За родовата памет и историята

Емил Йотовски

"Аз съм българче" да бъде изхвърлено от читанките на децата ни, защото пречело на интеграцията? Моля?
Да забравим, че сме българи, за да не пречим на света тогава?
Ама що не вземат децата ни да учат арабски, турски, украински, че да не се чувстват гостите неудобно? Или пък да вземем да умрем всички, че да има и къде да живеят пришълците?
Паметници - съборени, родова памет - изтрита, възрастни роднини - измрели, учебници и книги - променени. История - какво означаваше тази дума? Случват се някакви абсурди, които нямам идея защо се търпят.
Ясно е, че корпоративното управление няма нужда от личности, а от биомаса, която да издържа техните семейства, но наистина ли всички са запленени от мисълта да са полово и родово неутрален планктон?
Цитат от текст на маргиналката Светла Енчева:
"За да е възможна интеграцията, много сфери трябва да се променят, включително образователната система. Защото тя е скроена единствено по мярата на етническите българи.
Няма как децата на 100 000 имигранти да се почувстват пълноценна част от българското общество, ако са длъжни да учат ДАз съм българчеУ, без на образователната система да ? хрумва, че и те биха могли да научат българските деца на нещо и да обогатят живота им."
В същото време ако си роден в щатите, ако ще и да си ескимос - ти вече си американски гражданин. Който след време ако остане да живее там ще си кичи къщата с тяхното знаме и ще познава историята им по-добре от своята. Интеграция или обратна осмоза?"

Фейсбук