Инфлацията остава висока за еврозоната

Инфлацията в България постепенно ще намалява до 2026 г., но пак ще бъде по-висока от обичайната през предходното десетилетие. Това може да забави влизането на България в еврозоната през 2025 г., защото постигането на Маастрихтския критерий за инфлацията едва ли ще бъде възможно в рамките на прогнозния период. Това означава, че приемането на България в еврозоната през 2025 г. може да се отложи, предвижда  в макроикономическата прогноза на Института за икономически изследвания при Българската академия на науките за периода 2024-2026 г.
Заради неблагоприятната външна и вътрешна икономическа обстановка реалният растеж на БВП за 2024 г. ще е малко над 2 на сто, което е под потенциалния. Вътрешното търсене ще продължи да бъде основен фактор на икономическия растеж според прогнозата на икономистите. Тя се основава на допускания за икономическото развитие в средносрочен план на международните цени и външното търсене, както и на параметрите на икономическата политика, провеждана в страната.
Според прогнозата икономическият растеж в България ще остане от порядъка на 3-3,5 на сто годишно. Според икономистите на БАН динамиката на потреблението ще се определя от нарастването на работните заплати, умереното повишение на заетостта и слабия, но все пак положителен растеж на кредитната активност в страната.
Инвестициите ще се влияят основно от темповете на усвояването на средствата от ЕС. Нарастването им ще се определя главно от напредването на програмния период и очакванията за ускорено усвояване на европейски средства в България по Националния плана за възстановяване и устойчивост.
За целия прогнозен период приносът на външното търсене в икономическия растеж ще остане отрицателен, смятат учените.
Заетостта в страната ще продължи да се определя от темпа на икономически растеж при ограниченията, зададени от демографската ситуация. Според учените на този етап не се отчита промяна в предлагането на труд, породено от бежанската вълна от Украйна, защото близо една трета от бежанците са под трудоспособна възраст, а останалата част поне засега не демонстрират желание за трайно установяване в страната.
Безработицата се очаква да остане на същите нива, дори леко да намалее през прогнозния период. В този смисъл всяко ново открито работно място ще е за сметка на увеличаване на коефициента на заетост сред населението в пенсионна възраст. Но този процес има естествени граници, които са почти достигнати. Възможни са решения и с привличане на работна сила от чужбина, които до голяма степен ще зависят от политическата обстановка в страната. Заради очаквания слаб икономически растеж в основните търговски партньори на България, външното търсене ще остане относително ниско, а платежният баланс ще се влошава през целия прогнозен период.
В същото време Европейската комисия прогнозира забавяне на икономиката на страната ни през настоящата година. След ръст на брутния вътрешен продукт през 2023 г. с 2 на сто, очакванията са БВП на България да нарасне с 1,9% през 2024 г., става ясно от новата прогноза на Европейската комисия. За 2025 г. очакванията са ръстът на БВП да бъде малко по-голям – с 2,5%.
От Брюксел прогнозират годишната инфлация на база на потребителската кошница на страните от ЕС да се забави до 3,4% през 2024 г., и 2,9% през 2025 г. Очаква се цените на вноса да окажат натиск надолу върху цените на енергийните, хранителните и промишлените стоки през 2024 г. Повишаването на цените на услугите също се предвижда да се забави, заради очакваното по-малко увеличение на заплатите спрямо миналата година.