Фарисейство в Белия дом

Може би по-точното определение на очакваната днес традиционна прокламация на американския президент Барак Обама, известна под названието "За състоянието на Съюза", би могла да попадне и в друга категория - йезуитщина. А в комбинация с думата, използвана в заглавието, определяща новия външнополитически курс на САЩ, отдалеч намирисва на политическа, идеологическа и нравствена далавера. Нищо, че речитативът на Обама ще звучи на първо слушане мелодично за наивниците и триумфално - за политическите диригенти на Вашингтонския оркестър. Важно е да прозвучи честно.
Белият дом (да разбираме елита около президента) още при миналия мандат на Обама правеше всичко възможно, за да отклони вниманието от поставения от него стратегически по същността си капан, наречен "Презареждане", в който мислеха, че ще могат без особени усложнения да вкарат Русия. Разчитаха едва ли не на някакви въображаеми сантиментални пориви сред ръководството на Руската федерация, а и най-вече сред гражданите на съвременна Русия. Примамливо звучаха призивите за ядрено разоръжаване, говореше се за всеобхватно научно-техническо сътрудничество, лееха се оди за мир, приятелство и едва ли не - за единение на целите и перспективите за съвместно развитие в новия вече свят. Стигна се обаче до конкретните измерения, вложени в прокламираните намерения. САЩ намериха нови врагове. Не че си ги нямаха. Измислиха Арабска пролет, закучиха се на иранската ядрена програма, засуетиха се около заплахата, отправяна от Пхенян, решиха да съсипят Сирия, насаждайки там семената на собствената си "експортна демокрация", заядоха се с Иран... Като резултат от загрижеността си за собствената си сигурност обаче решиха и започнаха кампанията с ПРО. Натякваха до втръсване, че изгражданата система нямало да накърни ничии интереси, особено руските, но видимо сами не си повярваха.
Наскоро водещи US военни експерти обявиха, че изгражданата ПРО в Европа била погрешно разчетена. Не отговаряла, въпреки огромните капитали за изграждането й, на стратегическите им планове... Прозвуча като подкана за икономии. Твърде тъпо. Подобно признание съвсем не е случайно. То излезе наяве тъкмо преди традиционната реч на Обама. Този път, според очакванията на анализаторите, прицелът е в близка перспектива да се разоръжим, за да мирясаме. Звучи патетично, но отзад остава полускрито намерението след драстичното съкращаване на ядрените арсенали по света да влезе в действие новата доктрина. Махаме остарелите си ракети, а после ще видим. Русия също да съкращава. Китай - и той. За Пхенан е ясно, както и за Иран. Проблясъкът на прицела обаче маркира Азия - цялата Азия, с всичките му там Кореи, Индии, Филипини, Пакистани и прочие. Идеята, макар и предвидима, силно напомни за една друга подобна прокламация от началото на Втората световна война. "Drang nach osten" (Натиск към изтока). Нали я помните, както и последствията?
А ПРО-то в Европа си остава. Защо ли?