Банките и нещата от живота

ЧАСТ ВТОРА

"Ако направиш парите свой бог, то сигурно ще идеш по дяволите".
Хенри Филдинг (1707-1754 г.) - английски писател-сатирик и публицист

Поставили на принципна основа противодействието на укриване на данъци от американски граждани чрез откриване на недекларирани банкови сметки в чужбина, и особено засилили активността си в тази насока след началото на кризата през 2008 г., САЩ в никакъв случай не разчитат единствено на финансовата мотивация на отделни информатори. Такива, чиито размери са определени по програмата, която беше ревизирана от американския Конгрес в края на 2006 година, за да бъдат увеличени данъчните приходи чрез по-големи стимули за информаторите.
От страна на официален Вашингтон беше оказан целенасочен натиск върху швейцарските власти и през м.г. беше подготвен проектоплан, който би позволил на швейцарските банки да сложат край на разправиите си с американските власти по повод на укриването на данъци.
Защо фокусът на американския натиск за разкриване на банковата тайна беше насочен именно към Швейцария? Въпреки че страната е била винаги сред най-скъпите дестинации за прикриване на авоарите, тя е била и сред най-предпочитаните. На първо място това е

традиционната стабилност

на швейцарската икономика като цяло. Което е и гаранция срещу трусове в банковата сфера. Банковите експерти по света са категорични, че регистрацията и поддръжката на банкови сметки в Швейцария са доста скъпи, но всяко заплатено евро си заслужава. И обслужването, и дискретността са на много високо ниво. Според експерти доскоро там можело да се съхраняват пари, без да са необходими никакви лични данни. Операциите с авоарите са били извършвани само с парола, за която знаят единствено клиентът и банката. По този начин никакви хакери или разследващи органи могат да се доберат до информация кой какви пари притежава по банковите сметки.
Документът за споразумението между САЩ и Швейцария беше публикуван на 29 август м.г., но той не се отнася до 14 швейцарски банки и швейцарски клонове на интернационални финансови групи, срещу които се води криминално разследване от властите във Вашингтон, включително и "Креди сюис груп" и "Юлиус Баер". Действието му ще обхване останалите около 300 компании от швейцарския банков сектор.
В отделна група попадат онези банки, срещу които не се води следствие, но все пак има подозрение, че може да са извършили в една или друга степен нарушения на американското законодателство. Те получават право да търсят споразумение с щатските власти, без да се намесва прокуратурата на Съединените щати. В замяна обаче банките ще трябва да предоставят подробности за дейността си в САЩ и да заплатят различни по тежест глоби. Техният размер се определя от броя на неоповестените им американски клиенти и от периода, през който активите им са били депозирани в някоя швейцарска банка. Глоби са предвидени за всички недекларирани сметки с авоари над 50 000 щ. долара, които са били укрити от техните притежатели в данъчните им декларации пред американските власти. А швейцарските банки не са били изискали документ за легализирането им пред данъчните служби в Съединените щати.
Онези от депозитите, които са били открити преди 1 август 2008 г., подлежат на облагане с 20% от максималната им доларова равностойност. Депозитите пък, които са се появили между 1 август 2008 г. и 28 февруари 2009 г., подлежат на глоба до 30%, а за влоговете, които са били открити след 28 февруари 2009 г., санкцията, платима от техните притежатели, нараства на 50 процента.
Колкото се отнася до една хипотетична процедура от същото естество, приложена спрямо незаконно изнесените 36,92 млрд. щ. долара за периода 2003-2013 г., то при предполагаеми 60% внесени в различни банки по света (хипотезата е, че с останалите 40% са закупени недвижими и движими собствености), където  режимът за проследяване на произхода на депозитите не е достатъчно строг, ако изобщо съществува, то сумата би била около 22 млрд. долара. При положение, че върху тях е наложена средна наказателна санкция от 35%, то евентуалният приход за бюджета на България би бил от порядъка на 7,7 млрд. долара. Сума, представляваща голяма част от външния ни дълг.
Изпълнението на гореописаната финансова операция предполага съвсем

различна от досегашната философия

на управлението на нашата държава и - най-важното - кадрите по "високите етажи на властта" да са в морално отношение от другата страна на проблема.
Ето че от 2013 г. американският закон Foreign Account Tax Compliance Act изисква от швейцарските финансови учреждения да предоставят всякаква информация, засягаща пари на граждани на САЩ, депозирани в тях. Това вече е толкова неудобно за местните банкери, че те започнаха да закриват подобни сметки, а пък техните притежатели започнаха да се отказват от американското си гражданство в полза на швейцарско или на друга държава в Европа. Още през 2011 г. така са постъпили 2000 души, за да се предпазят в аванс от очаквания през 2013 г. закон, гарантиращ на американските данъчни власти достъп до пълна информация за депозитите на американски граждани в чужбина.
На пръв поглед две хиляди души не са никак много. Но тези американки и американци в никакъв случай не са измежду редящите се на опашки за храна пред обществените кухни или пък спящи зимно време в кашони покрай вентилационните шахти на уличната топлопроводна мрежа в големите американски градове. Именно те принадлежат към финансовия каймак на американското общество. Дължат значителни данъчни суми и несъмнено има какво да губят. Пък и нали да избягаш навреме е начин да победиш, както е казал испанският поет-драматик Педро Калдерон. Важното е да успееш толкова много да се запасиш за черни дни, че да ги чакаш с нетърпение.
Аналогично споразумение с швейцарските власти сключи и Франция. Дотогава мнозина французи традиционно се възползваха от обстоятелството, че чужденците в Швейцария винаги са плащали повече налози от местните граждани, но въпреки това им беше по-изгодно, отколкото ежегодно да попълват данъчни декларации в родината си. Ето я причината, поради която Швейцария имаше репутацията на финансов рай. Че нали на човек е нужно не така много, но за мнозина и това е малко, както поучава девизът на фамилията Морган.
Но след като швейцарските банкови институции капитулираха под натиска на САЩ да предоставят данни за депозитите на американски граждани, се получи ефектът на доминото. И ето че вече французите, установили се на местоживеене в Швейцария, ще бъдат лишени от възможността да ползват златните изключения от железните правила на френското данъчно облагане поради самия факт, че са приели ново гражданство. Според новата договореност между двете държави

с данък ще бъде облаган всеки

живеещ в Швейцария французин, който е получил наследство във Франция. Със същия налог ще се облага и всеки французин, който получава наследство в Швейцария.
Ала това съвсем не изчерпва данъчната примка. Франция ще обложи и наследството на всеки швейцарец, който е имал собственост в страната и който е бил свързан с нея с икономически интереси, например е притежавал акции на френски компании. Френските данъчни власти съгласно новото споразумение вече имат възможност да изискват данъчни постъпления и в т.нар. "подозрителни случаи". Например ако някой французин емигрира в Швейцария в навечерието на смъртта на свой роднина, ще се счита, че е направил това не за да се грижи за болния, а е планирал да избегне френския данък върху наследството в алпийската държава. Ето защо мнозина състоятелни френски граждани извършват "данъчна" емиграция в посока, различна от Швейцария. Като например известният френски киноактьор Жерар Депардийо, който подаде молба и получи руско гражданство лично от президента Владимир Путин.
Има защо френските власти да полагат усилия за затягане на менгемето около финансовите мошеници. Че нали не кой да е друг, а самият бивш френски министър на бюджета Жером Каюзак измами швейцарската банка "Юлиус Баер", в която държал тайна - тоест недекларирана пред френските данъчни власти - своя сметка. Той представил пред служителите фалшив документ, че парите, които внася в банката, са декларирани пред данъчните власти в неговата родина.
Всъщност историята на дългогодишната афера започва още през 1992 г. Тогава Филип Пенинкю, отдавнашен приятел на Каюзак, открил на свое име и внесъл необложените с данъци 600 000 евро в женевския клон на швейцарската банка UBS. Няколко месеца по-късно

сметката била прехвърлена

на името на нейния фактически собственик Каюзак. А през 2000 г. базираното в Женева малко финансово дружество Reyl & Co., днес частна банка, открива т.нар. "групова сметка" в UBS, в която били и парите на Жером Каюзак. След като през 2009 г. Швейцария се съгласи да сътрудничи на финансовите власти на чужди държави по случаи на укриване на данъци, френският Остап Бендер поискал от Reyl & Co. да преведат неговия авоар в групова сметка в клон на швейцарската банка "Юлиус Баер" в Сингапур. Точно пред този банков клон Жером Каюзак представил фалшива декларация за платени данъци. Но после в интернет се появява информация за "извънработните" занимания на френския бюджетен министър. Тогава прокуратурата във Франция започва разследване, а Жером Каюзак е - уви! - принуден да подаде оставка.
Е, да станеш жертва на справедливостта е не по-малко неприятно, отколкото жертва на несправедливостта.
Под натиска на общественото мнение тогавашният френски министър-председател Жан-Марк Еро предложи на президента Франсоа Оланд да одобри пакет от мерки, които допълнително да въздействат за "прозрачността и честността" на лицата, изпълняващи обществени функции във Франция.
Осмото чудо на света би се появило в българския парламент, ако там беше обсъждан законопроект на основата на френския опит. Но уморазтърсващо събитие на българска територия не последва. Което за пореден път демонстрира неоспоримия факт, че в историята на нашия преход не всичко е черно. Има и бели петна.

*Авторът е председател на УС на Асоциацията за борба против корупцията в България

(следва)