и възможностите на жените, укрепване на ООН като гарант за осъществяването на тяхната практическа реализация.
На 28 януари 2011 г. Пан Ги Мун пред икономическия форум в Давос отново набляга на необходимостта от установяване на нов икономически модел. "Доста лесно се произнасят думите "устойчиво развитие", но за да се осъществи то, сме задължени да бъдем готови за сериозни промени в нашия начин на живот, изменение на икономическия модел, социалното ни устройство и нашия политически живот". Той отива и по-далече: определя сега господстващия модел на неудържимо потребление като "глобално самоубийство". Завършва своите предупреждения със заключението, че ако не се ускорят темповете на практическо осъществяване на идеята за устойчиво развитие, човечеството рискува да се окаже неподготвено за адаптация към последиците от днешния модел на развитие.
Постоянно се появяват нови идейни, философско-религиозни учения, които са израз на стремежа за установяване на устойчивост в човешкото развитие. В това човечеството вижда шанс за Спасение. Но отново изпада в заблуждение като търси Спасител извън себе си, над себе си, отново пренебрегвайки собствената си мисия и отговорност. Причината за това е, че идеята за устойчивост, трайност и самодостатъчност, все още не е получила ясни контури в съзнанието на големи групи от населението на планетата. За това допринасят и въвлечените в бясна надпревара мощни средства за масова дезинформация, лумпенизация и манипулация в широки мащаби, щедро финансирани от страна на заинтересованите от запазването на статуквото олигархични среди по целия свят. Те полагат неимоверни усилия за поддържане на заблуждението, че идеята за устойчиво развитие представлява ново утопично видение, увлечението по което може да струва на човечеството

нови 2000 години илюзии

и напразни надежди. За да не се случи това, човечеството трябва да се научи да открие в себе си спасението и Спасителя, Твореца и творението като единствено сигурен начин за оцеляване.
В идеята за устойчиво развитие човечеството следва да припознае образа на духовността и хуманистичните идеали на културата. По този начин се утвърждава непреходността на тази идея като единствено разумна алтернатива на модерната бездуховност.
Тук се налага да се припомнят тревожните заключения и настоятелните призиви, съдържащи се в "Политическата декларация за устойчиво развитие", приета в Йоханесбург като заключителен документ на Световната среща на върха с участието на държавни и правителствени глави от над сто страни и хиляди специалисти от 26 август до 4 септември 2002 г. Във всички документи, приемани през този период от представителите на народите под егидата на ООН, се повтаря една и съща констатация: човечеството се нуждае от една нова цивилизация, основана на мира и свободата.
За много народи и страни идеята за изграждане на

нова разумна и справедлива цивилизация

върху нашата планета представлява фундаментална цивилизационна цел, която е обективна предпоставка да се остави на идните поколения един свят, по-красив, по-богат, по-справедлив, по-толерантен и по-сигурен от този, в който живеем днес. Известно е, че под егидата на ООН е изработена Световна карта на процеса "Устойчиво развитие 1972-2015". Главният извод, който се налага от нея, е, че светът трудно, бавно без нужната чувствителност за последиците от това, осъществява неотложните задачи, от чието изпълнение в крайна сметка зависи оцеляването на живота върху планетата Земя.
Замисляйки се върху всичко това, здравият разум с тревога констатира, че България все още остава извън ритъма на глобалните процеси в съвременния свят, а гражданите й живеят в същото неведение отпреди 40 години, населявайки зоната на летаргичната периферия, където обладаните от своите тесногръди и егоцентрични грижи политици се чувстват все по-удобно и комфортно. Може би е време да им припомним, че светът навлиза във фаза на революционни бури за решителна битка, за да настъпи най-после дълговечното въжделение на поколенията.