Бандата на четиримата деребеи

"Почти всички хора преминават днес маскирани през живота и никога не се знае колко човечност се крие зад техните маски или колко не достига до нея."
Фердинанд Ебнер (1882-1931) - немски философ

Наименованието "бандата на четиримата" е елемент от историята на Китайската комунистическа партия (ККП). Понятието обединява видните функционери на ККП Джан Цунцяо, Яо Чънюен, Чан Хуноън и Цзян Цин (четвъртата съпруга на Мао Дзедун).
Тази група е ядрото за осъществяване на т. нар. "културна революция", подета по инициатива на Мао Дзедун през 60-те години на миналото столетие. "Бандата на четиримата" демонстрира ярко изразен левичарски уклон в своите идеологически позиции, като същевременно активно се противопоставя на групата "реформатори": Дън Сяопин, Чжоу Енлай и Че Дзиенин. Влиянието й запада през 1976 г., която е последната в живота на Мао Дзедун, който умира на 2 септември същата година, след като получава трети инфаркт.
Поради смъртта на Чжоу Енлай в началото на 1976 г. Хуа Гофън наследява Мао Дзедун на поста ръководител на ККП, понеже несъмненият приемник, като функционер № 2 дотогава в партията, Чжоу Енлай вече не е между живите.

Кончината на Мао Дзедун

е последвана от динамика в съотношение на силите и влиянието на двете основни фракции по това време в Китайската комунистическа партия - тази на "левичарите" и на "реформаторите". След шумен съдебен процес Джан Цунцяо и вдовицата на Мао Дзедун Цзян Цин са осъдени на смърт, а Чан Хуноън - на доживотен затвор. Четвъртият член на "бандата на четиримата" Яо Чънюен получава двадесетгодишна присъда. Обвинението срещу всички членове на "бандата на четиримата" е за планирането и осъществяването на "културната революция", съпроводена с тежки репресии и хиляди жертви. По-късно присъдите на Джан Цунцяо и Цзян Цин са намалени на доживотен затвор. После и четиримата са помилвани поради напредналата им възраст и освободени от затвора.
Цзян Цин умира през 1991 г., Чан Хуноън - през 1992 г., а Джон Цунцяло и Яо Чънюен доживяват чак до 2005 г., когато са кончините им.
Потърсим ли само две думи, с които най-точно и същевременно изчерпателно бихме характеризирали "бандата на четиримата", това са "власт" и "волунтаризъм". Волунтаризмът като израз на волеизлиянието на Мао Дзедун и неговите идейни съратници в ръководството на ККП за "прочистване" на "разложилата се под влиянието на буржоазната пропаганда" интелигенция като острие на акциите бяха хунвейбините.
Обективността налага да признаем, че въпреки липсата на каквато и да е демократична процедура при вземането на решение за извършването на "културната революция" то все пак тя почиваше върху идеологическа основа. Пред публиката "необходимостта" от радикалните кадрови промени сред интелигенцията беше обосновавана дори посредством дълбокомислени философски словоизлияния. Като цялата кампания, свързана с "културната революция", беше представена като мероприятие в интерес единствено на китайския народ. Едно подразбиращо се в контекста на традицията изискване там, където държавата има близо четирихилядолетна история от ХVІІІ в. пр.н.е., когато племето шан начело с Чен Тан покорява племето ся и е положено началото на първата държава върху територията на днешен Китай.
Именно този натрупан опит в държавното администриране, обогатен по-късно и посредством конфуцианските норми в областта на морала спрямо лицата в управленската сфера, предопределиха здравословната за китайското общество реакция срещу действията на "бандата на четиримата".
Този исторически наратив е необходим като    

основа за паралел със сегашната ситуация

в България.
На пръв поглед обстановката в Китай през 60-те години на миналия век, когато голяма част от тамошната "загнила интелигенция" е подложена на репресии, на физически и морален тормоз, и сегашната ситуация у нас няма нищо общо.
Но скрупульозният анализ довежда до друга оценка. Фундаментално общото между двете социални действителности, макар и отдалечени не само географски, а и във времето с около половин век, е, че и тогава в Китай - по време на "културната революция", - и понастоящем в България управлението на държавата се извършва от "кулата от слонова кост". Един метаморфичен образ на властдържатели, разположени извън обсега на реалните проблеми на мнозинството от населението, отделени от действителността на своите сънародници и посредством краткосрочните и дългосрочни облаги, които те - общността на елита (всъщност псевдоелит), са си осигурили по законен и/или незаконен начин.
Твърде бързо след институционалирането на 44-то Народно събрание в корпорация "ГЕРБ" се оформи аналог на "бандата на четиримата" - пропагандното клише в Китай отпреди четиридесет години. В българския вариант на тази формация си резервираха места Бойко Борисов (естествено!), Цветан Цветанов, Антон Тодоров и Димитър Главчев. Обединени от общата си политическа платформа да командарят българското народонаселение, без да се допитват до него и - в никакъв случай! - да му позволят то да упражнява контрол върху управленския механизъм - дали процедурите по инициирането, приемането и прилагането на нормативната база е изцяло в интерес на суверена. Или (псевдо)елитът първо си застрахова своите си собствени изгоди и привилегии, пък после може и великодушно да предостави трохите на туземното население в собствената си колония - все пак наложително е да разполагат с необходимите жизнени сили бачкаторите на тези същите, окрадени от джоба на българина, привилегии на (псевдо)елита.
Целият мейнстрийм (главно течение) на новините от върховете, тоест там, където се намират личностите, разположили се в моралните низини сред своите съграждани, са все в същата посока. Големите облаги стават все по-големи, че и огромни!
Ето че нов връх в държавните заплати на българските управленци покорява и настоящият президент. Реално той ще се разписва срещу 10 118 лв. всеки месец. Това се случва, след като Националният статистически институт огласи, че средната работна заплата в България е достигнала 1064 лв. Понеже тя служи като база за изчисляване на съответните трудови възнаграждения на лицата, заети в сферата на управлението, съответно нарастват и те. Ето че вече депутатите ще получават със 141 лв. повече основна заплата, или 3243 лв., без да бъдат включени допълнително начисляваните пари за прослужени години или пък увеличенията върху основната заплата, ако даден народен представител е член, зам.-председател или пък председател на парламентарна комисия.

Какво показва простата аритметика?

След увеличението общото годишно възнаграждение на българския държавен глава става 121 416 лв., или 73 222 (седемдесет и три хиляди и двеста двадесет и два) щатски долара при курс от 18 ноември 2017 г. 1 USD = 1,65819 BGN. За илюстрация докъде е стигнало всепозволеността на българския (псевдо)елит служи сравнението със ситуацията в държава с висока степен на социален интегритет.
Например председателят на Китайската народна република (президент) Си Цзинпин получава годишна заплата 22 000 щат. долара, индийският президент Рамнат Кавинд има годишно възнаграждение 28 000 щат. долара. Двамата, управляващи държави с общо население 2 600 000 000 (два милиарда и шестстотин милиона!) души, билионни икономики, притежаващи ядрено оръжие и имащи върху плещите си още прочие държавнически тегоби, получават с 23 222 щат. долара (двамата заедно!), по-ниско годишно възнаграждение от съответната сума на настоящия български президент. Същите са съотношенията и на другите висши възнаграждения в България спрямо държавите с реален социален интегритет.
Социалната насоченост във функционирането на управлението е в центъра на вниманието на държавното ръководство на Китай. В речта си след избирането му на 14 март 2013 г. на заседание на Великото народно събрание на Китай за председател на Китайската народна република Си Цзинпин призова за борба с корупцията, за открито (прозрачно) управление, за скромност в бита и живота на управляващите.


Като гарант за социалната функция


на китайската държава е уникалната социополитическа структура по китайски модел Политическа консултативна конференция на китайския народ (ПКККН). В нейната структура са интегрирани 8-те некомунистически партии, Китайската комунистическа партия, видни обществени личности, нечленуващи другаде, неправителствени организации, представени са 56-те етноса, диаспората, бизнес средите.
ПКККН се стреми да отговаря на демонстрирания стремеж у народните маси към по-високо ниво на социална справедливост. Тенденцията е към непрекъснато увеличаване на броя на социалните протести. За период от 10 години броят на демонстрациите в Китай нараства драматично - от 10 000 през 1993 г. на повече от 58 000 през 2003 г.
След 1989 г., когато започва преструктурирането и на политическото пространство, дейността на ПКККН е изцяло в това русло, като се превръща в истински барометър на общественото мнение, функционирайки като демократичен форум, пред който биват излагани разнообразни възгледи, мнения и идеи, които биват обсъждани и анализирани, а после систематизирани и интегрирани в идейна платформа за по-нататъшно развитие и имплементиране на съответната политика.
Именно комуникативността като основно нейно качество създава потенциала на ПКККН да изпълнява трите си главни функции през ХХІ в.:
а) от една страна, да социализира политическите и партийните елити, като същевременно ги формира посредством механизмите на "подбор и избор", а от друга - политико-прагматично да образова собственика на тази страна и неин господар - китайския народ;
б) чрез разработване на конкретни политики да възпитава умения за политико-икономически мениджмънт;
в) да осъществява хоризонтално-вертикална социална интеграция, целяща кохезия на цялото китайско общество.
Е, да сте чували някой от нашенската "банда на четиримата" да се е задълбочавал по тези универсално значими за който и да е суверен - включително и българския - теми, вместо да глаголства с пяна на устата и с безразличие в душата конфронтационно дребнотемие срещу политическите си опоненти.
Но иде Видовден!

* - Авторът е председател на УС на Асоциацията за борба против корупцията в България.