Фереджето, ефенди!

Кой можеше да очаква, че ще станем свидетели на такъв гаф. Един нелеп мурафет, и фереджето на старата ханъма Турция се свлече. Лъснаха всичките й нечисти помисли. Падна и забралото на славния рицар НАТО. Изпод него се подаде беззъбата сепната физиономия на баба Европа. У нас в НС на Местан ефенди му се размота тюрбанът, та не усети как сбърка ритъма, задаван и от тъпана на Анкара, и от бойната тръба на Брюксел. С една дума - резил.
Нямаше как безумният мерак на Ердоган да свали руския бомбардировач над Сирия да не разпали гнева на Русия и страховете на Европа. Всичко, което се видя под фереджето, отдавна бе известно, но нито Русия, нито Европа го изричаха на глас. Ясно бе, че Анкара участва в многомилиардната нефтена далавера с главорезите. Че на своя територия обучава и въоръжава бандитите, приютява ги и ги лекува - даже в частната клиника на щерката на Ердоган. Че не другаде, а там се секат монетите на т.нар. "Ислямска държава". Че покровителства един от най-големите пазари за човешки органи. Че с бежанските тълпи организира "хуманитарен джихад" срещу Европа. Че е отворила печатница за фалшиви сирийски паспорти.
Москва и Брюксел се опитваха дипломатично да вразумят фанатичния турски лидер. Държаха се с него като с възпитан човек, а той им подложи динена кора. И за Русия - с нейното вековно съжителство с мюсюлманския свят, и за Европа - с нейния богат колониален опит, подобно лекомислие изглежда необяснимо. И едната, и другата би трябвало да са наясно с вероломния нрав на ориенталските владетели.
В Анкара обаче също правиха криви сметки. За да стане ясно от какъв зор му трябваше на Ердоган да сваля руския самолет, трябва да се прелисти дългата епикриза на днешното психическо състояние на неоосманистката власт. Преди десетина години Ердоган и Башар Асад бяха заклети ортаци, дружаха държавите, жените им ходеха заедно на пазар. Пукна обаче Арабската пролет и сложи край на достлука. По това време турчинът вече бе разбрал, че Европа го лъже и няма да го пусне отвъд Марица и Босфора. Геополитическата му амбиция бе поокастрена, но не изгасна. Погледът му до днес шари на север и изток - към кримските татари и мюсюлманите в Кавказ и Средна Азия.
Близката цел обаче остава Близкият изток. Въобразил си бе, че "Мюсюлманските братя", чиято посестрима е и неговата Партия на справедливостта и развитието, ще оглавят една огромна възкръсваща шериатска общност и той ще бъде на върха. Нареди на Асад да отстъпи половината от местата в правителството си на "Мюсюлманските братя". Сириецът отказа и се превърна в най-лют враг. Така топлите чувства се прехвърлиха към ИДИЛ. Ислямистите му станаха инструмент за постигане на голямата неоосманистка мечта.
След намесата на Русия в кризата и тоз копнеж взе да помръква. За първи път от четири години терористите започнаха да губят аскер и територии. От седмица гори и петролната им далавера, контролирана лично от сина на Ердоган. Кюрдите в Сирия и Ирак де факто вече си извоюваха автономия. Все по-явен става кошмарът с кюрдите в Диарбекир. Надига се силата на Иран, лидерството се изплъзва. И Ердоган реши да удари. Без да се съветва с Брюксел. Иска да контролира граничната ивица от сирийска страна, за да остане свободна за вандалите и контрабандата. Прояви бабаитлък, за да стресне Русия и Европа, които са на път да се съюзят.
Ефектът бе обратен. Москва засилва ударите, кани се да свие важни съвместни проекти, да отреже облагите на привилегирования досега турски бизнес в Русия. Турската интелигенция и предприемачи започват да роптаят. И най-лошото, което в НАТО не могат да простят на Ердоган - той докара руските ракети С-400 в Средиземно море. За първи път мегаломанът трябваше да чуе открито какво си мислят съюзниците за него. Освен медиите, на критика го удариха и политиците. Вицеканцлерът Зигмар Габриел го нарече непредсказуем, а бившият командващ НАТО в Европа Уесли Кларк се съгласи с Путин, че Ердоган е съдружник на терористите. За да прикрият безсрамието на азиатския си член, атлантиците само повтарят, че той имал право да се защитава. Същевременно го удариха на молба към Русия - сакън скандалът да не се разгори. Жалка история. Няма как - това са ни съюзниците.
И депутатското тяло си го бива. Тоест хич не го бива. Дори не усеща накъде духа вятърът. Вихри се Местан ефенди от трибуната. Сякаш, като е хванал за пеша старата ханъма Турция, се изпълва с политически тестостерон. Плещи, плюе по Русия, повтаря лъжите на Ердоган. Имал бил информация. Каква, откъде? Анкара за 2 дни 20 пъти се обърна. Дава акъл Местан кой и как да се бие срещу ИДИЛ. Иска координация с НАТО. Не е ли чул, че пактът не участва колективно в тази битка - само който иска. За каймак отиде в БАН на премиера на книгата на премиера Давутоглу - идеолог на неоосманизма. Предлагаше се заглавието "Стратегическа дълбочина..." В нея се гмурна Местан ефенди в сгодната и сходна компания на турския посланик.
Много нещо лъсват, когато падне фереджето.