Турове из бордеите: туризъм или воайорство?

Метеоритният световен успех на носителя на осем "Оскар"-а "Беднякът милионер" освен всичко друго, хвърли ярък холивудски прожектор върху "бедняшкия туризъм" - едно от най-противоречивите ъгълчета във вселената на пътешествията. Екскурзиите из бедняшките квартали са популярни и преди завъртането на лентата, но след това стават истински хит.
Професията на Майкъл Кронин - администратор по прием на колежани, го отвежда до Индия два-три пъти в годината. Той познава обичайните забележителности - храмове, паметници, пазарища. Един ден му попада флайер за обиколка из бордеите, който рекламира т.нар. бедняшки туризъм. "Веднага се сепнах и нещо ме повлече натам," спомня си Кронин, иначе отседнал в лъскав хотел в Мумбай, където само бутилката му шампанско струва колкото еквивалента на две години труд за много индийци. Скоро 41-годишният Кронин вече е из тесните улички, като внимава да заобикаля оголените кабели из бордея Дхарави, дом на повече от един милион души. Включва се в игра на крикет с местните момчета и разглежда малките манифактури за бродерия или щавене на кожи - работата там не секва. И нищо не се изхвърля, всичко се използва наново. Г-н Кронин бил като разтърсен. Двата часа и половина в бордея променили из основи представата му за Индия. Направило му впечатление, че всеки там иска да работи и иска да е по-добре.
"Бедняшкият туризъм", "туризмът на бордеите", по английски термин Slum tourism**, набира сили. От фавелите на Рио де Жанейро до бордеите на Йоханесбург и бунищата на Мексико, туристите забравят за кратко плажовете и претъпканите музеи заради мръсните, но в много случаи пълни с изненади места. Когато британецът Крис Уей създал през 2006 г. компанията си "Риалити турс" в Мумбай, той едва събирал клиенти за един тур дневно. Днес прави поне по три на ден и ги разширява с разходки до близките селскостопански провинции. След "Беднякът милионер" пък записванията скочили с цели 25 на сто.
Но "бедняшкият" туризъм не е за всеки. Критиците казват, че да гледаш влюбено най-бедните от бедните изобщо не е туризъм. Това според тях си е чисто воайорство. Подобни турове са експлоатация на бедността, печалба на гърба на най-окаяните и нямат място в маршрута на етичния турист. "Ще ли ви е приятно да надничат всеки ден зад вратата ви, за да ви снимат, да надничат в ежедневието ви?", пита професорът по туризъм от университета "Брок" в Онтарио Дейвид Фенъл. За него туризмът из бордеите е пореден пример за това как браншът си намира нова ниша. Професорът смята, че истинската причина е да поласкае самочувствието на западняците и да ги накара да се чувстват горди от мястото им в живота. "Това стимулира модела на мислене от типа "виж ме какъв съм късметлия, а другите колко са зле", казва Фенъл.
Защитниците на явлението смятат, че невиждането на бедността няма да я премахне. "Туризмът е един от няколкото начини да разберем какво значи бедност", казва директорът на Международния център за отговорен туризъм в Лийдс, Англия, Харолд Гудуин. "Да се правим на слепи за бедността и да се преструваме, че тя не съществува, ми изглежда като отричане от хуманността." Според него е важно не дали ще съществуват туровете из бордеите, а начинът, по който се провеждат. Дали това са малки групи, които се държат с респект към жителите, или са накачурени в джипове хора, които размахват насам-натам фотоапарати и се изживяват като на сафари.
Много от организаторите са чувствителни към бедността. Някои насърчават и дори изискват участниците в туровете да окажат някаква помощ на обитателите на бордеите. Едно църковно общество в Мазатлан, Мексико, прави турове до местното бунище, откъдето събирачите на боклук изкарват прехраната си. Част от бунището се намира съвсем близо до луксозните курорти. Не се иска такса за участие, но към туристите се отправя молба да приготвят поне сандвичи и бутилки с прясна вода за "домакините". Тези екскурзии са станали толкова популярни, че по време на пиковия сезон дори се налага да връщат хора. "Гледаме на себе си като на мост, който иска да свърже туристите с истинския свят," казва проповедник Фред Колън.
Според повечето сметки бедняшкият туризъм води началото си от Бразилия, където преди 18 години един младеж по име Марсело Армстронг води група до Росиня - най-голямата фавела на Рио де Жанейро. Фавела се наричат тамошните бедняшки квартали. Компанията му "Фавела тур" се разраснала и вече има половин дузина подражатели. Сега всеки ден в Рио групи от по дузина туристи се качват в минивани, а после продължават на мотоциклети и посещават места, където дори бразилската полиция не смее да стъпи. Организаторите твърдят, че осигуряват сигурността. Но поне веднъж в годината се случва да бъде отменен тур от съображения за сигурност. Понякога има и риск. Адвокат от Ню Йорк си спомня как гидът изведнъж казал всички да спрат да снимат. Към групата се приближил усмихнат младеж с насочен пистолет. Нещата били загладени, но страхът си остава. "Честно, това преживяване те променя, кара те да си зададеш въпросите кой си всъщност и какво искаш от този живот." Адвокатът все пак днес смята, че е далеч по-позитивно да отидеш в галерия и да се запознаеш с творбите на местни млади художници.
Американецът Чък Гайер отишъл на тур в Мумбай екипиран с куп обезпаразитяващи средства и си представял как ще бъде обкръжен от всякакви дрипави просяци. Бил изненадан. Тръгнал си отрупан с подаръци - ръцете му пълни с плодове, а по врата ароматни муски. Бил хиндуистки празник. "Бях шокиран от това колко мили и благородни бяха тези хора," си спомня Чък.
Защитниците на този туризъм твърдят, че целта е да се промени отношението и на двете страни. От една страна, дава прехрана на местни гидове и шанс на хората да продадат местни сувенири. Крис Уей твърди, че 80 на сто от печалбата му се връща обратно в бордея Дхарави. Все пак той трябва да работи и за компанията си. Таксата за тур е 300 рупии (към $7,50). След стабилна критика от местната преса Уей решава да построи със собствени средства комунален център в бордея, който предлага безплатни курсове по английски и клуб по шах. Бразилецът Луис Фантоци подпомага училище и детска забавачка. И не става въпрос само за благотворителност, стимулира се и предприемаческия дух. Фантоци учи хората, че не като просят ще спечелят от туристите, а като направят нещо, което те да купят. Критиците казват, че всичко това не може да замести програмите за развитие. "Ако сте толкова загрижени да помогнете, защо просто не напишете един чек?", пита професор Фенъл от Онтарио. Но има огромна разлика между чисто интелектуалното и визуалното познание. Помиришете ли бедността, докоснете ли се до нея лично, тогава е по-вероятно сърцето ви да трепне и да ви накара да подпишете някой чек или да се запишете в доброволческа програма.
Всички тези противоречия говорят много повече за туризма, отколкото за бедността. Модерният масов туризъм се смята за забавление, в такъв случай да се забавляваш с бедността е нещо отвратително. Да, при всяко пътуване до някаква степен присъства воайорският елемент. Все надничаш в живота на другия. Всяко пътуване е вид нашествие и не съществува такова нещо като пътник, който не оставя следи. "Туровете на славата" из Бевърли Хилс не са по-малко воайорски. Концепцията е същата - да свалиш булото пред нещо неизвестно.
Но една от най-големите ползи от "бедняшкия туризъм" е това, че "очовечава", облагородява обитателите. Бих казал още, че да посетиш Рио, Мумбай или Кайро и да се престориш, че гетата и бордеите не съществуват, е дори нечестно. За повечето посетители мигновеният поглед, който хвърлят из бедняшките квартали, е първият и последният им допир с бедността и мизерията, но и с радостта и учудващата красота на живота в тях. И това някак не е справедливо.

____________
 Материалът е изготвен по две статии на Ерик Вайнер, журналист на свободна практика, пътешественик и автор на нашумялата в жанра на пътешественическата литература книга "География на блаженството. Един сърдит човек търси най-щастливите места по света"
** Английският термин е slum tourism и произлиза от slum - беден пренаселен квартал, или като глагол - обикалям бедните квартали с благотворителна цел или от любопитство.