16 Ноември 2024събота12:25 ч.

България показа, че може

/ брой: 200

автор:Андрей Пантев

visibility 4005

В трескавото ни търсене на чудеса ние често подминаваме един невероятен случай в модерната история на България, в който за шест дни и със 700 жертви една страна под правно гарантиран васалитет двойно увеличава своята територия, нарушавайки един международен договор, под който са поставени подписите на всички велики сили. Фактически с този акт България показва, че нейната поява на европейската карта не е инцидентен подарък или стечение на обстоятелства, а е естествен продукт на нейното културно-политическо развитие. Както пише Иречек на един от своите приятели в София: светът вече ви гледа по друг начин.
Непрекъснатото изтъкване на идеята, че Англия е подкрепила Съединението, а Русия не е, подминава един особен факт за успеха на Съединението, а именно - че в Източна Румелия нямаше турски гарнизони, нямаше турска военна власт и можеше значително по-лесно да се осъществи един такъв въстанически порив, наследен от Възрожденската епоха. Докато в Македония и Одринско, където оставаха турски гарнизони, знаем, че работата не се осъществи, а там, където тя беше реализирана, това стана с много кръв и с много разочарования. Казано по друг начин, това означава, че без 3 март не можеше да има 6 септември.
Съединението си има и негативни далечни последствия. От една страна, то създаде условия за дружен антибългарски натиск от страна на останалите балкански сили, които изведнъж разбраха, че България може. Защото Шести септември показа именно това - че България може. Второ, ние самите получихме леко опиянение от тази бляскава и заслужена победа и изпаднахме от една крайност в друга. Бяхме си въобразили, че всичко можем. В спомените си Рихард фон Мах пише: "Българите вече бяха си въобразили, че богът на войната е българин". От идеята, че не можем нищо, получихме самочувствието, че можем всичко. Което в голяма степен парализира нашата способност да гледаме реално на перспективите за нашето обединение, при които трябваше да държим сметка и за реалностите, произтичащи от претенциите на великите сили.
Как отбелязваме този ден? И французи, и американци не възпроизвеждат на своите национални празници една историческа реалност, минала през векове. Не може вечно да преосмисляме едно историческо събитие. Не е необходимо на този ден вечно да има сказки, доклади и прочее изяви. Но твърденията, че преди 10 ноември това събитие е било подминавано без внимание, просто не са верни. Има стотици книги, монографии, спомени на участници, има грандиозен паметник на Съединението, имаше град с име Съединение. Така че идеята, че този ден е бил пренебрегван, само защото не е бил официален държавен празник, е много тенденциозна и само много условно и частично вярна. На този ден ние се замисляме не непременно за Чардафон Велики или за Захари Стоянов. Ние се замисляме защо Съединението беше осъществено по такъв убедителен начин. Отговорът е: другите малцинства - турци, гърци, евреи, арменци, виждаха, че Източна Румелия е по-добра държава и по-добро място за живеене, отколкото техните исторически отечества. Дори турците в Източна Румелия не направиха никакъв опит за съпротива, който можеше да провокира един етнически конфликт. Турция имаше перфектни законови основания да се намеси в полза на своите поданици в Източна Румелия. Нищо такова не се случи и това свидетелства, че когато една страна, в случая областта Източна Румелия, е устроена европейски - когато българските условия са по-добри, българските читалища са по-добри, българският език се налага по естествен начин в областното събрание, българските юристи са по-добри, българските търговци са по-подвижни, тогава не е необходима помощ отвън, каквато днес е условие номер едно, за да създадеш дори една малка партийка. По онова време вътре една област е узряла като дух, климат и като стопанска обстановка да се присъедини към етническото си отечество, към историческата си родина. Защото има една страна, която е по-добра от тази, в която живееш.
Това с пълна сила се отнася и за всички извънгранични райони, към които днес имаме исторически носталгични претенции. Когато в това отечество, което ти е било историческо, се живее по-добре, а не се убива, арестува и краде, тогава няма нужда от грандиозни национални концепции, доктрини и програми. Тогава има един естествен стремеж и порив към отечеството - такъв, какъвто се породи на 6 септември 1885 г.         

В София се произвеждат 41% от БВП на страната

автор:Дума

visibility 1052

/ брой: 219

Потреблението на домакинствата ускори растежа

автор:Дума

visibility 1026

/ брой: 219

Експерт предлага по-нисък ДДС за рибата

автор:Дума

visibility 1016

/ брой: 219

Тръмп разговаря два часа с Байдън

автор:Дума

visibility 1086

/ брой: 219

Втора инстанция осъди експрезидент на Аржентина

автор:Дума

visibility 1022

/ брой: 219

Протест в Брюксел срещу крайнодесните

автор:Дума

visibility 1090

/ брой: 219

Пет години затвор грозят Марин Льо Пен

автор:Дума

visibility 967

/ брой: 219

Медийният тероризъм

автор:Александър Симов

visibility 1089

/ брой: 219

Хронично бездействие

visibility 1050

/ брой: 219

"Символичната война" на съюзническите бомби

visibility 1045

/ брой: 219

Кой кой е в проектокабинета на Доналд Тръмп

автор:Дума

visibility 994

/ брой: 219

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ