Първият милион

Богатите живеели 9 години повече от бедните, казват проучватели. Супер - ако принудим тези, които 30 години ограбваха общото, да върнат окраденото, целокупният български народ ще живее до 100 години най-малко! Гърците например доживяват средно до 83 години, а едва ли не глава не вдигат от бедност! Богатите у нас не ни позволяват дори да кажем и ние като Пабло Пикасо: Искам да живея като беден човек с пари. Не случихме и на богаташи, да знаете! През 2018 г. делът на застрашените от бедност българи е бил над 32%. България е страната от ЕС с най-голяма разлика между доходите на най-бедните и най-богатите - най-богатите 20% от населението получават 8,2% повече от най-бедните 20%. 

Тогава как да не живеят богатите повече? Когато през студа опъват кълки по топли страни и морета, ядат гурме храни, които струват майка си и баща си, носят дрехи само от естествени материи, лекуват се във водещи клиники у нас и в чужбина, избягват фините прахови частици в луксозните си лимузии или на ски с алпийски пейзажи, подбират си слугите и готвачите, ваят тела в супер фитнеси, пият само маркови питиета за баровци в своите незадимени клубове и т.н. Не споделят и опит как човек може да забогатее като тях... Най-богатите българи мълчат за първия си милион, в публичното пространство историите около благата на милионерите са обществена тайна, но за тях не се говори и пише открито. Тук-там някой изнесе някоя данна как 150 млн. лв. от ДДС е прибрал единият от Топ 10 на най-богатите българи. Той бил разследван повече от година от икономическа полиция. Предишното ръководство на МВР обаче стопирало акцията. Пикантните истории около челниците на капиталистическия труд не са една и две. Някои описват израстването на амбициозни, но със скромни възможности жени до високи постове, включително и министерски. Други пък...

 Когато човек е беден, поне си мисли, че мангизите могат да оправят всичко. Ала когато си богат, не можеш да си кажеш, че всичко ще се уреди с още една спортна кола и чифт обуща за 12 бона. Когато си богат, си нямаш вече никакво оправдание, казва писателят Фредерик Бегбеде, автор на книгата "Почивка в кома".