Възгледите на безсловесния храст

(продължение от вчерашния брой)

7. Българските срещи с Франкенщайн

27 февруари 1933 г., 21,25 ч., Берлин. Пламва Райхстагът. На 9 март Георги Димитров, Попов, Танев и Торглер са арестувани и обвинени за престъпления, които никога не са извършвали - палеж и заговор срещу току-що възсиялия Трети райх. Следствието продължава 7 месеца. На 21 септември започва Лайпцигският процес. На 31 декември прокурорът оттегля обвиненията поради липса на доказателства. Всичко приключва за по-малко от 10 месеца. Нацизмът преживява своето първо световно поражение.  
13 май 1981 г., 17,45 ч., Рим, площад "Св. Петър". Мехмед Али Агджа прострелва папа Йоан Павел Втори. Следствието продължава 72 дни. Заключението е, че Агджа няма съучастници, няма връзки с други организации, тайни служби или други държави. На 25 ноември 1982 г. Сергей Антов е арестуван и обвинен в атентат срещу папата - престъпление, което никога не е извършвал. Следствието продължава 2 години и 6 месеца. Процесът започва през май 1985 г. и завършва през март 1986 г. Един невинен български гражданин гасне 1233 дни в затвора "Ребибия", италианските тайни служби съсипват неговата психика и унищожават неговата самоличност. Една гигантска лъжа е тиражирана в стотици хиляди страници - "българската следа". Антонов е освободен "поради липса на достатъчно доказателства". Неговият живот е сринат, името на България - опозорено.
9 февруари 1999 г., Бенгази. Българските медици са отвлечени и обвинени в умишлено заразяване на 460 либийски деца със СПИН - чудовищно престъпление, което никога не са извършвали. Инквизират ги свирепо, пребиват ги с тояги и кабели, разпъват ги, провесват ги на един скрипец, дрогират ги, изтезанията с ток са неописуеми, осъждат ги три пъти на смърт и веднъж - на доживотен затвор, държат ги като заложници 8 години и половина. Седем невинни български граждани гаснат в затвора "Джудейда" 3097 дни. Те бяха тройни заложници - на един диктатор, на бездарната българска дипломация и на величайши геополитически и финансови интереси.
Лайпциг, 1933... Рим, 1982-1986... Триполи, 1999-2007...
Трети райх... Италия (СИСМИ)... Джамахирия...
Хитлер... ЦРУ (Буш-баща, Бжежински, Кисинджър, Хелмс, Клайн, Ледийн, Калб, Стърлинг, Алекс Алексиев, Паница)... Кадафи.
Нацизъм... Студена война... Геополитика...
Три процеса, и трите - еднакво фалшифицирани, монтирани, политически, абсурдни.
Хитлер се самоуби, нацизмът се прероди в неонацизъм, Бушовците станаха президенти, Бжежински и Кисинджър ни наставляват, Кадафи го възнаградиха, а после го убиха, Студената война никога не свършва, само се прекръсти на война срещу тероризма и наплоди тероризъм...
Лайпциг превърна Георги Димитров в лидер на световната левица. 
Сергей Антонов угасна сам, изоставен, забравен, безпомощен, безпаметен, безмълвен. Изминаха 30 години от процеса в Рим, българската държава (преди и след 1989) не си мръдна и малкото пръстенце, не потърси отговорност от италианските тайни служби и техните студенокръвни демократични приятели - за бруталната лъжа, за един съсипан живот, за похитеното достойнство на България. Повече от 15 години в италианското правосъдие не съществува формулата "поради липса на достатъчно доказателства", но българската държава така и не поиска преразглеждане на делото, нито пълно оневиняване на Антонов, остави истината да спи под надгробния му камък. За сметка на това реставраторите на "българската следа" бдят и периодично изригват отрова срещу България.  
Медиците бяха спасени, но не бяха оневинени. Те са свободни, но справедливостта я няма. Изминаха 5 години от тяхното завръщане, а българската държава не си мърда и малкото пръстенце, не настоява за пълното оневиняване на 7 български граждани, не се бори за собствената си чест и добро име.
Никой не искаше да съди Кадафи, докато беше всевластен и недосегаем, но всеки искаше да търгува с него. За няколко петролни сонди в повече. За някой друг милиард в повече. 
Кадафи е мъртъв, неговата Джамахирия - също. Но държавата Либия съществува. Режимите се сменят, държавата остава. Довчерашните слуги на диктатора се преродиха в "революционери". Но завинаги си остават съучастници в акта на държавен тероризъм над 7 български граждани.
Днес никой не иска да съди Либия. И този път цената на цивилизацията не е няколко петролни сонди в повече. Цената е самата цивилизация.

Послепис
В помощ на българската прокуратура.
Кратък опис на престъпленията на либийските власти срещу правосъдието и правата на човека:
А) От първия миг медиците стават жертва на произволен арест. Това е грубо нарушение на правото на свобода и сигурност, записано в чл. 9 от Всеобщата декларация за правата на човека (ВДПЧ); в чл. 5 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи (ЕКПЧ) и в чл. 9, ал.1 от Международния пакт за граждански и политически права (МПГПП). Отвличането и противозаконното лишаване от свобода се наказват от българския Наказателен кодекс (НК) със затвор до 15 години (чл. 142 - ал.1, ал.2, т. 1,2,5, ал. 3, ал.4 и чл. 142а - ал. 2 и ал.4) 
Б) Либийските власти не уведомяват медиците нито защо са арестувани, нито в какво са обвинени - нарушение на чл. 9, ал.2 от МПГПП и на чл. 5, ал. 2 от ЕКПЧ.
В) Медиците не могат да обжалват законността на ареста - нарушение на чл. 9, ал. 4 от МГПП и чл. 5., ал. 4 от ЕКПЧ. 
Г) Либийските власти разпитват медиците без адвокат и без преводач и ги принуждават да подписват показания на арабски, който те не владеят - нарушение на чл.14, ал.3, "а" и "б" от МПГПП и чл. 5, ал. от ЕКПЧ.
Д) Либийските власти подлагат на чудовищни инквизиции, унижения и гаври отвлечените медици. Това е грубо нарушение на чл. 5 от ВДПЧ; на чл. 7 от Пакта; на чл. 3 от ЕКПЧ; на КПИ; на Декларацията за защита на всички лица от подлагане на изтезания или други форми на жестоко, нечовешко или унизително отношение; на чл. 5 от Кодекса за поведението на длъжностните лица по поддържането на правовия ред (в случая - висши офицери).
Е) В изтезанията участва д-р Абдул Маджид Шол - нарушение на Принципите на медицинската етика за здравните работници, особено лекарите, с цел защита на затворниците и лицата, задържани под стража, от изтезания и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание
Ж) Чрез инквизициите либийските власти принуждават медиците да свидетелстват срещу себе си - нарушение на чл. 14, ал. 3, буква "ж" от МПГПП.
З) Либийските власти упражняват насилие над медиците, за да се откажат от християнската си вяра - нарушение на чл. 8 от ВДПЧ; на чл. 9 от ЕКПЧ и на чл. 18, ал. 1 и 2 от МПГПП.
И) Грубата намеса в личния живот, семейството и кореспонденция на медиците, посегателството върху тяхната чест и добро име, нахлуването в техните жилища, обиските без заповед или с фалшива заповед, без свидетели и без протокол, са тежки нарушения на: чл. 12 от ВДПЧ; на чл. 8 от ЕКПЧ и на чл. 17, ал. 1 и 2 от МПГПП.
Й) Либийските власти прегазиха без остатък правото на медиците на справедлив съдебен процес (нарушение на чл. 6 от ЕКПЧ) и правото на независим, безпристрастен и компетентен съд (нарушение на чл. 10 от ВДПЧ и на чл. 14, ал. 1 от МПГПП). Либийският съд не допусна в съдебната зала свидетелите на защитата, нито даде възможност на медиците да разпитват свидетелите на обвинението (нарушение на чл. 14, ал. 3, "б" от МПГПП и на чл. 6, ал. 1 "d" от ЕКПЧ).
К) В една държава (Либия), където един диктатор (Кадафи) осъди на смърт българските медици преди съда, вместо съда и като указание към съда (приликите с днешна България не са случайни), в такава държава презумпцията за невиновност е невъзможна, недопустима и осъдителна. В такава държава нарушението на чл. 11 ал. 1 от ВДПЧ, на чл. 14, ал. 2 от МПГПП и на чл. 6, ал. 2 от ЕКПЧ, е дело достойно, праведно и похвално.        
Л) Либийските власти извършиха най-перфидното нарушение - злоупотреба с право, като превърнаха българските медици в инструмент за изнудване на България и международната общност (нарушение на чл. 30 от ВДПЧ, чл. 17 от ЕКПЧ, чл. 5 от МПГПП).
М) Либийските власти държаха като заложници българските медици 8 години и половина, което е престъпление, според Международната конвенция за борба срещу вземането на заложници. И България, и Либия са ратифицирали тази конвенция. Взимането на заложници се наказва и от НК с лишаване от свобода до 12 г. (чл.143а).
Нека юристите продължат азбуката на престъпленията до края.