Справедливостта за БСП е като земята за Антей

Макар и рядко, в пресата се появяват материали, които не само странят и от хвалебствията, и от черния пиар, но и се опитват без пристрастия да анализират процесите в една или друга партия. Такава е статията "Всичко ли е наred в БСП?" Авторката Красина Кръстева вече доста години наблюдава във в. "Труд" възходите и паденията на най-голямата у нас лява формация. Играта с английската думичка "red" илюстрира тезата, че ако в БСП всичко е "наred", т.е. червено, значи не всичко й е наред. Защото пред най-старата лява партия се изправяла наново дилемата "комунизъм" или "социалдемокрация", но вече в кавички, тъй като нито комунизмът, нито социалдемокрацията могат да бъдат в познатия ни от миналия век вид. Участието на партията в тройната коалиция показало, че либералната част от политиката, която провеждала заедно с НДСВ и ДПС, отблъснала собствените й избиратели, а социалната част настроила негативно либерално мислещите хора. С други думи - БСП се озовава непрекъснато в положението на Одисей между Сцила и Харибда - не може да се провре покрай двете страшилища, без да загуби гласоподаватели.
И този анализ не е минал без клишета, като например това, че десните създават благата, а левите ги разпределят. В последните десетилетия и едните, и другите, идвайки на власт, посягат към инструментариума на опонента си. И друг път съм писал, че тази унисекс политика вреди най-вече на партиите от лявото семейство. Защото това, което е нормално за десницата, на левицата не се прощава. Ето, в България не друг, а БСП наложи плоския данък. Този ход не само увеличи чуждестранните инвестиции, но и извади много доходи на светло. Това даде възможност и пенсиите да се покачват два пъти годишно, и заплатите да нарастват, и майчинството да стане най-продължително в Европа, и какво ли още не. И въпреки всичко на последния вот избирателите не подкрепиха тази политика.
Тъкмо тук журналистката вижда истинската бездна, която зейва между БСП и онези, за чиито гласове се бори. Тя признава, че в съзнанието на мнозинството БСП е партия на по-бедните, по-слабите, по-неприспособимите към пазарната икономика, на онези, които се нуждаят от закрилата на държавата. Това са хората, които се чувстват изиграни от плоския данък. Кръстева смята, че БСП или ще се върне при този "по комунистически мислещ" електорат, който не се примирява с мисълта, че богатите плащат ниски данъци, или постепенно ще го подарява на някой друг.
Авторката все пак е поставила "комунистическото мислене" в кавички, защото няма как да не е наясно, че навсякъде "обикновените хора" искат заможните да плащат високи данъци и на никого не му минава през ума да нарича това "комунизъм". Във Великобритания и САЩ данъчните ставки гонят 30, 40 и дори 50 процента. Някои смятат, че при плоския данък богатите всъщност плащат повече в абсолютна стойност, защото в противен случай намират вратички да укриват доходи и така за по-бедните се събират по-малко средства. В това дори се вижда аргумент утре, ако БСП се върне във властта, да не пипа плоския данък. Само че за избирателите на партията има нещо, което е по-важно от парите, от конкретния размер на доходите. Това е усещането за справедливост. Когато то е накърнено, повишаването на заплатите и пенсиите слиза надолу в йерархията на мотивите за кого да се гласува. Справедливостта е най-важната кауза на БСП и ако партията допусне нейната подмяна или сриване, наистина ще я последва съдбата на СДС след краха на "синята идея".
И още нещо. Според журналистката, а и обективно е така, БСП ще може все по-малко да разчита на наследен електорат. Пред урните застават поколения, които бъркат случилото се на 9 юни и 9 септември, които не се интересуват нито от история, нито от политика, а гласуват прагматично. Това е много важно! БСП не е коя и да е партия, тя е с богато минало и славни традиции. Ако затвори историята си между кориците на овехтелите книги, ако забрави каузата, отстоявана повече от век, ако ще разчита само на прагматиката на избирателя, тогава вече ще е дърво без корен. Тя е като Антей, който черпи изключителните си сили от непрекъснатия допир със земята - своята майка Гея. Единствено Херакъл успява да го победи, като го вдига във въздуха и го удушава. По подобен начин прагматиката тласка избирателя днес към ГЕРБ, вчера - към НДСВ, утре - към нова еднодневка. Същевременно изтиква от сцената партия след партия - и днес, и вчера, и утре. БСП може да избегне този риск, стига да не повтори грешката на Антей и да не се отдели от каузата на справедливостта. Тогава никакъв Херакъл няма да бъде страшен за нея, колкото и мускулите на прагматиката да я заплашват с обема си.
Други текстове от автора на: www.ivoatanasov.info