Българският "Брекзит"

Решението на англичаните да напуснат Евросъюза ме застигна до крайпътна чешма на Северното Черноморие. По радиото на колата темата за "Брекзит"-а пулсираше неособено евроинтеграционно. Репортери предъвкваха резултатите с привкус на съжаление. Естествено, прозираше и тревога, че при създалата се ситуация малките играчи като наша милост ще бъдат големите губещи.
Слушах стараещите се да звучат приемливо интонационно хора около микрофоните и погледът ми попадна на голяма табела до чешмата с известен син цвят и европейското знаме със звездичките. На нея добросъвестни родни ползватели на средства информираха, че обектът е построен еди-кога си, от еди-кого си и то по еди-коя си европейска програма, естествено за развитие на еди-що си. Това е прекрасно, казах си, и пих с още по-голямо удоволствие още една студена вода. Тогава в минутите на блаженство прочетох на табелата, че за "обекта" са изразходени 196 хиляди лева.
Направо се облещих. Огледах се да видя какво е глътнало толкова пари. Каменната чешма от стария камък ли? Традиционните за района плочи ли? Малката отбивка за автомобил ли? Или кошчето за боклук и пейчицата? Прекалено много ми се видя този харч за нещо наистина хубаво и полезно, но все пак далеч не мащабно.
Та се замислих за радостта от усвоените пари, пък макар и за тази дребна работа. А и за още по-голямата радост от "съзиданието" чрез лостовете на пълноправната ни европейска принадлежност за далеч по сериозни обекти и... средства.
Но да оставим водата да си тече. Тя, казват някои, имала памет, за разлика от някои набедени псевдодемократи. И ако наистина е така, то нека си представим какво е запомнила живителната течност. Може би състоянието ни на фактическо самоизключване от европейската нормалност. Та не е ли своеобразен "Брекзит" например хроничната недостатъчност на екипи за спешната медицинска помощ в столицата. Където липсват над сто лекари и почти 60 медицински сестри. Където само 40 екипа обслужват 500 спешни случая на ден при позорно ниско за тази професия заплащане. Някои хитреци с бели престилки пък не карали пациентите в най-близката болница, което може спешно да отпрати страдащите към по-добрия свят след ненужна операция например. Позор, във всеки случай не европейски, а наш.
В същото време пък стопилата се армия на каносания Ненчев отбеляза дефицит за над 4500 длъжности. Затова с правителствено решение съкратените и напуснали през последните 10 години можели отново да се върнат на служба във войската. Без значение, че някои са огорчени и с мъка репрограмирали живота си, а други просто са се отървали от безхаберието и непрестанните реформи в сектора. Няма, оказва се, човешки мат'рял за т.нар. въоръжени сили. Сега първо ги съкращават и пенсионират, после ги връщат. Хаос! Е, такъв прецедент в Европа няма. Направете си справката, вечно позитивно мислещи от кабинета.
И накрая нещо, което ни вкарва в хармония с европейските ценности. Какъв ти тук български "Брекзит", каква ти самоизолация, ще кажат презадоволените от тесния връх на социалната пирамида. Един вестник например обсебва вниманието ни с разиграла се разтърсваща трагедия с... лястовичка. Подхлъзнало се пернатото и увиснало безпомощно на крачето си в края на гнездото. Просълзени граждани на Шумен алармирали огнеборците, които правилно спасили птичето. В съседство на същата страница изданието информира не така емоционално и между другото далеч по-кратко, че повече от два часа пътници на три влака на трасето София-Варна се обливали с пот в спрените душни композиции. Просто така, заради някакъв проблем в контактната мрежа. "Да не са висели на крачетата си пасажерите, че да ги жалим", ще креснат платени природозащитници от десния сектор. Както и колегите им амбициозни словоблудци, за които подлаганите непрестанно на ромски произвол възрастни хора от провинциални села, оставените да мизерстват с едни от най-ниските пенсии в света и без здравна защита хора от третата възраст са досадна неизбежност на неолиберализма. А затова пък мастурбационната радост от живота на милионерски съпруги и лоясалите им спътници по екзотични дестинации направо се представя за топ новина за "емблематични личности".
За богопомазаните за светлата страна на живота обаче всичко това няма особено значение. България виси на изсъхналото си краче като дух, политика и възможности извън европейското разплитащо се гнездо. За нейния изтерзан народ вече и пожарникари няма. Само премиерът с опит в тази работа лашка оптимизъм от маркуча след "Брекзита", че с "цялото самочувствие на успяла нация трябва да си направим извода".
Какво е това самочувствие и успяла нация? Нека попитаме водата. Тя може и да си спомни нещо отпреди 1989-а.