15 Ноември 2024петък04:18 ч.

България между Съединението и Независимостта

/ брой: 217

visibility 1754

Д-р Богомил Колев

Днес милото ни Отечество отново е разделено, народът объркан, иска и търси справедливост, свобода, равенство, добър живот. Днес като никога досега се нуждаем от обединение, от национално морално нравствено съединение, така както са го направили истинските патриоти, милеещи за род и отечество - нашите предци, извършили териториалното съединение. Като потомци на нашите славни прадеди ние спонтанно се прекланяме пред идеите и високопатриотичните дела на "съединителите", но като че ли си ги спомняме само в деня на честването. Няма родолюбив българин, който да не е чувал за Съединението и да не оценява възникналата историческа необходимост от обединение между българите, разделени съгласно несправедливите каузи на обидния и унизителен за нас Берлински договор от 1878 г.


Днес повече от всеки друг път надписът на Народното събрание "Съединението прави силата" е актуален и жизненонеобходим за оцеляването, съществуването и просперитета на народа български и на милото ни Отечество. Съединението през 1885 г. е извършено независимо от неодобрението на Великите сили. Това е

едно от най-ярките събития

в нашата най-нова история, свързана с Третата българска държава. Това събитие е поучително за всички българи, независимо от тяхната политическа ориентация и достоен пример за нашите днешни политици и държавници.
В своето слово на тържествения митинг в Пловдив на 6 септември президентът Плевнелиев на думи направи закъснял опит за обединение с призивите за толерантност - "да се спре реваншизма", "политическата конфронтация да остане само в парламента", да не се допуска насилие, както "нашите предци (от Съединението) не допуснаха насилие", "българското общество да се бори за една обща кауза". Думи, констатации, призиви, но как да стане това сполотяване не бе посочено.
Докато течеше честването на 128-годишнината от Съединението и обединението на народа български, срамни скандирания на протестиращи срещу правителството на Орешарски огласяха тържеството като доказателство за тревожното време разделно, в което се намираме. С действията си Р.Плевнелиев на практика разедини още повече народа ни, вслушвайки се в гласовете на посланиците на някои Велики сили, на някои партии, включително и на ГЕРБ, който го създаде, вземайки страна в протестите с оправданието, че като президент "обединител" служи на всички българи. Говорейки за делата на истинските родолюбци "съединители", той като че ли забравя, че през 1885 г. тези  българофили са тръгнали срещу всички велики сили и са извършили народно дело в полза за цялата нация.
В съединението на две от парчетата на разкъсаната българска държава има много

 практическа мъдрост

Всеобщо е мнението на историците, че Съединението създава добри условия тогавашната България да се превърне в едно икономическо чудо, защитено в много войни. На кого ще предоставят управлението съвременните протестиращи срещу правителството "Орешарски" - вероятно на новосформиращия се Реформаторски блок и на ГЕРБ, надявайки се на победа, с която ще постигнат своята цел за промяна на системата. Съзнават ли протестиращите, че досега са били и че ще бъдат употребени при новосъздадените политически формирования и конфигурации, за да бъдат реализирани частнопартийни интереси, най-вероятно за тяхна сметка. Ако понятието партия означава "част" и ако "една част от обществото мисли по един начин, а друга - по съвсем различен", нима на тази основа, изградена с "тухлите" на конфронтацията и съзнателно внедряваната омраза може да се гради единение на обърканата част от разделения ни народ. Какво кроят тези "обединители на нацията"? Очаква се отговорът да стане ясен при отбелязване Деня на Независимостта на България. Събитията ще покажат. Обществото ни е объркано и болно заради безжалостно и безпрецедентно манипулиране на народа от някои заинтересовани политически сили.
Процесите у нас от февруари 2013 г.  показват, че

гражданското общество израства

но на този етап се проявява в своята стихийна неориентирана, лутаща се и колеблива форма. Уличните протести са безидейни и безсъдържателни, те се провеждат само под лозунгите "Оставка", "Нови избори", "Смяна на системата". Покрай тези искания се чуват какви ли не бисери, срамни, обидни и недостойни за един цивилизован народ.
Още по-обезпокояващото е, че не се появиха подготвени лидери от протестиращите с ясна концепция каква система ще искат, след като се борят за смяна на системата. Гордост би било за нас, българите, ако тук на Балканите в България се роди нова по-справедлива социална икономическа и политическа система за устройство и управление на обществото. Става дума за социална справедлива система като алтернатива на капитализма, който видимо и много ясно вече изчерпва възможностите си, и на бившия "реален социализъм", чието анатемосване у нас обаче показва, че ние се намираме в много изостанала фаза на идейно-политическо и идеологическо мислене и развитие. Реалният социализъм остана в историята безвъзвратно, но това не означава, че той трябва да бъде напълно анатемосан и че не може да се прероди в нова форма, на основата на демокрацията и пазарната икономика. В това отношение интерес представляват идеите и разработките на покойния Александър Лилов, един от идеолозите и основоположниците на съвременната социалистическа партия, бореща се за създаване на социална държава в условията на пазарна икономика.        
Ситуацията именно сега в една бивша социалистическа страна като България, поела пътя на демокрацията на базата на капиталистическите производствени отношения, е изключително благоприятна за раждането на нова, по-справедлива система като алтернатива на реализиращия се в страната капитализъм и на бившия реален социализъм. За съжаление вижда се, че в някои средства за масова информация (телевизия, вестници, радио) се явяват говорители на протестиращите, които не знаят каква система искат, не са подготвени, нямат необходимата теоритическа подготовка и реална оценка на събитията и на обстановката в страната и света. Колкото и да е нестабилно настоящото управление, колкото и да го отричат неговите противници, именно то е призвано да измъкне страната от дъното, именно то може да подготви основите за промяна в желаната посока, включително и от протестиращите.     
 
Светът върви в посока на ляво

Затова и у нас е необходимо да се формират именно такива реформаторски движения. В това отношение т.нар. контрапротрстиращи се изявяват като ядро на тези движения, които безспорно ще се разрастват и развиват. На компетентната част от населението е ясно, че реставрация на т.нар. реален социализъм не може да има. Опасното е, че продължава тази ненавист и омраза, раждана и подкрепяна от някои недоволни, живели в тази епоха, и от борещи се за власт политически сили в името на своите чисто политически частни интереси. Това се предава на младежта, която не е живяла и не е видяла този социализъм, неговите безспорни немалко постижения, разбира се, и недостатъци. 
Има и друго. Изживеният социализъм поне у нас се свързава и с Русия, с бившия Съветски съюз. Злостната кампания срещу Русия от т.нар. русофоби също е от значение за обстановката и разединението на народа у нас. Впрочем още след Освобождението и създаването на Третата българска държава се родиха тези две течения - русофоби и русофили. Борбата, неразбирателствата между тях са били причина за остри вътрешнопартийни борби, преврати, смяна на власт. Ония, които познават историята, си спомнят, че тези борби започват още при правителството на Петко Каравелов, засилват се при Стефан Стамболов, довеждат страната до национални катастрофи и фашизъм, за да не стихнат до края на Втората световна война, че и до днес. Балканите винаги са били обект на геостратегическите интереси на Великите сили. И тъй като борбата на Великите сили е и срещу съвременна Русия, която търси своя специфичен и самостоятелен път на развитие, то това се отразява неблагоприятно в развитието на страната ни с протестите срещу настоящото правителство. България като малка държава би трябвало да бъде, както искаха десните партии в началото на прехода, "Швейцария на Балканите". Тя би трябвало да бъде в прекрасни отношения както със своите славянски братя от бившите социалистически страни, респ. с Русия, така и с всички останали страни на света, включително и със западните Велики сили и САЩ. Точно тук поляризирането на настроенията под влияниието на разните "фили" и "фоби", стимулирани от Великите сили или от преклонението пред тях, е онова, което все още спъва развитието ни в благоприятна просперираща посока. Дали ще се родят политици у нас, които биха могли да осъществят една баласирана политика с Великите сили и определена независимост в рамките на обвързаността и задълженията ни с Европейския съюз, времето ще покаже.
Днес нашият многострадален народ, измъчен от преодоляването на всякакви трудности, се нуждае от работещо правителство със социална програма, каквото е правителството "Орешарски", от истински съвременни родолюбиви българи, последователи на кристално чистите патриоти, на будителите на нацията от епохата на Българското възраждане, които да ни поведат по пътя към обединението. Скоро предстои да отбележим и другия голям национален празник "Провъзгласяване Независимостта на България". Дано го посрещнем съединени от волята за просперитет и по-добър живот за нас и децата на България.

Намаляват българските компании сред топ 500 в Източна Европа

автор:Дума

visibility 561

/ брой: 218

Въглищата спасяват електроенергийната система

автор:Дума

visibility 590

/ брой: 218

С 60% са по-ниски добивите от пчелен мед тази година

автор:Дума

visibility 557

/ брой: 218

Строителството изпреварва IТ сектора по заплати

автор:Дума

visibility 520

/ брой: 218

Северна Корея вече участва във войната

автор:Дума

visibility 576

/ брой: 218

Съединените щати откриват ракетна база в Полша

автор:Дума

visibility 558

/ брой: 218

В Прищина заговориха за "Велико Косово"

автор:Дума

visibility 495

/ брой: 218

Накратко

автор:Дума

visibility 554

/ брой: 218

Ама, вярно ли е?

автор:Аида Паникян

visibility 612

/ брой: 218

Прероденият геополитически гълъб

автор:Александър Симов

visibility 615

/ брой: 218

Непростима безпаметност

visibility 516

/ брой: 218

По следите на една забравена, но величава битка

visibility 627

/ брой: 218

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ