Барон до барона...

Пропастта между бедни и богати в ЕС е нараснала за 15 години с над 70%. Каза го Кристалина Георгиева от Световната банка. А щом тя го казва, работата, братя, е на умирачка. Макар че тя не рискува да си развали биографията с малко повече конкретика за "нейната" България. Не че ние не си знаем хала. И не че почти всеки ден не ни завират в статистики, дето дори не изчервяват хора като Георгиева. Защото точно у нас наместници на Бога - колкото щеш. Даже ги изнасяме. Но не ги търси за решаване на проблеми и за даване на пари за достоен живот. Затова и си оставаме държавата в ЕС с най-малката заплата от 286 евро. На първо място сме и сме твърдо с двата крака в пропастта между бедни и богати. Но сме оставени като барон Мюнхаузен сами да се изтеглим оттам. 

В същото време разни изследвания ни помпат самочувствието с оптимистични "ела ми, доди ми". Завчера едно проучване ни определи като почти щастливи. Това почти обаче изчезва някъде къде 30-те и 70-те години на живота на българина. А направо се срива, щом стане дума за удовлетворение от работа, стандарт на живот, образование, култура, околна среда. Но почти като за корупцията, властта ще нарече бедността просто усещане...