Европа се самоизхвърля на бежанския бряг

В критичния момент винаги се появява някоя снимка, която променя радикално ситуацията. Особено при титулуваните като революции събития около и след падането на Берлинската стена. Отваря очите, събужда съвестите и отключва активността. Канализира енергията в посока, която емоциите са направили най-желана, макар и по-късно да се окаже, както често се случва, че съвсем не е най-удачната. Между многото фотографии се подбира онази, която е в състояние да предизвика най-широк отзвук и се разпространява в зашеметяващи тиражи, за да превърне страстите на максимален брой хора и институции в решимост за действие. Или поне в непоколебима подкрепа за онези, които ще свършат работата.
Както при европейските "нежни" революции, така и в Арабската пролет сюжетите са досадно повтарящи се, но градусът на емоциите е толкова висок, че почти никой не забелязва как в съзнанието му се вгражда щампа. Или ще е горящ парламент, или окървавена глава, или девойка от протеста и полицай от охраната ще се погледнат толкова мило, та влагата в очите им за броени минути ще избие по целия свят. Само при опожаряването на Партийния дом спецовете по управление на спонтанността така и не произведоха символна снимка. Навярно защото горкият Пламен Станчев, заради когото ечаха призиви площадът да се напълни с хора, все се заливаше с бензин, но така и не се самозапали. А действащите лица в онази нощ, вместо да позират в героични пози, най-банално изнасяха от подпалената сграда телевизори и луканки.
Снимката на невръстния Айлян, чието телце, изхвърлено от вълните, лежи по очи на турския бряг, хваща за гърлото и най-коравосърдечния. Момченцето е било с група бежанци, бягащи от северносирийския град Кобане заради зверствата на "Ислямска държава". Удавя се заедно с майка си и по-голямото си братче. Съдбата му предизвика огромна вълна на съчувствие, отбелязаха медиите. Политиците също се сетиха да направят по някое по-категорично изявление. Че снимката откроила необходимостта от спешни действия на Европа като отговор на мигрантската криза, по думите на френския премиер Валс. Или че Европа не може само да се разчувства, трябва и да се размърда, по израза на италианския му колега Ренци. И че въпросът няма да се реши само с приемане на хора, нужно е всеобхватното му уреждане, за каквото вече настоява и британският министър-председател Камерън.
Само че трябваше ли да се чака тази снимка, за да се събудят европейските ни съвести и да се размърдат избраните от нас политици? Нима не е отдавна ясно, че Старият континент се задъхва от бежанци и че с това темпо на приемането им няма дълго да издържи? Пък и снимката не премахва бездействието на институциите, само го замества с въртене в кръг. Тепърва щяло да се търси справедливо разпределение на бежанците. Дъблинската регулация, според която те трябва да получат защита в първата страна на ЕС, в която попаднат, не действа. Страните по външната граница на съюза, както и най-желаните от мигрантите, поемат непропорционално голяма тежест. Затова напливът трябва да бъде разпределян честно, заяви и канцлерът Меркел. Но честно разпределение не означава ли страните, които бомбардираха Северна Африка, сега да изпратят отново самолетите си там, но вече за да приберат бежанците, вместо да ги оставят да се давят в Средиземно море? Не, не означавало. Защото справедливостта се разглежда като пропорционалност. Бежанците трябвало да се разпределят според броя на населението в съответната държава. А която се дърпа, Брюксел да й спре еврофондовете.
Но това е път за никъде. Не само защото такова разпределение ще предизвика сериозни възражения, заради които едва ли ще се реализира. А и тъй като въпросът е не къде да се заселват мигрантите, а как да бъдат спрени. ЕС не може да реши този проблем над проблемите. Първо, защото е хванат толкова здраво в конвенции, регулации и харти, че няма как да откаже приема на мигранти, дори и когато напливът им надхвърли представите за бежански поток и придобие мащабите на нашествие. И второ, защото не смее да се опълчи на САЩ за действията им в Северна Африка и Близкия изток, които не установиха демокрация, а предизвикаха дестабилизация и рухване на държавността, с което отприщиха бежанското цунами. Операции, в които и страни от ЕС бяха въвлечени заради членството им в НАТО.
Ето как, противно на досегашната практика, снимката на малкия Айлян няма да промени радикално ситуацията. Макар и въздействаща, тя не е точната. Защото на брега в момента е самата Европа. Излязла е като кит за ритуално самоубийство. А на самоубийците няма как да се помогне, трябва да намерят сили сами да го сторят.

Други текстове от автора на www.ivoatanasov.info