Легенда в българското изобразително изкуство

"Красотата ще спаси света" - това пророчество на Достоевски продължава да мъждука въпреки унищожителните усилия на цялото днешно човечество. За съжаление надеждата ни за спасение се подхранва само от упоритата устойчивост и хубост на природата и от себеотрицателната преданост на художниците към прекрасното. Пиша "художниците" в широкия смисъл на думата, но посвещавам редовете си в този брой на един конкретен представител на изобразителното изкуство. Това е големият български майстор на колоритната магия Генко Генков, който на границата между януари и февруари (31 януари или 1 февруари) щеше да навърши деветдесет години.
Вместо да преразказвам изреченото в тях, ще започна с два откровени цитата за нарисуваните от него пейзажи и портрети.
Първият: "Генко Генков стана легенда в българското изобразително изкуство още приживе, не само заради изключителното си чувство към цвета, но и заради волния си бохемски начин на живот като истински артист. Думите му "Копая в цветовете като с мотика" изразяват ясно неговата живопис - експресионистична, силна, с дълбоки сложни цветове."
И вторият: "Името на Генко Генков, превърнал се в легенда за софийската бохема, е символ на творческа свобода и отстояване на собствен пластически възглед. Заради храбрите му изказвания срещу конюнктурни художници бе наричан "луд гений". Бил е на лечение в психиатрия, но дали и колко беше луд, никой никога не е могъл да каже."
В онези години не беше необходимо да си богат човек, за да притежаваш и окачиш на стената в жилището си чудесен пейзаж, излязъл изпод четката на големия художник. Току-що нарисувани и още мокри платна, струващи хиляди днешни левова, той продаваше за смешни пари. Но това не означава, че подценява, че не разбира високата стойност на произведенията си. Въздействието на техния колорит върху зрителите той обяснява с неговата сила, сложност и с това, че носи дълбок подсъзнателен смисъл. Обяснявайки своето пристрастие към червеното и синьото художникът намира трагична нотка във виолетовото и казва, че това е цветът на космоса...
Генко Генков оставя творчество значително не само по художествената си стойност, а и по количество. Негови близки и приятели споделят, че повечето от пейзажите му са нарисувани "на екс", на едно сядане. Това подсказва неговата внушителна вътрешна художествена енергия и всеотдайната му привързаност кът творчеството.
Изпращането му на наказателен трудов лагер за изказвания против тогавашната власт и прибирането му за лечение в психиатрична болница за отклонения от нормалното човешко поведения, не хвърлят ни най-малка сянка върху таланта му на голям художник и неговото реализиране. Генко Генков е безспорно доказателство, че разстоянието между лудия и гения е само една крачка. И той сам твърди, че една единствена крачка дели също безумието от истината, защото истината е безумие.
През 1982 година му е присъдено и званието "заслужил художник", но това не се и помни, защото творчеството на Генко Генков го извисява над всякакви звания. Той е от малцината български художници, чиито картини се разпознават, без да носят подписа на автора им. Ако бях изкуствовед, щях да кажа, че те винаги могат да бъдат разпознати заради наситената си емоционална психограма, която отличава присъщия му буен темперамент. И щях да добавя, че картините му сами говорят и за неговата голяма дарба, и за бохемския характер, и за творческата му дързост. Като изреждат признаците на неговата самобитност и стиловете и техниките, които успешно комбинира, познавачите обясняват магическа неповторимост на платната му.
Като се радвам на своята некомпетентност, която ме прави пълноценен зрител, ще си позволя и да завърша с чужди думи - на моя приятел художника Ивайло Мирчев: "Живописта на Генко Генков не беше цел или форма, а начин на общуване. Притежаваше гениална способност да артикулира със средствата, колкото универсални, толкова и уникални - заради самата природа на изкуството и специфичния му образен език. Едва ли в българската живопис има примери на толкова естествена експресивност, при това подчинена на строга архитектоничност и артистична логика. Пейзажите му са всъщност портрети на природата, преживени като лична образност и условни в колоритните си интерпретации..."
А ние, непрофесионалистите, които обаче ходим на изложби, можем само да се присъединим към горните думи.