Устойчив кипеж

Асоциацията на индустриалния капитал в България официално представи учредения от нея Институт за устойчиво икономическо развитие. Сред задачите му е да работи и за укрепване на партньорството между бизнеса, държавата, общините и организациите на гражданското общество, както обещават от неговата управа, в която влизат куп професори и преподаватели, все вещи в сферата си хора на пръв прочит. Начело е доц. Теодор Дечев, чиято звезда премина през политическия и социалния небосклон, за да изгрее сред строителите на съвременния капитализъм у нас. При представянето устойчивото развитие беше доста неустойчиво подпряно в темелите си с добре претоплени становища от камбанарията на бизнеса. Които, сигурни сме, ще доведат до нови сеизмични трусове в икономиката и социалното дело. Защото за начало бе подпукано отново нарастването на минималната заплата, която с "безконтролното и неаргументирано повишаване" е заплаха за съществуването на редица икономически дейности и работещите в тях 330 817 души. А страните, в които няма регламентирана национална минимална работна заплата, били далеч по-добре и в икономиката, и в заплащането, повториха опашатата лъжа от бизнеса. Спрегна се пак и производителността на труда, която пречи на българските доходи. 

Въобще, който бачка, докарва неустойчивост, докато работодателите са целите в бяло и техният институт - непоклатим, борбен и незаменим за народното благо. Нищо, че по последни данни на Маркет Линкс 3/4 от българите не са доволни от състоянието на държавата. Не харесват жизнения си стандарт, а цените на горивата не са основен мотив за протестите, за които близо 80% са на мнение, че има основание за тях. Недоволството кипи и прекипява, но устойчивото развитие е първа грижа за новия институт, за който ни е все тая дали го има, или не. Нищо лично, разбира се, но както казва самият доц. Дечев: безграничната лакомия ражда цинизъм и наглост.