Първият в света договор за пандемия - някъде в бъдещето

На 5 май 2023 г. СЗО обяви край на извънредната ситуация (но не и на  пандемията!) с КОВИД-19. Но дали светът е подготвен за евентуална следваща пандемия (от друго заболяване)? Затова се прави опит за договор между държавите.
Първото нещо, което трябва да се изясни, е, че все още няма договор и няма гаранция, че държавите в крайна сметка ще се споразумеят за договор. В Женева страните преговарят за международно споразумение, което ще гарантира, че светът е по-добре подготвен да реагира на бъдещи извънредни ситуации в здравеопазването и ще предотврати превръщането им в пандемия като КОВИД-19, която уби милиони, причини човешко страдание, силно засегна икономиките и разкри огромните неравенства по света.
Според някои източници, някои формулировки в проекта са неясни по отношение на задълженията. Например, той иска от страните по споразумението да "насърчават" притежателите на патенти да се откажат или да управляват плащанията на роялти за използването на тяхната технология... Както пише politico.eu, "въпреки че има и разногласия относно разпоредбите относно отказването от права върху интелектуална собственост и финансирането за готовност за пандемия, дипломат от страна с високи доходи, казва, че основата за достъп и споделяне на ползите "ще стане една от наистина най-големите проблеми за преговорите".
Страните разполагат с по-малко от шест месеца преди Световната здравна асамблея през май 2024 г., за да се споразумеят как да реагират по-добре на бъдещи пандемии и да финализират споразумение, което мнозина наричат договор за пандемия. Но какъв е пандемичният договор? Защо е толкова спорен? И ще спазят ли страните този краен срок предвид дълбоките различия помежду си относно това как да продължат напред и противопоставянето на договора в различните страни? В известна степен отговор на тези въпроси дава статия от  Ашли Фърлонг, публикувана в politico.eu в началото на 2024 г., превод на която публикуваме с известни съкращения.

Огромните глобални усилия за изготвяне на правила кой какво прави в случай на нова пандемия се размиват, тъй като спомените за КОВИД-19 избледняват, създавайки реална възможност преговорите да се провалят и да оставят света толкова неподготвен, колкото беше и през 2020 г.
Споразумението за пандемията, което в момента се договаря чрез Световната здравна организация (СЗО), има за цел светът да се подготви за следваща глобална извънредна ситуация в здравеопазването и да предотврати повторение на това, което Южна Африка нарече "апартейд на ваксините", където страните имаха изключително неравен достъп до ваксини и лекарства срещу КОВИД.
Предвижда се това да бъде

правно обвързващо споразумение

което задължава страните да наблюдават заплахите от пандемия, повишава способността им да реагират и определят какво ще получат нациите в замяна на споделяне на информация за всякакви болестотворни вируси или бактерии, които открият.
Но 2 години, откакто страните започнаха да посредничат по правилата, и с по-малко от 6 месеца до крайния срок (май 2024 г.) за споразумение,

политическото внимание

се насочи към други въпроси и обичайните компромиси и отстъпки на международните преговори не се виждат никъде, смятат дипломати, участващи в разговори.
"Много страни просто казват "ние не искаме това", но не се ангажират наистина с текста", твърди дипломат от развиваща се страна, който, подобно на другите дипломати в тази статия на POLITICO е пожелал анонимност.
Преговарящите изглежда се въздържат от всяка промяна в позициите си до последния момент, а нова е високорискова тактика, която означава, че страните членки на СЗО може да не успеят да постигнат съществени ангажименти до крайния срок май 2024 г.
Друг дипломат, който е от страна с високи доходи, казва пред POLITICO, че на последните разговори "нямахме чувството, че наистина преговаряме".
Скорошен проект на споразумението, получен от POLITICO, показва, че страните са променили малко в първоначалните си позиции по ключови разпоредби в текста, включително относно правата на интелектуална собственост, споделяне на информация относно патогени и трансфер на технологии.

Справедливост

е ръководният принцип за споразумението - концепция, която липсваше по време на пандемията от КОВИД-19. Тази идея помогна на страните с ниски и средни доходи да се присъединят към идеята за пандемичен договор, а сега се оказва червена линия.
Осигуряването на справедливост се разглежда като "минимално приемлива" цел.
Централна пречка е така нареченият механизъм за достъп и споделяне на ползите.
Идеята е моделирана след рамката за

готовност за пандемичен грип

на СЗО, където страните споделят проби от циркулиращи грипни вируси с пандемичен потенциал, които след това могат да бъдат използвани от фармацевтичната индустрия за производство на ваксини. На свой ред индустрията дарява пари в пари, които се използват за подобряване на готовността и капацитета за реакция на страните.
За страните с по-ниски доходи този механизъм е "много важен център" на договора, смята дипломат. По време на пандемията от КОВИД-19 много страни споделиха както проби от патогени, така и данни за генетична последователност, а след това не получиха ползи от това.
Но има някои ключови разлики с рамката за грипа, по-специално фактът, че няма сезонни мерки за противодействие на пандемия, както има за грипа.

Фармацевтичната индустрия яростно се противопоставя

на механизма, като международното фармацевтично лоби го описва като "транзакционен подход", който е "повече от вероятно да забави достъпа до патогени и навременното разработване на медицински противодействия в случай на пандемия".
САЩ, ЕС, Обединеното кралство, Канада, Швейцария и Обединените арабски емирства посочиха, че не са доволни от предложения механизъм.

Неспазени обещания

За гражданското общество, което наблюдава отблизо преговорите (и в много случаи информира правителствата) има едновременно и оптимизъм, и отчаяние.
"Беше ни обещано, че [този договор] ще бъде инструмент за улесняване на по-справедлив отговор на пандемиите", казва Жауме Видал, старши политически съветник в неправителствената организация Health Action International за достъп до лекарства. Той допълва, че "сега виждаме, че това е не само обичайният бизнес, но и някои много опасни отклонения в смисъл, че сега има правителства, които казват, СЗО изобщо не трябва да се занимава с интелектуалната собственост".

Минути до полунощ...

Видал се опасява, че "пет минути до полунощ развиващите се страни ще бъдат принудени да приемат всеки консенсус, с който ЕС и САЩ могат да живеят".
Междувременно Джеймс Лав, директор на неправителствената организация за интелектуална собственост Knowledge Ecology International, все още е оптимист, че ще бъде постигнато споразумение. Но той смята, че за да се стигне дотам, държавите трябва действително да преговарят.
В съзнанието на Лав това, което възпира дипломатите, е убеждението, че ако одобрят по-слабо предложение, те ще подкопаят силата си в преговорите.

Станицата подготви Аида Паникян