БСП: България не е готова за еврото
Парламентът прие нов Закон за БНБ заради влизането в еврозоната
/ брой: 22
България все още не е готова за еврото. Тази позиция изразиха депутати от "БСП за България" при обсъждането на новия закон за БНБ, който бе приет вчера на второ четене от парламента.
Законът беше одобрен с гласовете на управляващото мнозинство на ГЕРБ-СДС, ПП-ДБ и ДПС. Противопоставиха се БСП И "Възраждане", а ИТН се въздържа.
"Не трябва да се бърза с влизането в еврозоната на бившите социалистически страни, защото ще изостанем повече от това, което сме в момента. Дания и Швеция не са в еврозоната, но са в първата петица по икономическо развитие, преди Германия", заяви Борислав Гуцанов от социалистическата партия по време на дебатите.
На практика със закона се регламентира трансформацията на БНБ, която се налага при замяната на валутния борд и лева с еврото. С новия закон ръководството на БНБ прави и някои промени, които, по думите на гуверньора Димитър Радев, са обсъждани отдавна. Пример за това е вдигането на собствения капитал на БНБ от 20 млн. лв., заложен още през 1997 г., на 1 млрд. лв. Според Радев след изтеглянето на този около 1 млрд. евро резервите на БНБ ще продължат да са внушителни Ц около 35 млрд. евро. С новия закон бе прието те да могат да се инвестират и в малко по-рискови активи. Дори тогава, по думите на Димитър Радев, БНБ ще остане една от най-консервативните централни банки.
В законопроекта се урежда още статутът на еврото като парична единица, определя се дизайнът на националната страна на разменните евромонети, пускането и изваждането от обращение, замяната, обмяната и възпроизвеждането на евробанкноти и евромонети.
Сред големите промени в закона е и отпадането на функцията на БНБ да определя процентите на минималните резерви, които банките трябва да държат, и утвърждава условията и изискванията за изпълнението им. БНБ повиши нивото им на 12% през лятото, а в еврозоната те са едва 1%, макар и там да се обмисля вдигането им като част от борбата с инфлацията.
Новият закон определя и нова роля на управителя на централната банка - той ще ръководи БНБ, ще участва в определянето на паричната политика на Европейския съюз и ще представлява българската централна банка както навън, така и пред националните органи.Запазват се трите основни управления в БНБ "Емисионно", "Банково" и "Банков надзор".
С новия закон се предвижда и драстично затягане на режима за класифицирана информация, защото ръководството на централната ни банка вече ще има достъп до всички въпроси за евробанкнотите и евромонетите.