Вкусът на истината

Много малко е необходимо, за да се унищожи един човек: трябва само да го убедиш, че делото, с което се занимава, не е нужно никому. Това са думи на великия руски писател Достоевски.
Дълбоко се съмнявам, че днешните ни управници са запознати с творчеството на Достоевски, точно този принцип обаче те са го усвоили перфектно - те скорострелно успяха да убедят българските журналисти, че от тях, и най-вече от тяхната истина, от тяхното слово, няма нужда. Неслучайно в Световния индекс на свободата на пресата България се нарежда на 113-о място от общо 180. Само за година страната ни е слязла надолу с цели седем позиции и заема в класацията най-ниската позиция в Европейския съюз.
Според "Репортери без граници" тайно споразумение между собственици на медии, политици и олигарси души свободата на словото в България. Резултатът е очевиден - всички вече сме наясно, че у нас да се мълчи е добре, безопасно и красиво (пак по Достоевски).
Музика по радиата, готварски предавания по телевизиите, примесени с турски сериали, снимки на цели страници на голи мацки по вестниците и кратки новини, пълни предимно с кой кого ударил на шосето, пълно с дупки... Ето това са днешните медии у нас. Истинското слово е натикано в ъгъла, него го няма, то не е нужно, то е опасно. Възпитаваме поколение, което няма да познава вкуса на истината. Това е целта на управниците.
Трагичното е, че положението със свободата на словото е в тежко положение в целия свят, не само у нас. Днес най-големите заплахи за свободата на печата са по-коварни в сравнение с тези от пpедното поколение. Журналистите по света редовно биват заплашвани, изнудвани, малтретирани и това поражда атмосфера на страх, застрашаваща свободата. Страшно е във века на глобализацията, на интернет, словото да бъде потискано, арестувано, убивано. Защото мирът с бомби не се опазва - опазва се с разум, вяра и пламенно слово. И словото, и разумът, и вярата обаче днес изглежда не са почит.
Най-важното за човека е свободата - това е нещото, което е необходимо за нормален живот.  Свобода на придвижване, свобода на мисълта, свобода на избор. Днешният изроден по нашенски политически елит обаче е загрижен преди всичко за собствената си кариера, за собственото си благоденствие, но не и за свободата на останалите.
Животът си върви, всичко се променя. Променя се постепенно и незабележимо, но ако сравним реалностите в живота ни с тези отпреди само десетина години, ще видим отчетливо и ясно - животът ни е станал друг. Съвсем друг. И за съжаление не по-хубав, най-често горчиво труден за мнозинството българи. Най-вече, защото липсва вкусът на истината.