Бащата на сюрреализма, който преведе Ботев

    Пол Елюар, един от основателите на движението на сюрреализма, е роден на 14 декември 1895 г. Произхожда от средно заможно семейство. Баща му, Клеман Гриндел (истинското име на Елюар е Йожен Емил Пол Гриндел), е счетоводител, майка му, Жана Кузен, е шивачка. В Сен Дени, в околностите на Париж, момчето расте щастливо, докато на шестнадесетгодишна възраст не се разболява от туберкулоза.

Изпращат го в санаториум

в швейцарското селце Клавадел, община Давос. За литературата това е специален момент, защото тук той за пръв път започва да чете поезия. И тъй като поезията също може да е храна на любовта, Емил се влюбва в неособено красива, но вероятно с особено излъчване рускиня, Елена Ивановна (според други източници Дмитриевна) Дяконова, една година по-голяма от него, родена в Казан, Татаристан, в семейство на интелектуалци, дъщеря на високопоставен офицер от руската армия, в детството й нейна приятелка е Марина Цветаева. Елена Дяконова ще остане в историята като Гала, вдъхновила също Луи Арагон, Макс Ернст, Андре Бретон, и, разбира се, Салвадор Дали. Тя е пристигнала в същия санаториум също, за да се лекува от туберкулоза.

Гала и Пол Елюар в Швейцария, 1913 г.

    Елюар се връща във Франция

мобилизиран е и получава тежки увреждания след газова атака на фронта. Издава първата си стихосбирка още през 1913 г., а междувременно Елена-Гала пристига от Москва, за да го търси. Двамата се женят, ражда им се дъщеря Сесил. Макар че в ранните си творби Пол Елюар черпи вдъхновение от поезията на Уолт Уитман, сега той се увлича по модерния дадаизъм (1916-1922), но, както и други от проповедниците на движението, впоследствие се присъединява към сюрреалистите, запознава се с Андре Бретон, Луи Арагон, Макс Ернст.
Очевидно в брака му с Гала има криза, защото един ден през 1924 г. той загадъчно изчезва. Носят се слухове за смъртта му и се приемат за истина, докато той не се появява пак в Париж седем месеца по-късно и обяснява, че е пътешествал през Марсилия до Таити, Индонезия и Целон. Получава нов пристъп на туберкулоза.
Гала и Макс Ернст са любовници от 1921 г., а от 1924 г. заживяват в любовна тройка с Елюар (на френски това звучи по-елегантно и по-невинно menage a trois, "любовен триъгълник" или вид полиамория - триолизъм), до 1927 г. Гала окончателно напуска Пол Елюар през 1929 г., за да заживее с десет години по-младия испански художник Салвадор Дали, за когото се омъжва през 1934 г., две години след официалния си развод с Елюар. Дъщеря им Сесил цял живот страда от студеното отношение на майка си към нея.

Главна фигура на сюрреализма

От 1924 до 1938 г. Пол Елюар е една от главните фигури на сюрреализма, вдъхновява се от теориите на Зигмунд Фрийд. През 1934 г. той се жени за Мария Бенц - Нуш, асистентка на цирков хипнотизатор, второстепенна актриса, която позира като модел на Пикасо (тя е и негова любовница) и на други художници, и е смятана за талисман на сюрреалистите. Междувременно Елюар е станал член на Френската комунистическа партия през 1927 г. и дори е изключен от нея шест години по-късно заради публикувана в "Льо сюрреализм о сервис дьо ла революсион" статия, в която философът Фердинанд Алкуие осъжда "вятъра на кретенизма, който вее откъм СССР". След избухването на Испанската гражданска война Пол Елюар се отдръпва от експериментите на сюрреализма.

    По време на Втората световна война

поетът се включва във Френската съпротива срещу нацистите, пише патриотични стихове, в това число популярното "Свободата", през 1942 г. отново е приет за член на Френската комунистическа партия, скъсва окончателно със сюрреалистите, възторжено възхвалява Йосиф Сталин в политическите си писания. Наскоро след края на войната Нуш, която активно участва в Съпротивата заедно с него, внезапно рухва на улицата и умира от сърдечен удар. Елюар тежко преживява загубата й.
Той активно се включва в движението за мир, участва в Световния конгрес на интелектуалците за мир във Вроцлав, Полша, през 1948 г., като  убеждава Пикасо да го придружи. Този конгрес, прокомунистически и антиамерикански, събира такива видни личности като Фредерик Жолио Кюри, Бертолд Брехт, Олдъс Хъксли, Иля Еренбург, Мартин Андерсон-Нексьо, Александър Фадеев, Уилям Купър, Ана Зегерс.


Отказана му е американска виза...

Като член на международното комунистическо движение Пол Елюар пътува до Англия, Чехословакия, Русия, Белгия, отказана му е американска виза заради левите му убеждения. На Конгреса на мира в Мексико Пол Елюар среща Доминик Лор, която става негова трета съпруга през 1951 г. Година по-късно, на 18 ноември 1952, поетът получава инфаркт и умира. Погребан е в парижкото гробище Пер Лашез. Погребението е организирано от Френската комунистическа партия, на него присъства Пабло Пикасо, единствен от старите му приятели. В лявото движение поетът търси възможността за социално, политическо и сексуално освобождение, а в това вижда и мисията на поезията.
Пол Елюар издава над седемдесет книги с поезия, политически и критически текстове. В България този велик световен поет ще остане завинаги с това, че превежда стихотворения на Христо Ботев на френски език. Сред почитателите на Елюар е неговият преводач на английски Самюъл Бекет.

        
Пол Елюар

 ***    


Отчаянието няма крила,
и любовта няма,
лице нямат:
те не говорят.
Не ги разбуждам,
не ги съзирам,
не им говоря,
но аз съм толкова реален,
колкото са моите любов и отчаяние.

 ***  

Добър ден, тъга!
Сбогом тъга!
Ти си вписана в линиите на тавана.
Ти си вписана в очите, които обичам.
Ти не си най-страшното бедствие,
защото и у най-жалките устни
оставяш усмивка.

Добър ден, тъга!
Любов на отзивчиви тела.
Всесилие на любовта,
чиято ласка възниква внезапно,