Кой ужас е по-голям?

Не ни трябва черен петък и химическа атака. Жертвите по пътищата ни са повече от тези в съвременен военен конфликт. Онзи ден автобус, вчера микробус. През 2017 г. загиналите са 678 души, 8700 са ранени. За една година! Щетите никой не е изчислявал. Колко жертви още трябва да има, че шофьорите да са по-отговорни, а контролните органи да си гледат работата? Не се научихме да бъдем толерантни, не разбрахме, че сме заедно и едно цяло на пътя. Че от всеки зависи не само собственият му живот, но и на останалите.
Държавата безумно залага на пожарникарския подход. Няма контрол, няма превенция. Стане ли беда, хукват през глава да анализират, проверяват и санкционират. Спретнаха шумни акции. Не помогна премахването на знака, който уведомяваше шофьорите за камери по пътя, нито промяната в начина за вземане на проби от пияни и дрогирани.
Законите перманентно се прекрояват. Нито глоби, нито катастрофи ни спират от нарушения. За ниската събираемост на санкциите само се говори. По-малко от половината нарушители изтърпяват наказанието си. Пътищата ни са калпави, а псевдомерките водят до очакван провал.
Кой ужас е по-голям? От случващото се на пътя или от невъзможността на държавата да го предотврати?