Парите от Европа са усвоени, страната остава аутсайдер

Стар виц оприличава статистиката с бански костюм - показвала много, но криела най-важното. Ако ви се случи да четете последния годишен доклад (за 2014 г.) за изпълнението на оперативна програма "Развитие на конкурентоспособността на българската икономика", ще се убедите, че закачката съвсем не е безпочвена. Десетките числа и проценти, сравненията с предходни периоди и дори със ситуация, при която нямаме такава оперативна програма (ОП), внушават три неща. Първо. Програмата се изпълнява. Второ. Парите се усвояват успешно. Трето. Ефектът от всичко направено е положителен.
Внимателен прочит на стоте страници доклад разкрива съвсем не толкова оптимистични нюанси на гръмко натрапената успешност, чийто ефект върху икономическия растеж (неясно как изчислен), макар обявен за значителен, всъщност е

в рамките на статистическата грешка

Така например според отчета броят на наетите изследователи в предприятията е 223 (при заложена цел 110), но количеството успешни проекти, изготвени от тях, е 0 (при цел 120-150). Броят подадени заявки за търговски марки, дизайни и патенти от подкрепените предприятия и изследователки организации е 92 (при цел 80), но регистрираните са - 0 (при цел 180). Имаме процес, но нямаме резултат. Това обаче не го пише в текстовата част на доклада, според която всичко е прекрасно.
Друг пример. Според отчетеното по  приоритет "Развитие на икономика, базирана на знанието и иновационните дейности" са подкрепени 70 стартиращи иновативни предприятия (при заложена цел 95-130), като нивото на оцеляването им е 100% (при заложена цел 30%). Документът не коментира кога е измерено оцеляването, година след приключване на финансирането, две години или още докато траят проектите. Това е важно да се знае, тъй като по аналогичен начин ОП "Развитие на човешките ресурси" отчита стотици хиляди обучени български граждани, осигурена заетост на десетки хиляди от тях, но едва 18 работни места, запазени една година след спиране на финансирането. Същата е ситуацията и с неправителствените организации, спечелили проекти по ОП "Административен капацитет". Създадени набързо в последния момент преди старта на процедурата за финансирането им,

след приключване на проектите

повечето преустановяват дейността си. Спират плащането на заплати и осигуровки. Освобождават служителите си и офисите.
Казано с други думи, докато има европейски и бюджетни пари, нещо се прави. Свършат ли, всичко замира. Само че този ефект не се проследява в отчетите, защото не е политически лицеприятен. Признаването му ще хвърли сянка върху гръмките слова за успешност и ще покаже, че тя е сведена до механичното усвояване на пари, макар и реализирано по правилата на Брюксел. Ще стане ясно и друго, че всеки разговор за устойчивост би бил компрометиран понеже такава на практика няма. Ето защо оперативните програми и еврофондовете се разказват в публичното пространство като километри магистрали, брой спортни зали, детски площадки и прочие, и най-вече като усвояване на пари. И понеже миналата година беше последна за изхарчването на средствата от първия програмен период (2007-2013 г.), политиците акцентираха върху усвояването им, при това в проценти. Колкото по-близо до 100%, толкова по-добре, все едно това е единственото мерило за управленския им капацитет. Така постъпиха и Бойко Борисов, и Кристалина Георгиева, и Томислав Дончев, и кметове и кандидат-кметове по време на предизборната кампания, и всеки висш държавен чиновник, който реши да прави позитивен пиар чрез оперативните програми. В навечерието на Рождество ресорният вицепремиер обяви поредния успех - 94% усвояване на евросредствата.
Въпросът е в това, като сме толкова добри и едва ли не отличници,

защо живеем зле?

Защо икономиката ни е в будна кома? Защо от производители се превърнахме в потребители на внесени стоки от други страни, в т.ч. на плодове и зеленчуци, нали ОП за развитие на селските райони уж финансира родното производство? Защо диспропорциите между Северна и Южна България се увеличават, вместо да се намаляват, нали прокламираната цел на еврофондовете беше кохезия - сближаване? Защо социалните неравенства се задълбочават, та нали евросредствата трябваше да се харчат с оглед постигане на положителен ефект едновременно за много хора, не за отделна група и не за отделен човек? Защо енергетиката е пред колапс, нали изпълнихме, че и преизпълнихме плана за инсталирани възобновяеми мощности, набелязан за 2020 г. още през 2012 г.? Защо неграмотните и трайно безработните са безчет, нали уж ги "квалифицираме" и "ограмотяваме" с европари? И още десетки защо...
На тези въпроси политиците нямат отговори. Те дори и не помислят да ги коментират. Защото ще трябва да кажат и за другата роля на еврофондовете. Тази, която създава пръстени от фирми - на консултанти, на изпълнители (усвоители на европари) и подизпълнители. На бизнес, който съществува само и единствено покрай европоръчките, и на друг, който специално "възниква" от нищото, понеже са му обещани европроекти. Политиците трябва да престанат да се правят, че не забелязват как еврофондовете изкривяват пазарната среда, "успиват" предприемачите, превръщайки ги в бюрократи, интересуващи се не от нуждите и търсенето на пазара, а единствено от параграфите и условията за получаване на пари по процедурите, написани от Брюксел.
Колкото и да не им се иска, управляващите

ще трябва да признаят

но не под сурдинка, а на висок глас и друго, че 80% от инвестициите в страната идват точно от еврофондовете, че те нямат капацитет да привлекат чужди инвеститори, нито да създадат дружелюбна и предвидима среда, която да ги доведе тук - правна, данъчно-осигурителна, съдебна, нито да гарантират квалифициран човешки ресурс, сигурност и неприкосновеност на инвестициите. Управляващите ще трябва да кажат, че европроектите са превърнати в перверзна награда на послушание и лоялност на местната власт, която ги употребява както намери за добре според хоризонта и визията си за престой в управлението. И не на последно място, искат или не, властите ще трябва да признаят, че се справят зле с управлението на европарите, че "борят" корупцията само на думи, показно за пред големите началници отвън, а в действителност съучастват в порочни практики, при които част от средствата се отклоняват за други цели. Така въпреки милиардите, излети в икономиката, за квалификация и преквалификация, България си остава аутсайдерът на ЕС, макар вече девет години да е в клуба на богатите.
Миналата година беше първата от

новия програмен период

ОП "Развитие на конкурентоспособността на българската икономика" вече се казва "Иновации и конкурентоспособност". Разбира се, още преди да е финансиран дори един проект, държавните чиновници, администриращи програмата, побързаха да наченат усвояването на част от заложената техническа помощ, да огласят първите обществени поръчки, че и да се препънат в тях. Така например обявата за организиране и провеждане на информационни събития - семинари, конференции, кръгли маси и консултации с експерти, презентации, срещи с лидери на мнение и др., публикувана на 4 юни 2015 г. с индикативна стойност 500 000 лв., бе прекратена. Вината за гафа, според записаното в официалните документи, намиращи се на страницата на Агенцията за обществени поръчки (АОП), е на Министерството на икономиката, което не е задало коректно параметрите, по които да бъде оформено ценовото предложение на отделните фирми, така че да е съпоставимо и да се спазят принципите на конкуренцията. Само след четири дни, на 8 юни, е публикувана друга обществена поръчка. Този път за изработка на печатни материали, свързани с дейността на оперативната програма и за доставка на рекламни сувенири. Общата стойност на поръчката е 240 000 лв. Тя е прекратена частично - в частта за сувенирите, тъй като фирмите, подали оферти, не отговарят на предварително посочените условия. Обществената поръчка за доставка на офис обзавеждане за нуждите на управляващия орган на ОП в столицата и негови поделения в шест български града, на стойност 180 000 лв., публикувана на 24 септември, е прекратена изцяло отново

по вина на възложителя

т.е. Министерството на икономиката. Този път чиновниците са забравили да предвидят изискване участниците да имат Сертификат за внедрена Система за управление на качеството по стандарт ISO 9001:200х или еквивалентен.
Единствените обществени поръчки, които към момента са валидни, са за изработка на 12 бр. 30-секундни рекламни аудио- и визуални клипа, с индикативна стойност 108 000 лв.; за анализ и оценка на административния, техническия и финансов капацитет на институционалните бенефициенти на програмата на стойност 280 000 лв.; за  социологически проучвания за изпълнение и мониторинг и оценка на Годишните планове на стойност 200 000 лв. и за юридически услуги за 250 000 лв. Между тях е вмъкната и обява за закупуване на 20 броя нови моторни превозни средства - 15 леки автомобили тип "хечбек", 2 пътнически тип "СУВ" и 3 леки автомобила тип "седан". Общата стойност е 800 000 лв. без ДДС. Така, още преди да е финансиран какъвто и да е проект, чиновниците се приготвиха с усвояването на първите 2 558 000 лв. без ДДС. Понеже не можаха да напишат дори условията според изискванията, ще усвоят 1 678 000 лв. Засега. И ще продължават напред, както те си знаят. Да му мислят онези, които се надяват парите от ОП да променят живота им.