Балканската пушилка

Голяма борба за чист въздух пада на Балканите и Югоизточна Европа, както стана модерно да изричат напоследък политическите чиновници. Битката се води буквално, защото се пълним с фини прахови частици, но и иносказателно, тъй като политическият въздух е наситен със смог от реални и измислени проблеми,  множество предразсъдъци. Българският "въздушен" принос към проблема преди дни даде бившият пловдивски кмет Гърневски. От склонност към  поетични напъни, или просто като доказателство за любов към новата любима партия, той изпусна тежък задушлив газ в парламента. Добре, че ги имаше дежурните освежители на въздуха, неговите другари от ГЕРБ и сие, за да се диша с пълни гърди. Маститият депутат обаче така се бе увлякъл в юнашкото громене, че със слизането си от височайшата трибуна и мръсната реплика за едва ли не озониран въздух заради "отсъствието на комунистите", даде възможност и на хилядната телевизионна аудитория да въздъхне дълбоко. Някои отдадоха агресията в изказването като опит за разходка на чист въздух с кални стари ботуши из калната нива на България, но мнозина в социалните мрежи провидяха с тревога възраждащ се реваншизъм и принос за ново разделение на нацията. Нещо, което може бързо да ни върне в близки и по-далечни времена, за които измамно си мислехме, че са необратимо в миналото.
    Поради местоположението си и оскъдната промишленост в Скопие фините прахови частици са малко. Но пък як политически прахоляк се вдигна от демонтирането на едно от монументалните безумия на кабинета на Никола Груевски по програмата "Скопие-2014". Първата "жертва" бе на известния като ликвидатор на ВМРО Андон Янев-Кьосето, увековечен от камък пред Върховния съд. Опозицията на Груевски естествено се закани да върне паметника и накаже сегашните инициатори за дамонтирането му, но когато дойде на власт. Управляващите на Заев пък влязоха в оправдателен режим и под прикритието на пушилката около името на Македония продължават да търсят подкрепа за своите тези в стара Европа. Оттам долитат  разнопосочни сигнали, независимо, че преобладава солидарността с геостратегическия интерес на единия от големите полюси в световната политика отвъд Атлантика, който настоява за по-бързото разрешаване на проблема с името и откриването на пътя пред Скопие за НАТО.
    Пред съседна Сърбия този проблем изобщо не стои на дневен ред, особено след бомбардировките на Алианса над страната през 1999 г. по време на Косовската криза. Затова пък президентът Вучич прие радушно външния руски министър Сергей Лавров и му предаде покана за гостуване на президента Путин. В размяната на определено приятелски интонираните послания от двете страни направи впечатление изразената възможност Русия да съдейства за урегулирането на отношенията между Белград и Прищина. В синхрон със своята политика Вучич потвърди неотклонната линия на близко сътрудничество с Русия, но и балансираната политика с другите велики сили и стремежа на страната към еврочленство. Стана въпрос и за желанието на Белград да получава руски газ по трасето на "Турски поток". Иначе смогът в Белград и София е един и същ. За десетата годишнина от независимостта на Косово се събраха малко хора, а не като в деня на отцепването, когато сръбската столица бе залята от протестиращи и огън не само в очите на хората.
    В Тирана балкански прахоляк вдигна отново премиерът Еди Рама. Известен със свободния си политически слог той се изцепи за общ президент, обща външна и отбранителна политика на Албания и Косово. После традиционно се измъкна с неправилно тълкуване на думите му, а в Прищина, поне привидно, не бяха много съгласни с него. Там очевидно на дневен ред бе ратификацията на споразумението с Черна гора за границите, което по обещанията на европейските чиновници може да доведе до облекчаване на пътуванията на косоварите на континента. В по-богатия Север пък Хърватска и Словения трудно се понасят заради стар, но актуализиран спор около разграничителната линия в Пиранския залив. Лошо се гледат военните от патрулиращите катери, което поставя в деликатна ситуация европейските ментори на тези две членки на ЕС. Международен арбитраж постанови миналата година, че 80% от залива е словенски. Но ако преди членството си в Евросъюза Хърватска бе готова да преглътне горчивия хап, то сега не е съвсем съгласна. За Словения обаче преобладаващият контрол на зоната означава излизане от крайбрежните в международните води на Адриатика.
    Ето такава пушилка се вихри на Балканите. А наша милост, като територия на благоденствието, законността и перфектната континентална експертиза, се вживява в ролята си на ментор на страните-кандидатки за членство в клуба на богатите. Поне така излиза от приказките на управляващите и съпридружните им медии. Хайде, по-кротко! Че в пушилката ставаме все по-неразпознавами, освен по газа в залата на НС...