Мария Григорова:
Арбитражният съд може да гледа дела на ЕРП-та
Младите хора имат бъдеще в България, но не им се дава шанс, категорична е съдийката
/ брой: 188
МАРИЯ ГРИГОРОВА за много дупничани е известна като председател на местния моторен клуб "Байкър бойс". Дамата с бензин в кръвта е завършила право в ЮЗУ "Неофит Рилски" и упорито гради своята кариера. Преди броени седмици Мария бе избрана за заместник-председател на Арбитражния съд - София. Тя спечели конкурса, като преди това бе редови арбитър в същия съд. Това е поводът и за разговора ни с нея.
Цитати:
"Съдебната ни система се нуждае от безпристрастно оценяване на всеки един магистрат и прозрачни и справедливи критерии за кариерно израстване."
"За държава като България броят на юристите е предостатъчен и следва да бъде регулиран от държавата."
- Госпожице Григорова, вие сте дипломиран юрист, но не сте завършила СУ "Св. Климент Охридски". Въпреки това от около година сте арбитър в Арбитражния съд - София, дори от няколко седмици сте избрана за заместник-председател на същия съд. Как приемате този факт?
- Възпитаник съм на Югозападния университет "Неофит Рилски", където мои преподаватели бяха проф. Траян Лялев, проф. Огнян Герджиков, проф. Любен Корнезов. Малко след като се дипломирах, започнах работа като юридически консултант в КНСБ. Работих в магазин за мотори в Дупница. Освен че продавах части за мотори, давах и юридически консултации на моя шеф. Давах такива на приятели и познати, защото нямаха възможност да си позволят юридически услуги на колеги адвокати. Водих множество дела, от които над 72 спечелени и нито едно загубено.
През 2011 г. след кандидатстване бях вписана в списъците на Арбитражния съд - София. През 2013 година по предложение на бившия председател на съда Кремен Константинов бях избрана за заместник-председател на Арбитражния съд - София. Изборът беше проведен на 3 юли 2013 г., а кандидатурата ми бе гласувана с пълно единодушие от Арбитражната колегия. На тези избори за председател на Арбитражния съд - София бе избран и г-н Драгомир Желязков. Той е бивш съветник в политическия кабинет на бившия вицепремиер и министър на финансите Симеон Дянков. По време на служебното правителство бе съветник в социалното министерство. Освен мен бе назначен и още един заместник - Кремен Константинов. Освен че е невероятен професионалист, г-н Константинов е и добър медиатор.
- Според статистики всяка година от българските университети излизат около 2000 - 2500 юристи. Малко или много е тази бройка за страна като нашата, г-це Григорова?
- Намирам, че за държава като България броят на юристите е предостатъчен и следва да бъде регулиран от държавата. До промените през 1989 година при население над 8 млн. души е имало прием само на 160 души. Тогава бройката им напълно е задоволявала нуждите на правораздаването в България.
- Един страничен въпрос, защо хората от малките градове на страната търсят препитание в по-големия град според вас?
- За съжаление в по-малките градове работните места са ограничени, не само за младите, а и за по-възрастните, но работоспособни хора. Това е проблем, който следва да бъде решен от правителството чрез приемане на адекватни социално-икономически мерки в тази насока. Не намирам за нормално млади хора с добро образование да търсят реализация и препитание в други държави.
- Какво точно представлява арбитражният съд, г-це Григорова? Чували сме за районен, окръжен, административен, касационен.
- Арбитражният съд се създава по споразумение между страните като форма на уреждане на международни спорове. Той се среща в Древна Гърция, по-късно, през Средновековието, получава широко разпространение. Важен момент в развитието му са Хагските мирни конференции от 1899 г. и 1907 г. На базата на тези конференции се създава и настоящият постоянен Арбитражен съд в Хага. За читателите ще бъде интересна информацията, че за Арбитражния съд не важи международната подведомственост. Тоест ако българска фирма е сключила договор с китайска фирма и китайският контрагент е неизряден по договора, то тогава, вместо да се завежда делото в Китай, искът може да се предяви в Арбитражния съд в България. Най-важното, което ще се спести, е сблъсъкът с непозната правна система, множество разходи по пътуването и др.
Искам също да подчертая, че Арбитражният съд работи много по-бързо и по-евтино от другите държавни съдилища, тъй като производството е на една инстанция.
- Какви дела се гледат по-конкретно и какви преобладават?
- За първото тримесечие на годината в Арбитражния съд - София са образувани 73 арбитражни дела за корекция на сметки на абонати на електроразпределителни дружества, или общо 36 272 - като голяма част са дела по ускорени производства - произтичащи от задължения към електроразпределителни дружества, мобилни оператори и застрахователни дружества.
От 15 арбитражни съдилища в страната само Арбитражният съд - София има такъв брой дела. В съда работят 7 деловодители, 64-ма призовкари, като вписаните арбитри са 32.
Останалите арбитражни съдилища в България работят чрез пощенски служители, които не притежават съответната квалификация да връчват съобщения, съобразно изискванията на Правилника на арбитражния съд. Ние разглеждаме дела на телекомуникационни компании, електроразпределителни дружества, застрахователни компании, някои международни дела и др. Делата са конфиденциални, тъй като целта е да се запазят деловите отношения на страните и да се разреши спорът по възможно най-лекия за тях начин. Най-важното е, че делата приключват едноинстанционно за 2-3 месеца, докато в държавния съд за период от около 2-3 години.
- Споменахте факта, че Арбитражният съд е първоинстанционен. Останалите съдилища в България са триинстанционни, а това неминуемо води до забавяне на делата и чувство на неудовлетвореност сред хората. Защо така е конструиран този съд и какво е вашето мнение за бавното и тромаво правораздаване в България?
- Това е тема, по която можем да говорим надълго и широко. Според мен планирането е добър вариант. За създаването на една добре функционираща, ефективна и прозрачна съдебна система е необходимо изграждане на единна стратегия, свързана с планиране работата и щатовете на магистратите и съдебната администрация във всеки отделен съдебен район, осигуряване нормативна възможност за обективното и безпристрастно оценяване на всеки един магистрат и прозрачни и справедливи критерии за кариерно израстване. Само така ще отговорим на критиките за бавна и неефективна съдебна система и ще издигнем нейния авторитет.
- Въпреки тайните и конфиденциалността можете ли да разкажете за случай от практиката ви?
- От арбитражната си практика не бих искала да коментирам казуси. Помня, че като юрист помогнах на една жена да запази жилището си.
- Да ви върна малко назад във времето. Вие бяхте в един курс с Кристина Коюмджиева, девойката, която бе залята със сода каустик от момче, а поръчката бе дошла от бившия й приятел. Какво си спомняте от този случай и сега от позцията ви на съдия как бихте гледали това дело и каква би била присъдата, която евентуално бихте издали?
- Искам да уточня, че пред Арбитражния съд не се гледат наказателни дела. Убедена съм, че съдията, постановил присъдата, е бил справедлив. Доколкото си спомням, присъдата бе близо до максимума, предвиден в закона. Не е моя работа да коментирам дали предвидените наказания са правилни или не. Дано никога повече не се случват подобни престъпления. Радвам се, че Криси е добре, доколкото е възможно да се нарече добър животът й след ужасния инцидент. Доколкото зная, тя също вече е юрист и мога само да й пожелая да се развива в професията.
- Тогава да ви попитам за друг юридически казус - законни ли са или не действията на протестиращите, на полицията при охраната на тези протести и на кметицата на София Йорданка Фандъкова? Нейни политически опоненти я обвиниха, че не спазва закона при даването или недаването на разрешения за протестите?
- Не бих могла да дам еднозначен отговор на този въпрос. За протестиращите действията им са законни, тъй като същите са регламентирани като тяхно право в Конституцията на РБългария. За правителството естествено е, че протестите не са такива. Според мен на този въпрос може да даде отговор единствено Върховният административен съд.