100 години служба на доброто и красивото

Малко обществени организации могат да се похвалят с вековно съществуване. Може би поне за това си струва да се поклоним пред Съюза на българските писатели, който навършва през тази година своето столетие. Някъде в далечните първи години на миналия век български писатели са поставили началото на своята творческа организация, в която по-късно са членували всички големи наши литературни творци.
Ще припомня имената на някои от тях, които са председатели в началните й години и това ще даде известна представа за нейния състав. Това са Иван Андрейчин, Кирил Христов, Добри Немиров, Елин Пелин, Стилиян Чилингиров, Трифон Кунев, Константин Константинов, както и избраният при създаването на Съюза за почетен председател Иван Вазов. Все писатели, чието творчество не е загубило значението си и днес. След Девети септември 1944 г. начело на Съюза на писателите са стояли също значими имена. Между тях са Христо Радевски, Георги Караславов, Димитър Димов, Георги Джагаров, Павел Матев, Николай Хайтов...
Ето какви кратки и ясни две изречения прочетох в интернет: "Организацията Съюз на българските писатели (СБП) е създадена през 1913 година. През цялото време на съществуването си, до промените, които започнаха на 10 ноември 1989 година, СБП е бил авторитетна организация, която е играла важна роля в областта на българската култура."
Защо в този цитат се отделят годините след 10 ноември 1989 г.? Защото, улисани в демократичните (със и без кавички) промени в този период, нашите управници оставиха едва ли не в задния двор на родната ни култура и обществен живот творческата дейност на писателите.
Истински писатели обаче са онези, които просто не могат да не пишат. И затова литературата ни живее, раждат се, утвърждават се нови таланти, млади хора се запрягат в ярема й и теглят трудното просветителско и възпитателно дело на книжовността.
Своята стогодишнина Съюзът на българските писатели ще отбележи с няколко прояви и издания.
В Народния театър "Иван Вазов" ще се състои голямо честване, на което ще присъстват освен българските литературни творци и наши видни общественици, също и гости - писатели от чужбина.
За юбилея се подготвя издаването на двутомна "История на Съюза на българските писатели" - първа част: от 1913 до 1944 година и втора част: от 1944 до 2013 година. В нея е проследен дългият неравен път през годините на писателската организация.
Подготвя се и Речник на членовете на Съюза на българските писатели от 1913 до 2013 г.
От пролетта насам писателският вестник "Словото днес" излиза със специална притурка, посветена на стогодишния юбилей. В нея бяха поместени както стихотворения и разкази, излезли изпод перата на най-добрите ни литературни творци, така и много снимки и други материали от историята на Съюза.
Гостите за юбилея от чужбина ще участват и в поредната Международна писателска среща, която ще се състои в Националния дворец на културата.
В дните на юбилея ще имаме поводи да си спомним за много от големите ни писатели, които вече не са между нас. Ще се отбележи 100-годишнината от рождението на един от популярните автори, посветили се на творчеството за деца - Асен Босев. Ще излезе от печат и сборник със спомени на колеги и приятели за наскоро починалата доайенка на литературата ни за малчугани - Леда Милева.
Навярно още прояви и издания ще придружат стогодишния юбилей на Съюза на българските писатели.
Иска ми се освен да дам информация за предстоящия голям празник, да изкажа тук и колегиалните си пожелания към литературните творци - автори на поезия, проза, драма, на онези, които са призвани да продължават делото на Ботев и Захарий Стоянов, Вазов и Яворов, Смирненски и Вапцаров, Станев и Талев и още мнозина, чиито имена заслужават да бъдат наредени до споменатите.
Иска ми се също писателското име, писателското призвание, писателската професия да заеме отново полагаемото й се челно място в нашата обществена класация. Защото сега и в морално, и в материално отношение книгите и всичко, което пишем, е редовно и срамно подценявано. И то не в сравнение с делото на учените, които също са унижавани от наши, макар и бивши вече, държавници, а и в цялостната ни демократична система. 
Стогодишнината на Съюза на българските писатели е отличен повод обществото ни да коригира към по-добро отношението си към творците на родната ни литература.